Бърза писта за таланти

Само на пет години, Михаил Захариев се научава сам да чете и още тогава може да пресмята трицифрени числа наум. За да му дадат по-добри възможности за развитие, семейството му взема решение да се премести във Виена, Австрия.

Когато през 2014 г. заминават, Мишо не владее немски език, но бъдещите му учители виждат неговия потенциал и го приемат в предучилищен клас. Той не само бързо напредва с езика, а успява да покрие материала за I клас. Затова го прескача и следващата година започва направо от II клас.

Тази есен 17-годишният младеж ще бъде в последен клас в училище за деца с дарби. Тази учебна година не само е част от националния отбор по дебати на Австрия и посещава лекции по право в университет, а и завършва обучението си в Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ и в американско училище, в което се обучава онлайн. До VIII клас има занимания и в руско училище.

„В първото ми училище имаше много възможности да работиш сам.

Ако си по-бърз, получаваш допълнителни задачи. В предучилищния клас винаги свършвах за три дни работата за цялата седмица и ми даваха допълнителни упражнения. След като научих немски език, прескочих I клас, защото вече можех всички неща. В средата на III клас отново ми предложиха да прескоча, но отказах. Първо, не исках да загубя приятелите си. И второ, защото трябваше да започна да си търся училища през зимата и не исках да се стресирам“, разказва за първите си стъпки в австрийската образователна система Михаил Захариев.

Тя е малко по-различна от тази у нас. Началното училище е от I до IV клас, както е в България. След това обаче учениците могат да се насочат към няколко различни степени – гимназия, която е най-трудна, mittelschule (обучението след основно образование на средно ниво) и друга: neumittelschule, която е между гимназия и mittelschule. Когато детето започне някоя от тях, то отново се води, че постъпва в I клас.

Kогато Мишо е в IV клас, той и семейството му получават

препоръка от неговите учители да се насочат към училище за надарени деца –

Sir Karl Popper Schule, което e с федерално присъден експериментален статут. Обучението там е след IV клас (нашия VIII клас) и всяка година могат да бъдат приети само 48 деца от цялата държава.

Училището за надарени деца e интегрална част от публично училище – Wiedner Gymnasium, с която делят една и съща сграда. За да може Мишо да бъде приет в нея, семейството му се мести в друг квартал, тъй като е важна уседналостта. Там той започва в I клас и се обучава в продължение на 4 години. „Много ми хареса, че отидох там, защото успях да си създам контакти и да познавам учителите, преди да продължа в училището за надарени деца“, споделя ученикът.

В V клас (нашия IX клас) Мишо е приет в училището за наредени деца,

след като се справя по блестящ начин на изпита. Първата част включва въпроси по математика, четене, проследява и паметта на кандидатите. Втората част е матрици. Младежът дава за пример, че му показват картинка с липсваща част и 4 квадрата и той трябва да реши кой пасва най-добре. През цялото време го наблюдава психолог. Изпитната комисия е доволна как момчето се справя, и отбелязва, че отдавна не са виждали толкова добри резултати по математика и логаритмично мислене.

Заедно с него възпитаници на гимназията за деца с дарби са не само таланти в сферата на математика, а и в различни области на изкуствата. Средата в училището не е конкурентна, а общият талант сближава децата.

„Всеки има таланти в различни сфери. Аз съм добър по математика, но други са добри по музика, по рисуване. Трудно може да се надпреварваме помежду си, защото те може да са слаби там, където ти си много силен, и обратното. Ако намериш деца, които са със същите таланти и интереси като теб, ставате приятели и работите заедно“, споделя ученикът.

Най-много му харесва свободата, която училището му дава.

Учи се от понеделник до събота, с изключение на последната година, когато занятията са само през седмицата. За една трета от часовете учениците не трябва да бъдат в клас. Те са отделени за допълнителна работа по проекти, които гимназистите правят извън училище и сами избират какви да бъдат. „На семестър трябва да се занимавам по 10 – 12 часа седмично с немски език и сам решавам по какъв начин. Понякога ходим на театър, мога и да направя проект, по който съм работил 12 часа“, дава за пример Мишо.

Най-силните му предмети са математика и логика, но се справя отлично и с останалите.

Затруднява го единствено музиката, защото не свири на инструмент. Затова и има възможност да пропусне този предмет. „Можеш да си избираш кои предмети искаш и кога. Всяка година мога да имам различни предмети, само трябва да покрия опреден брой часове. Вече нямам музика, защото не ми харесва. По същия начин, ако някои други предмети не ти харесват, можеш да ги махнеш и вместо това да имаш други модули следобед или да караш повече от другите предмети, за да натрупаш часовете“, разяснява ученикът.

Така вместо да кара часове по музика, Мишо може да избере две години рисуване и модул, в който се изучават теми отвъд учебния план, свързани например с хакерите или биотехниката.

Със съученици му дори може в някои от дните да нямат общи часове, поради различните програми, които си правят.

Процесът на обучение е персонализиран.

В началото на всяка учебна година ученик и учител сключват договор по какъв начин ще се оформят оценките. Това се определя от ученика. Например той може да отиде при преподавателя по математика и да му обясни, че му е лесно и се справя по предмета и няма нужда да посещава часовете, а ще ходи само за класни и да получи оценка. Този подход се прилага за всяка област, която е лесна за съответното дете. Вместо това в свободните си часове съответният ученик може да посещава лекции в университета в същата област.

