Емил Спахийски, директор на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“: Образованието е любопитство (ВИДЕО)

В Студио „Аз-буки“ разговаряме с Емил Спахийски – директор на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. Журналист, сценарист, режисьор, бивш главен редактор на сп. „Егоист“ и FHM, сп. „За мен“. Бил е изпълнителен директор на в. „Сега“, директор на „Телеграф Медия“, работил е във вестниците „24 часа“, „Труд“,  „Сега“. Отразявал е военни конфликти. Бил е част от сценарния екип на хитови сериали и риалити формати. Съсценарист на филма на Стефан Командарев „Съдилището“. Неговият късометражен филм „Денят, в който тя ще се роди“ беше  селектиран за наградите „Оскар“. Носител на наградите „Черноризец Храбър“, „Паница“ и други.

– Г-н Спахийски, защо е важно Издателс­тво „Аз-буки“ да създава видео съдържание за образование и наука?

– Когато се попита защо сега, това означава, че вече е късно. Всъщност важно е, когато имаме някакво послание, то да мине през всички комуникационни канали.

Тоест, когато някой е свикнал да гледа „Ютуб“, а не телевизия, или гледа социални канали с кратки видеа като „ТикТок“, иска да чете кратки съобщения като в „Екс“ или да прави дискусии като във „Фейсбук“, ние трябва да сме там. Трябва да превеждаме нашия код на информация по всички тези канали. И тя да достига и при хората, които искат да гледат дълго, и при онези, които искат да слушат или четат кратко. До тези, които искат да четат вестник като „Аз-буки“, и до хората, които предпочитат научните статии в списанията на Издателство „Аз-буки“.

– Тук е моментът да разкажем, че Издателството има вестник, който излиза от 1896 г. Тогава се e наричал „Училищен преглед“ и ние сме приемник на този вестник, като през 2026 г. отбелязваме 130 години от неговото създаване. И това също провокира новите неща, които правим.

– Представяте ли си как е изглеждала комуникацията тогава? Някой нещо прочита във вестника и какво прави? Отива на мегдана на селото, бие тъпана и се прочита вестникът.

– Тоест сега правим мегдан, така ли?

– Мегдан, агора… Както са били площадите в Древна Гърция – мястото, където хората се събират да обменят информация, да разказват, да споделят опит, да се предупреждават за опасности. Сега всичко се случва по друг начин и по-бързо, което невинаги прави информацията достоверна и качествена. Напротив, улеснява появата на повече лъжепророци.

Затова Издателство „Аз-буки“ има предимс­тва. Първо, има тази дългогодишна вестникарска традиция. Има и научните списания, които също са наследници на предходни издания. Те се реформират във времето, но с годините Издателството остава символ на достоверност, защото се зачитат принципи на журналистиката – да не се лъже, да има уважение към личността, да се споделя качествена и проверена информация.

– Досега издаваме вестник и сайт. Защо дойде моментът да правим подкаст за наука и „Студио Аз-буки“?

– Спомням си думите на Матей Преображенски-Миткалото от един филм, макар да не е ясно дали и къде ги е казал: „Сине, напиши ми го всичко това, аз като го кажа, е едно, човек като го прочете, е друго“. Между другото, смятам, че вестникът има своето място в живота, защото опасността на съвременните технологии е това, което се случва – бърз живот, бързо изгасване. Оттам изгасва и много човешки труд. Примерно вестници, които по време на прехода са съществували, но нямат съхранена интернет база данни. Така изчезват историята, паметта на обществото.

Скоро търсихме за дипломна работа конк­ретен брой на румънски вестник, издаден в края на месец юни 1878 г. Успях да го намеря, тъй като е дигитализиран и там пише черно на бяло, че Северна Добруджа никога не е била румънска и си принадлежи на България. Години по-късно се говори и пише друго нещо. И ако написаното не беше останало, никога нямаше да имаме тази информация.

Разбира се, не можем без модерните технологии, защото обменът на информации е много бърз, светът се движи на бързи обороти.

И така, ние ще споделяме нещо, което е стабилност – един архив, който ще бъде памет и история. В същото време през останалите канали може да изпращаме информация и нашите послания в по-голям обем и по интерактивен начин.

– Какви ще бъдат посланията на Издателството по тези нови канали? 

– Планирали сме да разказваме за учителите в нашия живот, като известни хора споделят за пътя, по който са минали. Има много хубава мисъл на Марк Твен, който казва: „Никога не съм позволявал на училището да развали моето образование“. Звучи вероятно стряскащо, но в същото време той отбелязва: „Ако не се дават пари за образование, ще се дават за затвори“.

Всички знаем, че всяко училище има и добрите, и лошите си страни. Има много качествени учители, които се стремят да бъдат такива, и други, които не го правят. Това е във всяка област на човешкия живот. Но лидерите – те дават примера и създават личностите в България. И искаме тези личности да разкажат кои са техните светлини в живота.

