Бягай като от чума, за да не влезеш в устата на вълка

Калина Мичева-Пейчева*

Фразеологизмите са словосъчетания с постоянен състав и уникално значение, което не произхожда пряко от значението на съставящите ги думи. Фразеологизмите в българския език са както домашни, така и заети. Част от тях, използвани и до днес, са открити още в старобългарските ръкописи: от плът и кръв – плъть« и кръвь«; солта на земята – соль земли; хляб насущний – хлэбъ нас©щьныи и др.
Някои от заетите фразеологизми преминават в българския език точно както са в оригинал, най-често от латински: nota bene (NB) ‘запомни добре’; post scriptum (PS) ‘послеслов’; alma mater ‘майка кърмилница’ и др. Фразеологизмите, заети чрез калкиране, са преведени буквално от езика източник, например: жълта преса (англ. yellow press); чичо Сам (англ. uncle Sam).
При съпоставка между български и руски език се откриват много съответствия, например: беден как церковная мышь / беден като църковна мишка – ‘много беден’; бежать как от чумы / бяга като от чума – ‘бяга много бързо’; вертеться на языке / на върха на езика ми е – ‘ей сега ще го кажа’. Някои фразеологизми фигурират в няколко езика в идентичен вид: domandare la mano di donna / просить он правой руки / иска ù ръката – ‘предлага ѝ брак’; faire l’amour / занимаемся любовью / правя любов – ‘имам полово сношение’. Един и същи лексикален състав и значение се откриват и при съпоставка между български и френски фразеологизми: santé de cheval / здрав съм като кон – ‘много издръжлив’;
se jeter dans la gueule du loup / влизам в устата на вълка – ‘излагам се на голяма опасност’. Но съществуват и редица фразеологизми, разбираеми само в културния и националния контекст, в който възникват.

*Доц. д-р Калина Мичева-Пейчева работи в Секцията за етнолингвистика в Института за български език – БАН.