На лов за Горгона

Основна цел на Националната програма „Образование с наука“ е постигането на положителна трансформация в средното образование чрез използване на потенциала на академичните среди в България в дейности с научноизследователско, иновационно, педагогическо, аналитично и логистично значение за училищната практика.

Една от дейностите, които се реализира по нея, е Програмата „Приключения в музея“ на Националния археологически институт с музей при БАН.

В края на юли и началото на август 2025 г. в рамките на 5 дни по два часа всеки ден експерти от Музея разговарят с деца на възраст от 7 до 11 години за различни периоди от миналото на българските земи.

„Иска ми се училището да е тук, в музея!“, с вълнение казва един от малките археолози по време на заниманията от лятната програма.

Малчуганите се потапят в света на археологията чрез забавни игри, направата на маски и амулети, търсене на скрити предмети. За всеки ден е подготвено и кратко филмче, създадено специално за деца, което ги въвежда в съответния период.

Първият ден е посветен на праисторическите периоди

и беседите започват с палеолита (старокаменната епоха) и продължават през неолита, халколита и бронзовата епоха. След като изгледат филмчето, малчуганите се насочват към зала „Праистория“. Там, пред витрините с артефакти гл. ас д-р Наталия Иванова им разказва повече за предметите. Първите три дни тя води програмата заедно с гл. ас. Жени Василева. Последните два с децата работи екскурзовод Ива Братанова.

„За нас е най-трудно да представим информацията по подходящ за децата начин. Разказваме им какви са основните промени през всяка епоха, как са живеели хората тогава, в какви къщи и как са ги строили, с какво са се хранели, как са се обличали, какви животни са отглеждали, в какво са вярвали, както и как археолозите научават за това“, обяснява тя.

След разказа в залата децата се включват в игра с картинки на скрити в залата предмети. Малките археолози трябва да ги потърсят и когато ги намерят, залепват стикер на. Играта „Търси и намери“ е и сред най-любимите на участниците в лятната програма.

Заниманията през първия ден продължават с разговори за изкуството през праисторическите епохи. Представят се някои от най-известните пещери с рисунки – Ласко във Франция, Алтамира в Испания, Магурата в България, като участниците разглеждат илюстративни материали, свързани с тях. След това децата могат да направят своя собствена пещерна рисунка.

„Имаме шаблони на мамути, елени. Разбира се, винаги им казвам, че могат да нарисуват каквото поискат. Няма грешно и правилно“, казва с усмивка експертът.

За финал децата изработват праисторическа фигурка от глина. В помощ на малките майстори са картинки с примерни модели. Ако някой се затруднява, може да развихри въображението си и да сътвори глинена фигура по своя идея. Така, едно от децата прави и праисторическо зайче.

Заниманията през втория ден са посветени на траките –

най-древния народ, за който имаме данни, че е обитавал днешните български земи. Децата знаят и са чували не само за тях, но и за римляните. Разбира се, беседите не протичат и без бисери. С усмивка гл. ас. д-р Иванова дава за пример, че е чувала от децата, че „траките са вярвали в подгробния живот“.

След филм за траките, техните богатства, вярвания и облекло децата разглеждат съкровищата, гробни находки, въоръжение, накити и научават тяхната история в зала „Трезор“. След това показват колко наблюдателни са били, и започват да търсят скритите предмети в залата.

„За децата е много интересно, че върху много от предметите от тракийския период, както и в по-късни периоди при гръцки и римски находки са изобразени различни митични същества – обяснява събеседничката ми. – На тази възраст децата са запалени по легенди и знаят за много митични същества. Първо им разказваме за някои от най-известните – Горгона Медуза, Грифон, Сфинкс. Говорим си кое същество какво представлява, какви свръхестествени сили е имало.“

Митичните същества често са скрити като детайл от някой предмет и децата много се забавляват. А сред най-честите въпроси е: „Къде е Горгоната?“.

След това оцветяват картонени маски на Горгона и Грифон и се снимат за спомен. Завършват и различни картинки на тракийски воин или тракийска принцеса. За оцветяване имат и книжка с митичните същества, която деца могат да отнесат обратно вкъщи. В нея могат да прочетат и допълнителна информация за тях.

„България – земя на много цивилизации – запознаване с най-интересните предмети от културите на гърци и римляни“ е темата в третия ден от лятната програма в Археологическия музей.

