Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Системата има нужда от стабилност, но реформи трябва да се правят (ВИДЕО)

Студио „Аз-буки“ в YouTube е най-новото онлайн пространство на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, в което срещаме своята публика с интригуващи, вдъхновяващи и мотивиращи събеседници, за да разговаряме за образование и наука.

В поредното издание наш специален гост е министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. С него разговаряме за започнатите реформи през отминалата година, за постигнатото от екипа на МОН и за онова, което трябва да бъде направено в следващите години в името на това образованието и науката да дават шансове за пълноценна реализация на всяко дете и да бъдат двигател за по-доброто развитие на България.

Красимир Вълчев заема поста министър на образованието и науката от 2017 до 2021 г. и от януари 2025 г. досега. Завършва финанси в Икономическия университет – Варна. Разширява квалификацията си с обучение по „Бюджет и финансово управление“ в Университета „Дюк“, САЩ. От 2002 г. започва професионалния си път в Министерството на финансите, заемайки различни експертни позиции. Директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в МВнР. От 2009 до 2017 г. е главен секретар на МОН.

Избиран е за народен представител от 45. НС насам. Бил е председател на Комисията по образование и наука и член на Комисията по бюджет и финанси.

– Г-н министър, какво ни е необходимо, за да се превърне XXI век във века на съвременното възраждане на българите?

– Живеем в свят, който става все по-отворен и в който благосъстоянието на хората се увеличава. Радваме се на повече блага и причината за това е най-вече в научната и образователната революция. Всъщност самата индустриална революция е функция на научната революция, на масовото образование.

И днес ни трябва издигането на образованието като стратегически държавен, национален и бюджетен приоритет. Ние сме малка държава. И ако погледнем назад, сме били държава на духовността. Това е нашият световен цивилизационен принос. Можем да просперираме като общество, ако заложим трайно на образованието и на науката и те са стратегически национален и бюджетен приоритет.

Развитието в следващите години ще бъде предопределено в много голяма степен от изкуствения интелект. Той ще променя професии, ще създава и концентрира добавена стойност. Прогнозите са, че до 15 години, а вероятно и по-скоро, световният БВП ще се увеличи с 50%, но това нарастване няма да се разпредели равномерно. И дали ще се възползваме в малка или голяма степен от този растеж, зависи от това ще имаме ли достатъчно образовани хора – създатели, които да могат да правят по-сложни неща, да програмират изкуствен интелект. Затова е важно дали ще успеем да задържим най-светлите си умове.

Разбира се, зависи и от това дали ще запазим нашата духовност и идентичност, съхранила ни през вековете. Хуманитарното начало е в основата на всяка държава. Но днес заедно с технологиите тези две неща могат да ни доведат до ново възраждане.

– За втори път сте министър на образованието и науката и предложихте много повече промени от предишния си мандат. Какво наложи това?

– Когато станах министър през 2017 г., току-що беше приет Законът за предучилищното и училищното образование. Влизаха в сила поетапно и нови учебни програми. Осем години по-късно вече имах анализи кое в системата работи и кое не.

За съжаление, не успяхме да подобрим общата функционална грамотност на учениците. Разчитахме на новите учебни програми, формално въведохме и компетентностния подход. Но учебните програми се оказаха още по-амбициозни, а учители и ученици препускат по материала и децата заучават, колкото да мине изпитът. Тези прекалено амбициозни програми, особено по математика и природни науки, отказват учениците. След това съответно нямаме достатъчно кандидат-студенти в тези области.

Доминиращата култура в системата продължава да е тази на заучаването и с предложените реформи искаме да преместим фокуса върху функционалност на знанието. Нашите учебни програми са прекалено амбициозни откъм знание и недостатъчно амбициозни откъм умения. Скромни са и относно възпитателната функция.

Оценяването също не е насочено достатъчно към развиване на умения. Нашите ученици се справят доста добре, когато ги изпитваме за базови знания след IV клас. Дори бих казал, че сме в челото на класациите в TIMSS след IV клас. И след това резултатите се срутват на изследването PISA, което измерва функционалната грамотност.

