Децата в БНУ „Георги Капчев“ на Ботуша учат за героите ни по интересен начин

Италианският град Гамбетола се намира по средата между Болоня и Ричоне, в региона Емилия-Романя в северната част на страната.

Културният център на българската общност в Гамбетола, а и в Емилия-Романя, е Асоциацията за социално надграждане „България в сърцето“. Като част от нейните дейности преди години Боряна Георгиева формира група по народни танци за възрастни хора. Заедно отбелязват и българските празници.

Преди две години дейността на Асоциацията се разраства и с неделно училище. Боряна Георгиева минава през административните процедури, намира подходяща зала и през септември 2024 г. отваря врати БНУ „Георги Капчев“ – Гамбетола, провинция Форли-Чезена. Името му не е избрано случайно.

„Училищата трябва да изпращат послание с името, което носят. То трябва да бъде отличително и да свързва с България. Избрахме Георги Капчев по две причини“, обяснява Боряна Георгиева пред „Аз-буки“.

От една страна, то е свързано с Георги Косов – виден член на българското общество в Италия. „Искаме да продължим делото на нашия приятел, когото, за съжаление, загубихме по време на ковид пандемията“, посочва събеседничката ми.

В същото време, Георги Капчев е историческа личност и един от българските последователи на Джузепе Гарибалди. „Капчев е доверен приятел на Гарибалди, помага му в последната битка при Сан Марино, където българите, воювайки рамо до рамо с Гарибалди, наброяват над 200 души. Капчев спасява своята любима Анита – извежда я с коня си от бойното поле и я придружава до Чезенатико“, разказва събеседничката ми.

Любопитно е, че стратегически мястото, където се намира училището – Гамбетола, е свързано с България.

„Тук има квартал, който се казва Булгариа или България, преведено на български. В него има черква, в чиито основи има замък, построен от българи. Наблизо има и селце, което се казва Булгарнò, което означава Нова България. Зоната е обитавана от българи“, разказва Боряна. И добавя, че историята за Булгарнò и Булгариа е разказана в пътеводителя „Български маршрути в Италия“, създаден от Българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и издаден от Национално издателство „Аз-буки“.

Училището първоначално се помещава именно в кв. „Булгариа“, в близост до черквата. От тази година заниманията на децата от БНУ „Георги Капчев“ са в библиотеката „Федерико Фелини“ в Гамбетола. Училището е част от неделните школа, които получават подкрепа по Националната програма „Роден език и култура зад граница“. Екипът е малък – заедно с Боряна работят Мина Иванова и Алберто Русо.

Заниманията се провеждат в събота, в следобедните часове. Първата година в тях се включват над 50 деца. 90% от тях не са българоговорящи. Имат по един родител българин, но и той е роден в Италия. Това са вече второ-трето поколение българчета. Сред тях има и деца с втори родител, който не е италианец, и така те говорят с единия си родител на български, с другия – на друг език, а италианският е общият в семейството. Целта на екипа е децата да достигнат поне ниво В1 по български език.

„Това не е задължително училище. Огромно постижение е, че тези децата идват. Когато по-малките виждат, че 15 – 16-годишните не спират да посещават българското училище, за тях това е знак, че е интересно. Има и родители, които пътуват 65 километра в посока, за да водят децата си при нас“, споделя с вълнение събеседничката ми. И отбелязва, че има желаещи да доведат и деца на по 4 – 5 години, но засега не работят с малчугани на тази възраст.

Боряна допълва, че голяма част от децата са спортисти и могат да се похвалят с таланти в тази сфера. По-известен с постиженията си е Иван Тодоров. Това обаче не им пречи да отделят време и за българското училище. „Благодарение на тези деца и техните родители се надяваме да запазим българското в Гамбетола“, казва тя.

В дейностите, които организират, Боряна и Мина се стремят децата не само да научат А и Б, а и да се докоснат до българския дух и култура, да научат повече за празниците и обичаите ни, за националните ни герои.

Първата година правят танц и с пиеса пресъздават Бъдни вечер, като включват хоро на мегдана и коледари, които влизат в къщите, където грее бъдник. „Това бяха деца, които никога през живота си не бяха говорили на езика ни, но всяко рецитира по едно-две изречения на български. Въодушевихме и разплакахме всички присъстващи родители, баби, роднини и приятели. Беше много емоционално“, споделя основателката на БНУ „Георги Капчев“.

Закупуват портрети на Васил Левски и Христо Ботев от поредицата „Бъдеще за миналото“ – дело на художника No Name (Човекът Без Име), и рисуват ликовете им под номера. Правят и дървен пъзел с Апостола, с който акцентират и върху буквите, с които се изписва името му. „Искахме по интересен начин да представим Васил Левски и Христо Ботев на деца, които не са чували са тях. Разказвахме им за събитията около тях. Познавахме буквите. Беше интригуващо за тях“, споделят създателките на БНУ.

