Педагогически модел развива социално-емоционалните умения у децата чрез нов прочит на класически приказки

Защо е толкова важно да четем на децата си, и по какъв начин чрез познатите и любими от детството ни приказки като „Пепеляшка“, „Грозното патенце“ и „Храбрият оловен войник“ можем да им помогнем да се научат да приемат с разбиране различните от тях? Отговори на тези въпроси дава новият педагогически модел за развитие на ценности, емпатия и приобщаващо образование за деца в предучилищна възраст „Приказки за добротата и различието“. Той е разработен от психолога Младен Владимиров и директорката на 79. ДГ „Слънчице“ в София Калина Иванова.

Педагогическият модел вече е приложен пилотно в  столичната детска градина в една от групите с деца в предучилищна възраст. За ползите и резултатите от него разговаряме с Младен Владимиров и Калина Иванова.

„Идеята за този проект датира от много отдавна. Решихме да го приложим в детска градина, а не в училище, тъй като в предучилищна възраст има по-голяма свобода за действие и фокусът е върху емоционалното преживяване на децата. Педагогическите ситуации се въвеждат, когато децата са активни и мотивирани. Липсата на оценки и по-гъвкавата рамка предоставят на учителите по-голямо поле за действие и съответно свобода, което ги превръща в съзидатели“, разказва пред „Аз-буки“ психологът Младен Владимиров.

Той е на мнение, че в детските градини често се отделя прекалено много време на административната част, за сметка на разиграването на педагогически ситуации, пряко насочени към развиване на социално-емоционалните умения на децата.

„Всички знаем приказката за „Грозното патенце“, което заради външния си вид е отхвърляно и преживява тормоз, преди да се превърне в красив лебед“, обяснява Владимиров.

Категоричен е, че тя е отлична основа за педагогическа работа, насочена към приемане на различието и изграждане на емпатия. Историята на патенцето, което изглежда различно и преживява отхвърляне, показва как самопознанието и приемането на собствената уникалност водят до израстване и увереност.

Според двамата автори новият прочит на „Грозното патенце“ помага на децата да осмислят, че красотата е в многообразието

и че всеки човек заслужава приемане, уважение и любов, независимо от външния си вид или цвят на кожата.

 „След това включихме „Пепеляшка“, където разглеждаме темата за скромния произход и материалното положение или по-точно – бедността“, обяснява Владимиров.

Той посочва, че в днешно време децата често искат да се обличат като популярни герои, което може да създаде неравенства, когато не всички родители могат да си позволят скъпи костюми.

Класическата приказка за Пепеляшка учи децата, че истинската стойност на човека не зависи от външния му вид или материалното му положение, а от личните му качества – добро сърце, трудолюбие и състрадателност. Чрез адаптиране на тази история децата се учат да не съдят връстниците си по облеклото, а по думите и постъпките им.

Ако „Грозното патенце“ учи на приемане на различните, а „Пепеляшка“ – на уважение, независимо от социалния статус, то третата приказка – „Храбрият оловен войник“, учи на емпатия към децата с физически различия или увреждания.

Сюжетът на Ханс Кристиан Андерсен за оловния войник с един крак показва, че въпреки физическото си различие той е много смел и храбър.

Чрез тази история децата осъзнават, че физическото различие не определя човешката стойност. Всеки човек има свои силни качества и таланти, които заслужават уважение и подкрепа. Приказката насърчава уважението и полага основите за истинско приобщаване на децата с увреждания.

„При разработката на „Приказки за добротата и различието“ моята работа като психолог беше да адаптирам сюжета на историите чисто психологически за децата в предучилищна възраст“, посочва Владимиров. Той характеризира възрастта като нагледно-показна. Тук е важно да уточним, че правилното психологическо определение е „нагледно-действено“ и „нагледно-образно“ мислене, което преминава към „словесно-логическо мислене“.

Всичко това на практика означава, че децата няма да запомнят какво си им казал, а какво си им показал и най-вече как си ги накарал да се чувстват. И отново, за да бъдем максимално коректни с употребата на точния термин – какво емоционално въздействие си им оказал.

Без помощта на директорката Калина Иванова педагогическото нововъведение няма как да се случи на практика. „Когато чух идеята на Младен, веднага я усетих като своя. От разговорите ни се получи симбиоза – той има познанията, а аз опита“, обяснява Иванова. И определя приказките като най-мощния инструмент за изграждане на ценности в предучилищна възраст.

В рамките на модела с децата се работи по следния начин.

Първо се провеждат сюжетно-ролеви игри – разиграване на приказката. След това се провежда беседа – обсъждане на сюжета през заложените теми (в конкретния случай – различие, социален статус и физическо различие).

После децата се поставят в позицията на героя, за да го разберат по-добре. Нарича се позиция на съпреживяване. И накрая идва ред на назоваването и споделянето на чувства. Целта е да се насърчат децата да се идентифицират и да изразят своите емоции.

От своя страна, психологът обяснява, че съпреживяването, или т.нар. идентификацията с героя, е най-щадящият инструмент за изграждане на личността. Чрез метода на проекцията или идентификацията с главния герой емпатията на детето може да бъде развита по лесен начин, като се избягва опасността то да влезе в травматична роля.

„През метафората на приказката можем хем да се доближим до психиката и емоциите на детето, хем по достатъчно щадящ начин да го предпазим да не се почувства като жертва“, казва Младен Владимиров.

Иванова споделя, че децата бързо започват да показват емпатия. Особено силно впечатление прави отговорът им на въпроса дали сестрите на Пепеляшка биха могли да се държат по различен начин – децата много бързо предлагат куп идеи как те могат да бъдат по-добри и съпричастни.

Директорката обръща внимание на липсата на превенция в България. „В повечето случаи действия се предприемат, след като се стигне до конфликт“, споделя Иванова. Точно затова е толкова важно да се обръща внимание на превенцията, а тя започва още в най-ранна възраст – в детската градина.

Предимствата на пилотния модел са много, като едно от най-големите е широката му приложимост.

Той може да бъде адаптиран за всяка възрастова група, като посланията достигат до децата по най-добрия начин.

„Искаме да вдъхновим и други директори на детски градини да приложат този педагогически модел в групите си и след това да ни дадат обратна връзка модел е сработил при тях кой и кой не, за да можем да го направим максимално полезен“, обобщава Владимиров.

Цветовете могат да бъдат разглеждани като инструмент за невербално изразяване на емоциите при децата. Те помагат в периода от живота им, когато речниковият им запас е ограничен и не могат лесно да изразят с думи какво изпитват. Чрез цветовете могат да покажат на възрастните как се чувстват, без да обясняват.

За целта могат да бъдат използвани цветни карти, ленти или шалчета като символи на различни емоции. В зависимост от цвета, който изберат, те показват своето настроение или емоция, което е ценно за възрастните, за да разберат вътрешното им състояние.

Например жълтото се характеризира с радост и щастие, синьото в зависимост от нюанса и контекста – със спокойствие или тъга, червено – гняв, енергия или силна възбуда, а зеленото – надежда, спокойствие или баланс.

Свързани статии:

Връчиха наградите от XXII национален конкурс „Златна есен – плодовете на есента“ Математическата гимназия в Пловдив чества 55-годишнина Мнение и мислене Фантастичните умове на България