Ако искаме да вървим напред, трябва да сме честни пред себе си. Трябва да си кажем кои неща не работят. Много регламенти в системата са замислени с добри намерения, но са произвели преди всичко формализъм.

– Често говорите по този въпрос…

– Да, това е друг голям проблем. Училища правят нещо, за да нямат проблеми с проверката, да попълнят документа, а не за да има резултат. Когато регионалното управление отиде да ги проверява, и то проверява документа, защото не може да провери резултата, не може да оцени усилията на педагогическия колектив. И замества тази невъзможност с оценка на документа.

Това възпроизвежда формализъм, включително и относно квалификациите на учителите, превърнали се в голяма степен в трупане на кредити. Не се отчита дали някой е работил с децата по различен начин след това. Затова с промените в Закона бях предложил един принцип – не може педагогическата работа да се оценява въз основа на документ.

– Всичко това наложи да предложите промени в много посоки…

– Отворих за дебати целия спектър от елементи на системата, които я регулират – и оценяването, и учебните програми, и учебния план, и темата за образователната структура. Всички анализи показват, че тази структура, въведена преди 10 години, води, бих казал, до изцяло негативни резултати. Ранното завършване на основно образование в VII клас – единствено в Европейския съюз, води до по-ранно психическо претоварване децата да правят важен избор, до по-ранно стесняване на кариерните им пътеки, по-ранна сегрегация по образователни резултати.

Имаме и свръхфиксации – ако погледнем учебния план, там имаме залитане към чуждите езици. По отношение на изпитите имаме фиксация върху българския език и математиката в VII клас, като се пренебрегват природните науки. И голяма част от децата ни не учат природни науки.

Проблеми има и в системата от санкции – в общия случай учителите се въздържат да налагат такива, защото това става трудно. Трябва да пишат заповеди, да ги мотивират и защитават. Много често родители ги оспорват в съда, защото това са административни актове.

Ние сме приоритизирали правото на един ученик да бъде защитен при наказание. Но тази постановка често пречи на правото на образование на всички останали деца, защото то е функция на това да има дисциплина и минимален порядък в класната стая.

Когато учителят не може да накаже лесно ученик, когато не може да въдвори ред в класната стая, неговият авторитет лека-полека се принизява. Учителите казват: „Дадохте много права на родителите“. Всъщност по-скоро бяха отнети права на учителя и затова предложихме с промени в Закона той да може лесно да налага по-леките санкции.

Ако искаме учителят да бъде авторитет, на който доверяваме децата си, той трябва да има и правомощия да налага ред. Ако децата не уважават учителя, няма да уважават никой авторитет.

Впрочем най-тежките санкции са в частните училища, които правят това, въпреки че са много по-зависими от броя на учениците. Защото при държавните и общинските училища, дори да отпадне ученик или да повтаря, не се намаляват средствата. Това е един от митовете, че ще загубят средства, и заради това училищата се въздържат от строги санкции.

– Да поговорим по горещата тема за заплатите на учителите – увеличението е 5% и вече има недоволство. И още – очаквате ли проблеми с финансирането на образователните институции, тъй като системата работи с 1/12 от миналогодишния бюджет?

– Краткосрочно, дори и да има проблем, той ще бъде преодоляван. Повече ме притесняват други фактори с дългосрочно въздействие върху благосъстоянието на учителите.

Едното е дали ще има политически, обществен и бюджетен консенсус, че те са важни и трябва да получават над средната заплата за страната. Защото, ако имаме добри учители, ще имаме по-добро образование, ще имаме след това и по-добри специалисти във всяка професия.

В последните години се оформи консенсус учителските заплати да бъдат 125% от средните за страната, но сега, поради лошата бюджетна ситуация и това, че живеем в по-несигурен свят и има други приоритети, не ползваме мирния дивидент от пестенето на разходи за отбрана. Трябва да ги увеличаваме, защото забравихме, че светът по презумпция не е мирно място.

