Приложение за уверени майки

На тазгодишния форум „Наука за бизнес“ доц. д-р Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките представи проекта „Мъмфидънт“ (уверена майка). Той е насочен към периода на майчинството – един от най-щастливите моменти в живота на една жена. Но това не означава, че тя не изпитва тревожност, стрес, съмнения дали се справя добре като майка.

И когато се опита да сподели това нещо, много често й казват „Ама защо се лигавиш? Стегни се! Баба ти пет деца е отгледала и на нивата е копала“ и така нататък. Това я кара да се чувства сама и неразбрана. А всъщност има нужда от подкрепа. В здравеопазването у нас на практика психологичната помощ не е покрита, а психотерапията много често е скъпа. Майките могат да се допитат до интернет, но ще получат информация, която не е надеждна.

Един от проблемите е, че много от наличните проучвания са написани на сложен академичен език. Затова екипът от учените по проекта селектират част от тях, правят собствени изследвания и захранват изкуствен интелект, който да разговаря с майката. Крайният продукт ще е приложение, базирано на изкуствен интелект и захранено единствено с научни изследвания, което предлага нормализация на емоциите, стратегии за справяне и истории на други майки. И когато се открие някакъв по-сериозен проблем, майката ще бъде насочвана към специалист от практиката.

Идеята за приложението идва от жена със собствен бизнес, която е минала през един доста тежък период на следродилна депресия.

След няколко срещи с учените представителите на бизнеса разбират, че ако искат да направят нещо качествено, трябва да ползват научни изследвания и достоверна информация, защото иначе рискът за психичното здраве на майките е много голям. Става въпрос за чувствителна тема и за да се минимизира рискът, е добре това, което се предлага като информация на майките, да бъде достоверно, научно обосновано, да почива на реално доказани факти.

„Освен това нашата гледна точка като учени е, че когато подхождаме към индивидуалните случаи, тоест на микроравнище, е добре да отчитаме личния и културен контекст, в който живее майката – подчертава доц. Черкезова. – И веднага давам пример – можеш ли да препоръчаш подкрепа от партньор на самотна майка. Важен е и културният контекст, начинът, по който се възприема разпределението на ролите в рамките на семейството. Кое задължение поема майката, кое поема таткото? Доколко традиционно, модерно или постмодерно е виждането за родителството? Това са важни въпроси, които на пръв поглед изглеждат извън темата за психичното здраве, но те са взаимосвързани с него.“

Психичното здраве може да обхваща не само състояние на майката и това как тя вътрешно преживява нещата, казва ученият. То включва социалната подкрепа през партньора, през близки и се определя от тази социална подкрепа в много голяма степен. Тоест, не може да се изключат социалният контекст, ценностите и културният контекст, личната ситуация. По тази причина е много важно, когато се правят или ползват изследвания, те да бъдат насочени към определени групи от населението, в случая определени групи от майки. Ако се търсят решения в дълбочина или стратегии за справяне, е добре да се използват изследвания за всяка от тези множество подгрупи.

Работата на учените в рамките на тази инициатива е да подберат изследвания, да ги верифицират и след това да се подготвят текстове на разбираем за майките език. Учените тестват продукта, дават обратна връзка, идеи за подобрение.

Оказва се, че в България има много малко проучвания по темата.

Освен това са много тясно ориентирани към малки сегменти от майките или пък към някаква част от темата за психичното здраве. Но няма една комплексна картина, върху която да се стъпи. Добре е в някакъв следващ етап, за да бъде добър продуктът, той да бъде захранен с данни, които са за България. Затова учените разработват анкетно проучване, насочено към майки на деца между нула и седемгодишна възраст. Основният период, който интересува учените, е до три години на детето. Изследват се разнообразни теми – наличие на депресивни симптоми, на симптоми, свързани с тревожността, стреса, дистреса, увереността като майка и вината, връзката с другите, с партньора и с детето, връзката със себе си и как майките се справят с трудностите.

Може да има различни степени на депресивност, които варират по интензивност. Следродилната тъга, която по принцип засяга осемдесет и пет процента от майките, се проявява с чести смени на настроението, безпричинен плач. Това може да се случи в периода непосредствено след раждането и не трае много дълго време. Затова, въпреки че засяга огромен дял от майките, все пак това е състояние, което е много по-лесно преодолимо.

Но има състояния, свързани със стрес и дистрес, с различни варианти на тревожност. Най-крайните варианти са генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, депресия и дори депресивна психоза.