„През VII и VI век пр. Хр., в последния етап от т.нар. гръцка колонизация, хора от различни полиси достигат до западния бряг на Черно море, където основават свои колонии. Такива са например Аполония Понтика – днешен Созопол, Одесос – днешна Варна, Месамбрия – днешен Несебър. Имаме няколко витрини с находки от некрополите на тези гръцки градове“, обяснява експертът.

Сред тях са фигурки на актьори. Гл. ас. д-р Иванова разговаря с децата за ролята на театъра в обществото на древните елини, какви предмети са се поставяли в гробовете, как са общували с траките от вътрешността, как са обменяли идеи и стоки.

Обсъждат и боговете, в които елините са вярвали. Темата също е интересна за децата. Музеят разполага с различни експонати на древногръцки богове – каменни релефи, скулптури, бронзови статуетки. Така малките археолози научават кои са Зевс, Аполон, Атина, Дионис, Афродита, Хермес и Асклепий.

„Обяснявам им как да ги разпознават, защото всяко божество има характерен за него атрибут. Например Зевс е с орел и мълния, Атина е с шлем, Хермес е с крила на сандалите и на шапката. Асклепий е с тояга и змия. Те помагат да се разпознават по-лесно по каменните паметници“, разяснява събеседничката ми.

По време на третия ден обсъждат и някои от облеклата при елините – хитон и химатион. За децата е интересно, че дрехите са се закопчавали с фибула – еквивалент на съвременната безопасна игла. За участниците има отново и картинки за оцветяване.

Следва и темата за римската епоха.

Децата и експертът правят обиколка в централна зала, където разглеждат някои от най-интересните предмети. Сред тях са бронзова глава на Аполон, открита в Сердика – днешна София, мерителна маса, която има форми с различна вместимост и се предполага, че е използвана за измерване на зехтин и вино, статуята на Фортуна, малки огледала, които са били полагани като дар в светилища. Спират се и пред бронзова глава на император Гордиан, научават повече и за други императори. Саркофазите също са интересни за децата.

Интересен експонат е афишът от Сердика, който представя борба между хора и животни, между животни и животни. Той е като реклама на игрите, които са се провеждали в амфитеатъра в днешна София.

Друг интересен експонат е фигурка на конче с количка и конник, която представлява играчка. Тя вероятно е била теглена с въженце. Археолозите, които проучват античния град Хераклея Синтика, намиращ се край село Рупите в община Петрич, наскоро също откриват подобна играчка.

Децата се запознават и с картинки на кукли. В музея в София няма такива, но в този в Созопол има. Те са открити в Аполония и Несебър. Куклите са от глина, но ръцете им са били подвижни, като са били оцветени, както и голяма част от каменните статуи.

Във всяка зала гл. ас. д-р Наталия Иванова не пропуска да попита децата кои предмети за тях са най-интересни.

Тя споделя, че имат намерение да направят книжка, която да показва най-интересните предмети в музея според предпочитанията на децата.

„Трудно е да погледнем експонатите през техните очи. Първо, ние сме възрастни, второ, обременени сме с наука. Интересно е да ми разкажат кой предмет за тях е интересен и защо. Има експонати в музея например зооморфни фигурки, за които не сме сигурни какво животно е изобразено. Винаги е интересно да чуеш мнението на децата. Те виждат понякога неща, които ние не виждаме“, посочва тя.

След това беседата продължава с разговори за игрите на децата в Древна Гърция и Рим. Малчуганите научават например как се играе римският вариант на морски шах, който се нарича рота. Играят и с пластмасови ашици – костички от петата на коза.

„Кога ще хванем меча?“ е друг често задаван въпрос от участниците в лятната програма. И в четвъртия ден на заниманията те имат възможността да подържат модел на меч, който тежи колкото истински, но разбира се, не е остър. Тогава разглеждат и гостуващата изложба „Хроники от стомана“ с изложени мечове от Средновековието.

Всъщност в четвъртък заниманието е посветено на „Славните векове на българското царство“.

Отново денят започва с филмче и разходка из зала „Средновековие“. Децата научват повече за бита на средновековните българи, решават интерактивни загадки, а с помощта на молив и ножичка правят сами от картон копие на розетата от Плиска.

Последният ден преминава в разходка около Музея, през останките от римска Сердика.

А за финал всяко дете получава грамота и първа тетрадка на малкия археолог, в която има тематични задачи.

Следващата лятна програма е от 18 до 22 август, като записването е до 15 август. Таксата за участие е 120 лв.

Свързани статии:

Как се прави дърпана баница и що е то пирограф Снимка на броя: Млади огнеборци в Белене Лятна програма за деца в Националния археологически институт с музей при БАН 38 млн.лв. за училища и детски градини