Другото, което ме притеснява, е, че бюджетната ситуация е много по-лоша, отколкото преди пет години. През тези години – и поради политическата нестабилност, бюджетните разходи бяха увеличени много като процент от брутния вътрешен продукт. Социалните разходи са увеличени с 3%, за отбрана и за МВР – с 1%, за образование – с 0,8%. И като съберем всички увеличения по сектори, тръгваме от 6 – 7% траен бюджетен дисбаланс. А тези разходи не могат лесно да се върнат на предишните нива.

Голям проблем е и възрастовата структура у нас и че не можем да покрием разходите за пенсии с осигуровки. Те се покриват с 12 млрд. лева от данъци. Но тези средства са за сметка на всички останали системи – инфраструктура, здравеопазване, образование. Този траен бюджетен дисбаланс ще тежи следващите години, ще възпира и увеличаването на средствата за образование.

– Но достатъчно ли е 5% увеличение на заплатите в сектора?

– Разбира се, че тези 5% не са достатъчни. Иска ми се много повече да е увеличението, но знаете, че не се прие бюджет, а удължителният закон е компромис.

Проблемът е, че не сме сигурни дали изобщо през 2026 г. ще има Закон за държавния бюджет. Много е вероятно да се приеме такъв за 2027 г. Има такава вероятност, ако няма мнозинство в Народното събрание, защото никой не иска да бъде лошият. Но в момента някой трябва да изиграе тази роля, защото занапред не можем да живеем години наред с траен бюджетен дефицит от 3 или 5%, тъй като ще натрупаме много дългове и в даден момент ще започнем да плащаме само лихви. Опитът на Гърция е показателен какво се случва при подобно поведение.

Така че или трябва да се вдигат данъци и осигуровки, или не трябва да се увеличават разходи няколко години. И това ще засегне неблагоприятно всички системи и всички заети в публичния сектор.

– Тогава ще има ли нови инвестиционни програми в образованието?

– Зависи от две неща – от воля и възможности. В момента действат три големи инвестиционни програми за 680 млн. лв. в системата на образованието. Предложихме ги с колеги през 2023 г., те започнаха през 2024 г. и продължават да се изпълняват. Те са за строеж и ремонт на физкултурни салони и спортни площадки, за изграждане и пристрояване на училища и детски градини и за ремонт на студентски общежития.

Но дори и след тях ще има още неремонтирани общежития и над 350 училища без физкултурни салони. Да, бяха 600 тези училища. Освен това ще имаме и 180 училища, които ще продължат да работят на двусменен режим. Да, намалихме ги двойно с ограничаване на приема, с ново строителство и пристрояване.

А това е важно, тъй като има изследвания, които показват, че ако учениците тръгват с половин-един час по-късно на училище, се повишава мотивацията им за учене, нарастват и образователните резултати.

Добрата новина е, че благодарение на средствата от ЕС ремонтирахме училища и ученически общежития по Плана за възстановяване. А най-голямата операция по Плана е изграждането на STEM центрове в 2300 училища.

Между другото, системата на образованието през този месец вече излиза като тази, която е отчела и усвоила най-много средства по Плана за възстановяване.

– Как ще се отразят върху училищното образование STEM центровете?

– Те са изключително полезна инвестиция. И вече имаме доказателства, че повишават мотивацията за учене на математика и природни науки. Това става, когато учениците учат интердисциплинарно и с експерименти, защото в тези центрове много често се провеждат интегрални часове. Децата много повече учат с разбиране, което повишава мотивацията и резултатите им.

Връщайки се на въпроса за инвестиционните програми, много ми се иска да имаме средства във всички училища не само за STEM центрове, но и за останалите кабинети. Много важно е да има центрове за хуманитарни науки.

Всички предмети са важни, но още по-важна е добрата хуманитарна основа. Всяко дете трябва да знае български, трябва да бъде възпитано и в национално самосъзнание. Ако имаме средства в бюджета, ще настоявам да има такава програма. МОН започна подобна програма за центрове за хуманитарни науки, но в момента са финансирани по-малко от 200 училища.

