Изследователската среда задържа Оксфордския университет на върха за десета поредна година

Оксфордският университет запазва първото си място за десета поредна година в престижната класация за най-добрите висши училища в света – Times Higher Education World University Rankings 2026. Това се дължи на високата оценка за научноизследователската среда, която предлага. За трета поредна година тя е оценена с максималните 100 точки.

Още в миналогодишното издание Оксфордският университет стана най-дълго царувалият на върха в историята на класацията. Преди това Калифорнийският технологичен институт я оглавява за пет години, а „Харвард“ я води за осем.

Класираният на първо място университет има минимален спад в точките си в цялостното си представяне от миналата година – от 98,5 на 98,2.

Оксфордският университет подобрява показателите си в две от петте ключови области. Ангажираността на индустрията, базирана върху приходите в бизнеса и патенти, продължава да се увеличава за трета поредна година. От 74,9 точки през 2023 г. тя достига 99,6 в предходното издание на класацията, а в сегашната само 0,1 пункта не достигат за пълен актив. Оценката на учебната среда също се подобрява – от 96,8 за 2025 г. на 97,2 за 2026 г. В същото време, продължава спад в областта на международната перспектива (от 97,3 на 96,4) и качеството на изследванията (98,8 на 97,7).

След като в миналогодишното издание на класацията Масачузетският технологичен институт (MIT) успя да се изкачи от трета на втора позиция и отбеляза най-доброто си представяне досега, той запазва мястото си с 97,7 точки (98,1 през 2025 г.).

Принстънският университет се изкачва от четвърто на трето място и е единственият университет в САЩ, който постига най-доброто си класиране досега. Той събира актив от 97,2 точки (97,5 миналата година). Американското висше училище дели третото място с „Кеймбридж“ (97,4 точки  през 2025 г.). Той отново се изкачва до позицията, която заемаше последно през 2023 г., след като две поредни години беше на пето място.

Петата позиция с актив от 97,1 точки също се поделя – между Харвардския и Станфордския университет.

Първият сдава третата позиция от миналогодишната класация и бележи спад с 0,6 пункта (от 97,7 точки), а вторият – шестото място (97,2 точки).

Без промяна са университетите, които допълват топ 10. Калифорнийският технологичен институт („Калтек“), запазва седмо място с миналогодишния актив от точки – 96,3.

Имперският колеж – Лондон, е единственият в топ 10, който бележи ръст в тазгодишното издание на Times Higher Education World University Rankings и си връща осмата позиция, след като миналата година бе на 9 място. Той има актив от 94,7 точки в класацията от 2026 г. при 97,4 през 2025 г.

Калифорнийският университет – Бъркли, отново слиза на девето от осмо място с 97,4 точки при 97,5 преди година. Йейлският университет остава на десета позиция с 94,1 точки.

Първият европейски участник в класацията отново е Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) – той запазва 11 позиция за четвърта поредна година с 93,1 точки при 93 миналата година.

Сред акцентите в тазгодишното издание е, че Китай вкарва още два университета в топ 40 и през 2026 г. те вече са пет.

Новите попълнения са Университетът „Джъдзян“ и Шанхайският университет „Джао Тонг“, които заемат съответно 39-о и 40-о място. Останалите три запазват миналогодишните си позиции, въпреки че продължават да подобряват цялостното си представяне. Университетът „Цинхуа“ в Пекин запазва 12-о място, Пекинският университет е 13-и, а Университетът „Фудан“ заема 36-а позиция. Броят на китайските университети в топ 200 е стабилен – 13 университета за трета поредна година. Като цяло, 21% от китайските университети са се изкачили в класацията тази година, а средният резултат на страната се е повишил с цял пункт. Общо 18 китайски институции са постигнали най-добрата си позиция досега, повече от всяка друга страна.

Експертите спорят кога Китай може да достигне топ 10 в класацията. Според китайския учен Денис Саймън въпросът никога не е дали китайските университети могат да влязат в този елитен клуб, а по-скоро кога, но последните резултати от класацията показват, че преминаването на този праг не е лесно.

Въпреки че в много части на Азия се наблюдават отлични резултати в рейтинга, водещите университети в региона са в застой, отбелязват авторите на класацията. Не само някои китайски университети нямат изкачване в позициите си. Пекинският университет се е изкачил само с едно място през този период и сега е на 13-о място за втора поредна година, а Националният университет на Сингапур (NUS) също не е успял да подобри миналогодишната си 17-а позиция.

„Тази стабилност е в ярък контраст с траекторията на най-добрите университети в Азия през десетилетието, предшестващо изданието на класацията за 2024 г., през което време „Цинхуа“ се изкачи с 35 места, Пекинският университет – с 28 места, а NUS – със седем места. Тази година, за първи път от изданието за 2012 г., нито едно от трите висши училища не е подобрило позицията си“, отбелязват авторите на класацията.

В същото време, „Цинхуа“ и Пекинският университет вече получават максимален резултат от 100 точки за приходи от научни изследвания, научна компетентност (броя на най-добрите научни изследвания) и патенти.

Двете институции обаче получават много по-ниски резултати за международна перспектива в сравнение с британските и американските си колеги в световната топ 10, а също така са по-слаби по отношение на типичното качество на научните изследвания – и двете области е малко вероятно да се променят бързо.

Хонконг заема рекордните шест места в топ 200 в резултат на подобренията в репутацията на преподаването и съотношението между студенти и персонал, като и шестте институции, които са класирани както тази, така и миналата година, са се подобрили.

Индия за първи път е на второ място по брой класирани университети, изпреварена само от САЩ.

САЩ имат още шест места в топ 20 и общо 35 в топ 100 – с едно по-малко от 38-те места през миналата година. Въпреки че все още доминира в топ 500 със 102 класирани институции, това е най-ниският брой, отчетен досега. Средният им резултат е спаднал и 25 от институциите – повече, отколкото в която и да е друга страна, са се сринали до най-ниските си позиции, включително Университетът на Чикаго (15-о място), Колумбийският университет (20-о място) и Университетът „Дюк“ (28-о място).

„Тези резултати се отнасят до представянето на американските университети преди вълната от безпрецедентни атаки срещу висшето образование от страна на администрацията, като по-голямата част от данните в класацията се отнасят до академичната 2023 г., а само проучването за академичната репутация включва данни от тази година. Експертите се опасяват, че когато ефектите от тези атаки – по-ниски нива на финансиране за научни изследвания и потенциално по-малко международни студенти и учени – започнат да се отразяват в данните, на които се основават класациите, този спад ще се влоши и резултатите на водещите американски университети също ще пострадат“, посочват авторите на класацията.

Пет български висши училища са част от класацията

България е представена в класацията от пет висши училища. Всички те попадат в групата 1501+ място, събирайки между 10,3 – 27,2 точки. За първи път в класацията е включен Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.

Медицинският университет в София, който в изданието от 2025 г. попадна в групата 1201 – 1500 място, тази година има спад в общото представяне и попада в групата с 26,4 точки (при 31,9 миналата година).

В групата 1501+ са класирани Софийският университет, Техническият университет – София, и Тракийският университет.

Още два български университета подават документи, но не са включени в класацията. Това са Университетът за национално и световно стопанство и Икономическият университет – Варна.

Свързани статии:

Българският INSAIT изпреварва „Оксфорд“ и „Харвард“ на световен форум за алгоритми Държавата с мерки за приема във висши училища Средната такса за висше училище от есента ще бъде 1050 лв. 2780 лв. става минималната заплата за асистентите във висшите училища