Допълва, че провеждат виртуална екскурзия до Националния музей „Васил Левски“ в Карлово.

Екскурзоводът разказва за историята на Апостола, правят и виртуална разходка и така децата не само чуват думите гайтан и скривалище, а и ги виждат с очите си.

Свързват се и с 8. СУ „Арсени Костенцев“ в Благоевград. Учителката в начален етап Валентина Карадачка им изпраща като подарък книжките на „Българознайко“, в които всичко за Левски и Раковски е описано по достъпен за децата начин.

„Целта ни е да остане нещо в паметта им, а не само да бързаме по материала. По-добре да научат по-малко неща, но знанията им да са трайни. Те трябва да направят асоциация с името и делото на Васил Левски, когато виждат неговия образ“, подчертава Боряна.

За Деня на народните будители миналата година им гостува Росица Жекова, която е автор на повестта „Хранениче“. По омаен начин тя разказва на децата какво е да си будител, какво трябва да знаят за тях, както и че България е единствената страна, в която се отбеляза подобен празник. Обяснява им, че благодарение на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски познаваме нашата история.

А за Деня на народните будители правят малка книжка с информация за Кирил и Методий, Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски и Петър Берон. Боряна им говори и за Райна Кабаиванска, като разглеждат книга на италиански език, посветена на живота ѝ.

Отбелязват и Сирни Заговезни, като рисуват огън на листове, събират в двора пръчки и прескачат пламъците.

По предложение на проекта на Мина се правят и занимания във връзка с темата за толерантността, като с пирограф изписват върху дърво на двата езика „Не на тормоза“.

„Стремим се да активираме всички сетива, да има учене чрез игри, чрез слушане, чрез правене, а не децата само да седят, четат и пишат“, казва събеседничката ми.

Използват и онлайн версиите на учебници, които са интересни за децата. С тях те мигновено могат да видят дали са се справили добре с поставена им задачата. „Това им дава стимул, ако са допуснали грешка, да се върнат, да препрочетат или да изслушат това, което не са разбрали, за да се справят отлично със задачата“, споделят наблюденията си по време на занятията.

По покана на общината в края на миналата година Асоциация „България в сърцето“, децата от БНУ „Георги Капчев“ и фолклорната група „Мераклии на орото“ участват във Фестивала на конопа,

който се провежда всяка година в Гамбетола. Той е посветен и на старите занаяти. „Благодарим на общината в Гамбетола за това, че ни подкрепиха и ни позволиха да пренесем България в Италия“, казва събеседничката ми.

Заедно с гостите правят асоциации между знамената на България и Италия. Боряна разказва за фолклорните зони в България, показва различни носии и споделя за символиката на елементите по тях. Накрая децата се обличат с носиите и започват да разграничават какво е саяк, риза и престилка. А на мегдана, облечени в носии, изиграват право хоро и така местните хора имат възможност да се запознаят с българската фолклорна музика.

„Целта беше да покажем, че дори да сме различни, музиката и традициите могат да ни обединят, да развеселят или да интегрират другите националности“, казва основателката на БНУ „Георги Капчев“.

Включва се и Мария Енева – майстор грънчар от Троян, с която работят за втора година. Чрез нея представят керамиката. Подпомогнати от Мария, децата имат възможността да направят на грънчарско колело с ръцете си творения на изкуството от глина – чаша, кана и свещник.

„Децата поканиха италианските си приятелчета, за да усетят и те магията на глината и как тя оживява в ръцете им. Заедно създадоха не просто произведения на изкуството, а истински символи на приятелство“, споделя с усмивка Боряна.

След това изпичат готовите съдове, за да могат да влязат в употреба. Събеседничката ми споделя за детенце с аутизъм, което не се доверява лесно. Майка му обаче остава впечатлена колко красиво нещо сътворява.

Гордост за екипа на училището е успехът на третокласника Рикардо Русо, който печели златен медал в първа възрастова група в раздел „Керамика“ на Националния конкурс „Приложно изкуство в народните обичаи от Коледа до Васильовден“, организиран от Националния дворец на децата.

Из пътеводителя „Български маршрути в Италия“

„…Ако тръгнем от град Чезена (Cesena) по национален път № 9 (SS 9, Via Emilia) към Римини, ще видим в посока североизток отбивка за две селища с характерните имена Булгариа (Bulgaria) и Булгарнò (Bulgarnò). В документи, датиращи от VІІІ век, се говори за „български край“ (fine Bulgariska) и „българска земя“ (terra Bulgarorum) по тези места.

А в грамота на император Отон ІІІ от 1001 г. се говори за селище/землище „България“, което с времето започва да се нарича Стара България (Bulgaria vetus), наследник на което е сегашното селище Bulgaria, докато недалеч от него възниква Нова България (Bulgaria nova), сегашното Bulgarnò. Между тези две „Българии“ през 1205 г. бива установена границата между териториите, подчинени съответно на Римини и на Чезена…“