Много ми се иска да има и инвестиционни програми за детските градини.

– Реформи или стабилност – има ли шанс в това Народно събрание промените в Закона за предучилищното и училищното образование да бъдат приети на второ четене?

– Разбира се, системата има нужда от стабилност. Но реформи трябва да се правят, защото има неща, които трябва да поправим, и защото светът се променя. Разбира се, промените трябва са разумни и обсъдени.

Смея да твърдя, че направихме доста неща, които са в услуга на обществено-икономическото развитие на страната. Ще отбележа промените в професионалното образование и разширения прием в него, прехода към класификатор на професиите и новите държавни образователни стандарти, мерките относно приема във висшето образование, за да има повече обучаващи се за медицински сестри и в инженерно-техническите направления. Съответно ограничаваме нерационалното търсене, избуяло в социалните, стопанските и правните науки.

Но най-вече промените трябва да доведат до това децата да учат повече с разбиране и да формират умения, да повишим функционалната интелигентност, защото в каквато и професия да поемат в бъдеще, те трябва да имат функционални умения. Не просто да са знаещи, но да могат да прилагат тези знания.

Що се отнася до Просветния закон, той най-вероятно няма да бъде приет от това Народно събрание. Но се надявам голяма част от промените, предложени в него, да бъдат приети в бъдеще. Имахме работна група преди второ четене и се видя, че има солиден консенсус по почти всички близо 25 предложения.

– Често сте упрекван, че искате да се наложат забрани на телефоните в училище, на достъпа до социалните мрежи до определена възраст. Тук не е ли въпрос на разговори и на убеждения?

– И двете. Трябва да създаваме нагласи. Трябва да казваме на децата и на родителите защо нещо е вредно. Вече имаме достатъчно доказателства, че телефоните, социалните мрежи и най-вече видеосъдържанието въздействат зле на подрастващите, че настъпват вреди за формирането на частта от мозъка, свързана с концентрация, планиране, креативност.

Децата прекарват средно 3 часа на ден в социални мрежи и пред екрани. Освен вредата това е и изпуснатото време за четене, за решаване на задачи, за спорт. Те развиват преди всичко консуматорска култура, страдат зрението им, комуникативните им умения.

Големият проблем е, че това е не просто вредно, а формира зависимост. Има умишлено заложено пристрастяващо съдържание, особено във видеосъдържанието. А когато дадено нещо е и вредно, и пристрастяващо, вече трябва да говорим за забрани.

– Има и критики, че реформите са правени на парче или без ясна концепция.

– Отворихме за дискусия редица теми в образованието. Те, разбира се, са свързани. Но не можем всички промени да ги предложим в един и същи момент, защото някои са свързани с промяна в Закона.

Оставям на следващ министър на образованието и науката две неща. Едното е предложение за допълнение в действащи учебни програми с теми, свързани с изкуствения интелект, които бяха разработени – най-вече програмите по информационни технологии, информатика и компютърно моделиране.

Другото са оптимизирани програми по профилирана подготовка. Там със сигурност обаче следващият министър трябва да има смелостта да проведе дискусия.

Убеден съм, че ако оптимизираме учебните програми, така че да ги направим с по-малко задължително съдържание, да освободим време за осмисляне, упражнения, самостоятелна и групова работа, проекти и децата получат трайни знания и умения, те ще бъдат по-пригодни за бъдещия свят.

Всички тези неща трябва да се направят. И в никакъв случай не са правени на парче. Имам цялостна визия какво трябва да се направи в системата, но не може всичко по едно и също време да се сложи на масата за обсъждане.

– А коя е темата, която не успяхте да поставите на масата, но искахте в началото?

– Почти всичко поставихме за обсъждане в системата на училищното образование. И по-скоро се чувствам длъжник на останалите части от нея.

За предучилищното образование и детските градини говорихме далеч по-малко, а те не са по-малко важни институции. По отношение на висшето образование водихме разговори, но също далеч по-малко. Разбира се, тя е по-автономна система. Същото се отнася и за системата на научните изследвания.