Учените не искат проучването да бъде насочено само към негативните страни на майчинството,

защото това е един от най-щастливите периоди в живота на една жена. Затова са включили въпроси не само за трудностите, но също така и за щастливите моменти, за тяхната удовлетвореност като майки. Силно ги интересува връзката между всички тези състояния и промяната в намеренията за деца.

„Тоест, имаме хипотеза, че влошеното психично здраве, начинът, по който майката изживява майчинството, смяната на идентичността, на новата роля на майка може да повлияе върху последващите ѝ намерения да има второ дете, трето и т. н.“, категорична е доц. Черкезова.

Минимумът, към който са се насочили учените, е да интервюират хиляда майки. Това не е представително проучване, но е достатъчно мащабно, за да се направят някакви изводи по отношение на рисковите фактори за възникването на едно или друго състояние.

„И, разбира се, тъй като обхващаме групата майки с деца от нула до седем години, ще видим дали има поколенчески разлики, както и разлики в зависимост дали майката има едно, две, три деца – казва доц. Черкезова. – Данните ги събираме до десети септември тази година. Проучването се провежда онлайн, така че всяка майка с дете между нула и седем години е поканена да се включи. Имаме и амбицията да предизвикаме обществен дебат по въпроса за трудните страни на майчинството в първите години на отглеждане на детето. Затова трябва всичко да бъде подкрепено с данни. Искаме да повдигнем този дебат, защото смятаме, че могат да бъдат разработени политики за този период на майчинството, които да подпомогнат както самите майки, така и техните семейства. Неправилно е да се отделя детското здравеопазване от майчиното, да се отделя благополучието на детето от благополучието на майката. Редица изследвания показват, че благополучието на майката има значение както за благополучието на детето, така и за благополучието на цялата семейна единица. Освен това тези майки отглеждат нашия бъдещ човешки капитал. За нас като общество е важно да имаме качествени кадри след петнадесет, след двадесет години, защото нашето общество остарява. Кадрите и без това намаляват. Трябва да търсим увеличаване на заетостта, другият вариант е увеличаване на производителността, но това не може да стане с хора, които имат психични проблеми.“

По света се правят надлъжни изследвания, в които участниците се следят за продължителен период. Те показват, че деца, чийто майки са имали проблеми, свързани с психичното здраве, са застрашени от това да развият определени поведенчески проблеми в зряла възраст. Дори има изследвания, че психичното здраве на майката влияе върху физическото развитие на нейното дете, върху растежа, включително и върху килограмите на детето.

Вече има софтуерен продукт, т. нар. бета версия, която трябва да се тества, включително от майки.

Разговорите имитират разговор с истински човек, с истински психолог и са в по-свободен вариант.

В момента се изгражда и мрежа от доверени психотерапевти. Но това е процес, който изисква време, разговори и селектиране, за да може да бъдат подбрани наистина добри специалисти и средата да бъде сигурна. Когато приложението препрати майката към специалиста, тя може да си уговори час, ако реши.

„Изрично бих искала да подчертая, че приложението е инструмент за обучение и самообучение – подчертава доц. Черкезова. – То не може да замести психотерапевтичната помощ и никой не бива да очаква това. Освен това майката може да няма нужда от такова нещо. Тя може да има нужда просто от един хубав разговор и някой да ѝ каже: Не си сама. И други майки преживяват същото.“

На други места, включително и в България, има видеокурсове за майки. Но няма такъв тип приложение, в което майката свободно да зададе въпроса и да получи свободен отговор. Има подобни приложения в други страни, но те са общо за психичното здраве и не успяват да се задълбочат в специфичните теми за майчиното психично здраве.

Засега не е осигурено необходимото финансиране на проекта. Трябват инвеститори, но в България те са малко скептични към т. нар. начинания „преди засяване“ (pre-seed), които все още не са излезли на пазара. В чужбина не е точно така, но екипът иска да започне от България.

„Получихме доста награди по пътя дотук – казва доц. Черкезова. – Спечелихме безплатен достъп до суперкомпютър, за да обучим моделите си, който е в Австрия, пространство и услуги в София Тех Парк, където можем да работим. Също абонамент за Гугъл, който ни дава кредити, необходими за приложението, за да работи с Гугъл устройства и в операционната система „Андроид“, малка парична награда за женско предприемачество под формата на инвестиция от „ДЕА Акселерейт“, както и редица други награди, за които сме благодарни. Това ни стимулира да продължим.“