В моя живот имам няколко такива хора. Да обичам литературата, ме научи човек, който най-малко съм очаквал да го направи – това беше учителката ми по френски език Нидие Асова. Тя имаше различен подход към това как да разбирам литературата.

Всъщност с нашите инициативи даваме пример за хора, станали личности благодарение на някого, запалил у тях искрата на любопитството. Защото, в крайна сметка, образованието е любопитството.

Преди да падне ябълката върху теб и да измислиш закона за земното притегляне, се случват много други неща в главата ти.

И това е любопитството. Всичко, което е образование, което ни вдъхновява, е любопитство.

– Кои са актуалните теми в образованието?

– Образованието в България, както и навсякъде по света, е много сложна система. И това не са само училищата. Това са и семейството, обществото, традициите, градовете и селата, страховете на хората. И поради това винаги се пораждат спорове как трябва да продължи да се развива образованието.

Самото образование наистина се променя много. Например – правим прекрасен курс за това как се пишат научни статии, и виждаме как този процес се променя. Навремето отиваш в библиотеката, намираш литература или поръчваш книга от друга библиотека или от чужбина, и четеш с месеци. В момента с изкуствения интелект това става много бързо.

Това обаче променя и правилата. Създават се хищнически организации, които създават системи от типа „ало, ало образование“.

И оттам първо страда самата наука, страда начинът на преподаване, страда от това какви хора се изкачват в образователната йерархия. Затова са необходими и контрамерки за тези процеси.

Прекрасно е, че вече учителите имат дос­тойно заплащане и това вкара много млади хора в класните стаи. И сега един от акцентите е как те да стават по-добри, как да бъдат наистина вдъхновители в образованието. Същото е и в университетите, и в науката.

Много предизвикателства има и за тях няма решения с магическа пръчка. Това е постоянен процес и действия на държава, общини, администрация, директори и учители, които инвестират средства, идеи и усилия в образованието. Огромна е и ролята на родителите, които трябва да дават пример и да вдъхновяват децата си да бъдат любопитни и да учат.

– Какво ще покажем на хората в подкаста за наука?

– Науката много често изглежда чужда и неразбираема на хората, когато за нея се говори с формули и сухи теории. Но винаги би било любопитно, ако голям учен обясни всички тези неща по човешки начин.

– Изразът, който най-често използваме, е да бъде вкусно, нали така?

– Точно така. Давам пример. Правили сме обучение на учени от БАН как да разказват или да напишат за онова, което правят като специалисти, как заглавието и кукичката в началото трябва да бъдат толкова любопитни, че да искаш да прочетеш нататък.

Например една от тези учени каза, че над България ще има полярно сияние. Звучеше абсурдно, но това се е случвало и се случи отново две години по-късно. Тогава тя обясни, че до 2 – 3 години може да има полярно сияние над България, защото слънчевият цикъл на изригвания има някаква периодика, тя се е променила през последните години, а слънчевите бури правят магистрали към Земята и сиянието се измества от север през цялата планета.

Когато разкажем в подкаста такива любопитни истории, те след това ще се разпространяват и по други канали и чрез други медии и мрежи. А това ще кара хората да бъдат любопитни към науката.

Никое дете не се е родило с идеята: „Аз ще се занимавам с някаква сложна физика или квантови компютри“. Защото не знае нито какво е квант, нито какво е компютър.

Имаме страхотни учени в България, които са на световно ниво, правят невероятни открития и пробиви, но за тях не се чува. И с тях ще срещаме нашата аудитория. Ще разказваме завладяващи истории.

– Какво е бъдещето на научните списания на Издателството?

– Научните списания вече няма да се разпространяват чрез абонаменти и всички статии ще бъдат с отворен достъп. И ето го предизвикателството – как тези над 7000 статии се превръщат в достъпен в електронна среда текст, изпълнен с формули, както е в химията, математиката, физиката… Без технологиите нямаше да можем да се справим.

Това е едно от най-важните неща – българската наука става по-видима, защото статиите попадат веднага в база данни с отворен достъп и може да бъдат по-лесно цитирани от други учени. Отвореният достъп на тези статии позволява появата на други по-качествени разработки и повишаване на интереса не само към списанията на Национално издателство „Аз-буки“, но и към всички български научни списания.

Свързани статии:

Проф. Галин Цоков, директор на Института по образованието в Студио „Аз-буки“: Образованието е начин да променим обществото (ВИДЕО) Нова национална програма ще финансира отворената наука Проф. Найден Шиваров, директор на Националния STEM център: Мисията на STEM е учене чрез преживяване Медалистът Борис Донков и неговият треньор Василка Йорданова: Успешният тандем учител-ученик се гради върху взаимно уважение и доверие (ВИДЕО)