– Едно указание на МОН за приема догодина разпали дебати относно това колко трябва да учат българските ученици чужди езици.

– Чуждите езици са много важни, развиват не само езикови, а и комуникативни умения. Чуждият език е може би предметът с най-голям интердисциплинарен потенциал.

Впрочем по нито един предмет часовете не са достатъчни, но не можем да направим учебния ден от 10 часа.

Предложих промени в рамковите учебни планове в гимназия етап, защото смятам, че става дума за две изкривявания. Първо, през годините най-много се разрасна чуждоезиковият профил – за сметка на всички останали профили и на професионалното образование. Преди 15 – 20 години мнозинството родители вярваха, че езиците ще осигурят предимство на децата им. И много средни училища започнаха да се равняват по езиковите гимназии и да разкриват езикови паралелки, за да бъдат конкурентни.

Но скоро имаше проучване, което показа, че родителите са променили нагласите си и днес смятат, че най-важно е децата им да знаят български език и математика.

Другото изкривяване е, че тези учебни планове са избрани от училища с ниски резултати по български език и математика. Какво означава това? Има раздел Б – часовете, които училищата избират сами по кои предмети да ги използват. И вместо да ги използват по български и математика, защото и регионалните управления им дават това предписание, за да подобрят резултатите си, те фаворизират чуждия език само за да бъдат конкурентни. Тоест служим на желанието училищата да бъдат конкурентни, а не на това децата да се развият.

Чуждият език е едно от базовите умения. Но съм убеден, че ако децата имат хармоничния микс от умения – а той се осигурява от всички базови традиционни дисциплини, това ще ги направи по-пригодни за бъдещия свят на променящи се професии. Днешните ученици ще бъдат активни следващите 40 – 50 години, като много вероятно е да се налага да сменят през трудовия си живот средно три пъти професии. Не можем да прогнозираме точно какъв ще бъде светът през 2075 г. и какви ще са професиите в него, но можем да дадем на днешните деца хармоничен микс от умения, който да ги прави адаптивни и след 40 години.

– Защо отстъпихте за включването на интегрираните въпроси в НВО по математика в VII клас?

– Защото рискувахме да не можем да проведем изпита. Съдът не каза, че заповедите за формата на изпитите, обжалвани от родители, са незаконосъобразни, но спря изпълнението им до произнасяне по същество. И не можем да рискуваме той да се произнесе в последния момент.

Проблемът с изпита в края на VII клас е, че обединява две функции. Едната е диагностична и там няма проблем. Както виждате, никой не обжалва формата за X  клас, защото от този изпит не зависят бъдещите образователни и житейски възможности на децата. Докато при изпита в VII клас има свръхфиксация и родителите вярват, че ако детето не отиде в желаното училище, то няма да получи добра среда и добро образование. Но съм убеден, че рано или късно трябва да се направи този изпит с интегрирани въпроси.

– Връщам Ви към часовете по предметите в гимназиален етап, където има проблем с недостига на учители по природни науки. Как може да се справим с този проблем?

– Много трудно, ако не се справяме с проблема относно склонността за учене на математика и природни науки. Имаме дефицит на учители в тези области, на инженери, на специалисти по химични технологии. И попадаме в омагьосан кръг.

Когато предложихме увеличение на часовете по математика и природни науки, основният аргумент отсреща – и той беше разумен, е: „Откъде ще вземете учители? Сега нямаме учители по математика, физика и химия, но нямаме и пари за тях, нали така?“. Тоест нямаме пари да им дадем по-високи заплати, за да ги накараме да бъдат учители.

Това е един от дебатите, който водихме неведнъж в Отрасловия съвет. Трябва ли да кажем, че за едни учители има по-високи заплати, отколкото за други? Между другото, училищата го правят.

Но пък направихме безплатно обучението за тези педагогически специалности – учител по математика, физика, химия, информационни технологии или комбинациите от тях. Осигуряваме допълнителен прием. Още преди 10 години направих анализ и видях, че сме изправени през стряскащата перспектива към 2025 г. да останем без учители. В голяма степен благодарение на това беше взето бюджетно решение да се увеличават заплатите на учители.