Мишо също посещава такъв. Във Виена има програма Young Science на OeAD-GmbH (Австрийската агенция за образование и интернационализация), която всяка година дава възможност на 20 ученици на възраст от 14 години нагоре да станат студенти от по-рано. Мишо кандидатства по нея и е приет като извънреден студент по „Бизнес право“ в Икономическия университет във Виена. Той има право да си избере интересни за него лекции, които да посещава. Те нямат общо с предметите му в училище и затова програма му е направена така, че да не пропуска учебни часове.

„Правото ми е интересно, затова ходя и отделям от свободното се време. Всички ми казват, че правото трябва да се учи наизуст. Обаче курсовете в университета ми харесват и затова ще продължавам да ги посещавам. После, когато започна да уча в университета, ще съм по-напред, защото ще съм направил един-два семестъра по предмети и ще мога да свърша по-рано следването си“, обяснява талантливият младеж.

Уточнява, че възнамерява да се развива в сферата на корпоративното право. „Винаги съм си мислил, че не искам винаги да правя едно и също всеки ден на работа. А в правото всеки път трябва да решаваш различни проблеми и казуси. Заплащането на адвокатите също е добро. Имам чувството, че това е нещо, в което съм добър“, казва Мишо.

Силното му оръжие в бъдещата професия са уменията да дебатира и да се аргументира.

От началото на 2025 г. той е част от националния отбор по дебати на Австрия. От години родителите му го подтикват да отиде на олимпиадата по математика, той обаче категорично отказва. Така, компромисният вариант са дебатите. През миналия септември започва тренировки, които се провеждат всяка сряда в неговия университет. Майка му го съветва да покаже умението си да дебатира на английски език и да се запише за първия си турнир. „Хареса ми как се представих на него, и оттогава исках да продължа. Реших да се пробвам и за националния отбор“, споделя Мишо.

В началото на тази година се провежда подборът за отбора. Първо дебатират срещу други хора под погледите на съдии. След това 15 от участниците са извикани за интервюта. Накрая избират петима, сред които е и Мишо. А няколко месеца, след като е приет в отбора, треньорката му разкрива, че е на трето място от всички, допуснати до интервютата. Почти всички членове на отбора са на неговата възраст, като само едно от момчетата е на 15 години. Любопитното е, че само един от съотборниците му е австриец, но това е допустимо, защото правилото за участие не е националната принадлежност на участника, а местоположението на училището, в което учи.

Австрийският тим участва в четири турнира. В Истанбул достигат до осминафиналите след победа над силен отбор от Китай. След това са в Монца, Италия, следва и  Европейско първенство в Букурещ, където за малко не достигат осминафиналите. След това в датската столица Копенхаген се класират на четвъртфинал, където губят от отбора на Чехия. Участват и в онлайн турнири, но дебатирането през екрана няма нищо общо като емоция с това на живо. Последно участват на световния шампионат в Панама.

„Имахме лош късмет с някои съдии. Според треньорката ни също е трябвало да спечелим 1 – 2 рунда, които загубихме. Тя не може да си обясни как съдиите са стигнали до това решение. Тези ситуации са малко демотивиращи“, обяснява младежът. Засега възнамерява да продължи с дебатите и през следващата година.

През годините Мишо посещава още три допълнителни школа.

Тази година завършва българското училище, което посещава от I клас. Така петъците му от тази есен ще са свободни. Австрия не е сред страните, в които българският език е матуритетен, но ако има време, ще се яви на изпит за сертификат.

Онлайн посещава и американското училище Academica International Studies, програма Dual Diploma. Родителите му го записват, за да може да практикува английския език и да надгражда знанията си. Когато влиза в гимназията в V клас, той е на по-високо ниво от това в училището. Всяка седмица изпълнява различни задачи и вече притежава диплома и от американска гимназия. Тя ще бъде двойна и ще важи, след като положи матура в Австрия. Учил е английски, икономика, история на Америка, психология. Правил е пробен изпит SAT, на който изкарва 1460 точки (от максимални 1600). Предстои да се яви и  на официален изпит, след което ще получи и документи.

В продължение на шест години – от II до VIII клас, всяка събота посещава и руско училище. Прекъсва, защото остава само с още едно дете и се налага да ги слеят в друг клас, а с това сменят и учителката му. Една-две години след това в австрийското училище записва руски и продължава обучението си по езика.

И въпреки изброените ангажименти Мишо успява да намери свободно време,

за да ходи на фитнес, да играе с приятели футбол или баскетбол. Сега се стреми в почивните дни в края на седмицата да е свободен, тъй тогава дава уроци по математика, с които изкарва джобни.

През септември Мишо се е записал за ранна матурата по английски език. В Австрия в VIII (нашия XII клас) се провеждат 7 матури. Така ще има повече време за подготовка за останалите изпити.

Предстои да вземе решение и къде иска да следва – във Виена или в друга страна.

„Виена е добра опция, мога и да отида за един семестър по „Еразъм“ в Европа, но не съм решил. За спокойствието на моите родители и да бъда близо до приятелите си, може би ще остана тук. За мен Виена е най-хубавият град за живеене, транспортът е добре уреден. Бил съм на доста места и никъде не ми харесва повече“, завършва талантливият младеж.

Свързани статии:

Да поговорим на български Очите на децата казват всичко Моцарт в математиката Знанието сбъдва мечтите