Какво постигнахме? Вече имаме предостатъчно учители с предучилищна и начална педагогика. 30 души кандидатстват за едно работно място по физическо. Но все още има недостиг по физика и по математика.

– Всички искат да работят като учители по физическо…

– И затова направихме тази диференциация. За първа година намалихме приема в направление „Педагогика“, където са предучилищната и началната педагогика.

– Какво трябва да се промени в професионалното образование, за да може да се стигне до консенсус с нуждите на бизнеса? Има проучвания, които казват, че половината от учениците в професионални паралелки се обучават, без да има търсене от работодателите за тях.

– Не съм съгласен. Ако гледаме в момента свободните или действащите работни места, това означава, че трябва да планираме с хоризонт от пет години. А днешните ученици ще бъдат активни следващите 40 – 50 години. Няма никакъв риск да предозираме с техническото професионално образование.

Провеждахме политика за увеличаване дела на професионалното образование и на STEM профилите. И успяхме. Увеличихме дела на професионалното образование от 48 на 60%. Увеличихме два пъти дела на учениците в ИТ паралелки. Проблемът е, че сега софтуерният бизнес освобождава най-много хора, защото изкуственият интелект вече програмира. И това показва колко бързо се променя ситуацията. Но ако тези деца са избрали да учат IT профили, те са влезли в коловоза на техническото образование и в бъдеще ще бъдат пригодни за пазара на труда. Дори и да имаме повече технически кадри, това само увеличава шанса в България да се случат повече инвестиции.

Увеличихме и броя на паралелките с профил по природни науки. И повече деца искат да учат химия и биология. В резултат имаме желаещи да учат медицина.

За поредна година намалихме държавния прием в социалните, стопанските и правните науки. В същото време, увеличихме този в инженерните науки и в резултат във всички професионални направления, с изключение на „Машинно инженерство“, имаме повече записани да учат инженерно образование. Проблемът при него е, че голяма част от тези, които влизат, са с ниски резултати по математика и физика и след това отпадат. Затова обвързваме държавния прием с оценка от матура или изпит по математика и физика, а за икономическите специалности – с резултат по математика.

– А как държавата може да подкрепи с още мерки висшите училища, за да направят трансформацията, за която говорихме през последния час?

– Разговорът ми с висшите училища винаги е бил да завишават изискванията. Вкарахме в Рейтинговата система показатели доколко са взискателни висшите училища. Качественото образование зависи от много неща, но в голяма степен и от това дали те карат студентите всяка седмица да четат и да направят проекти. А не да ходят от изпит на изпит.

Неотдавна направихме проверка във всички висши училища и филиалите им каква е средната посещаемост на лекции и упражнения. Американският университет беше с най-висока посещаемост. Но имаме и висши училища, в които не се откриват студенти.

Нужно е да продължи и развитието на приоритетните професионални направления. Да се опитваме да обвържем още по-тясно пазара на труда и потребностите на обществото и този на образование. Правим това, като даваме допълнителни стипендии, регулираме приема и освобождаваме от такси. Освободихме от такси обучението на медицински сестри и акушерки и за първи път увеличихме приема с 36%.

Трябва да подкрепяме бюджетно университетите, ако искаме да имаме добро висше образование. Най-добрите студенти трябва да стават преподаватели и да се развиват добри катедри.

Другото, което висшите училища трябва да правят, е постоянно да актуализират учебните програми, да се обединяват, да създават мрежи и съвместни обучения, да интензифицират и научната дейност.

Стимулирали сме научната дейност и публикационната активност. Обвързахме и академичното израстване с тази публикационна активност. Добрата новина е, че за 10 години тя се е учетворила в българските висши училища. Това означава, че те стават и по-разпознаваеми в международен план. Всички тези положителни процеси са факт, но още много трябва да се направи.

Министър Красимир Вълчев получи двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ под редакцията на проф. Иван Русев на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, което продължи традицията да подарява свои издания на гостите в Студио „Аз-буки“