Да държиш кормилото в правилната посока

Четирима са тазгодишните носители на наградите на Министерството на образованието и науката „Св. Иван Рилски“. Традиционно те се присъждат на изявени директори на училища за високи постижения в професионалната дейност и принос в развитието на образователното дело. Днес на гости при нас е Тодорка Русинова, директорът на ОУ „Светлина“ в село Тополица, община Айтос. Тя оглавява училището вече повече от 30 години. Като истински визионер и лидер, вярва, че големите промени започват с малки крачки.

„Получаването на наградата „Св. Иван Рилски“ за мен беше едно от най-вълнуващите преживявания в живота. Приех го като висока оценка за дългогодишната ми работа“, споделя пред „Аз-буки“ директорът на ОУ „Светлина“ в село Тополица Тодорка Русинова. Признава, че вълнението ѝ преди всичко е провокирано и от това, че номинацията идва от страна на Регионалното управление на образованието – Бургас.

„Директор съм от 1993 г. и е много приятно да видиш, че си високо оценен. Изключително отдадена съм на работата си, затова и приех високото отличие с трепет. Много е хубаво, когато си дал толкова много от себе си и след това получиш признание за своя труд“, обяснява моята събеседничка. От баба си получава един от най-ценните житейски уроци, а именно, че човек никога не трябва да очаква нито благодарност, нито признание, но в същото време трябва да се стреми да дава най-доброто от себе си във всичко, с което се захване. Това и прави всеки ден. Но няма как да отречем, че за всеки е хубаво понякога да чуе „Браво!“. Особено когато е заслужено!

Русинова започва работа като начален учител в ОУ „Светлина“ през 1985 г.

Прекрачвайки неговия праг, веднага го усеща като „своето място“. За знаков момент в живота си определя деня, в който се съгласява да се яви на конкурс за длъжността „директор“. Предложението получава изненадващо от тогавашния временно изпълняващ длъжността директор Тодор Тодоров. Очевидно, независимо от липсата на голям педагогически опит и житейски стаж, той вижда у тогава младия колега качества за ръководна длъжност.

„Бях млад учител, без управленски опит. Разполагах само с уменията, които бях натрупала от организациите, в които бях членувала като ученичка и студентка. И разбира се, не на последно място – имах доверието на колегите и любовта на децата“, спомня си тя.

Така решава да се яви на конкурса, печели го и неусетно оглавява своето любимо училище.

„Бях лидер в ученическите и студентските си години. Така че не почувствах като нещо чуждо това да поема отговорността и за училището. Макар новата роля да беше изключително отговорна за мен“, обяснява Русинова. Преодолявайки първоначалните трудности, тя започва да се справя прекрасно с новата си длъжност, да гори още повече в професията си, която в този случай е по-добре да наречем призвание.

Защото има хора, за които работата не е просто професия, а сбъдната мечта и призвание.

И за моята събеседничка педагогическата професия и директорската длъжност са точно такива. Вдъхновяват я детските усмивки и хората, с които работи.

Умението да мотивираш екипа си и да направиш работната среда привлекателна и място, на което сами да решат да посветят целия си професионален път, моята събеседничка определя като едно от най-ценните качества на всеки човек на ръководен пост. А за това доколко успява, говори фактът, че част от учителите, с които започва тогава работа, все още са част от училищния екип.

Всъщност, преди тя да поеме ръководството на школото в с. Тополица, то се управлява над 30 години от Марин Тенев, който създава уникален стил на училището. В онези години съпругът ѝ често се шегува с нея: „Нали знаеш с колко тежка задача се захващаш – Марин Тенев!“. А тя отговаря в същия тон: „И Дора Русинова може да стане емблема!“. И така се и случва. За 40 години работа в ОУ „Светлина“ много неща се променят. А успехите се дължат на това, че Русинова никога не се отказва, винаги е готова да се бори, не обича да се връща назад и гледа напред към бъдещето, като се опитва да изпревари събитията.

Разговорът за първите години начело на школото връща спомените към трудните времена след промените от 1989 г.

„Времето беше несигурно. Икономическата ни система беше доста крехка, социалните процеси – неустойчиви, а хората – объркани“, разказва тя. Време, което не е  подходящото нито за големи промени, нито за носталгия по миналото.

„За мен беше най-трудно тогава да запазя неутралитет – без политически и лични пристрастия. Трябваше да вдъхвам сигурност на институцията и увереност на хората, с които работя“, споделя честно събеседничката ми. Но определя като най-предизвикателния момент икономическите несполуки, пред които се изправя.

„За малките училища бюджетите винаги са били много неустойчиви“, казва тя. Спомня си, че още когато се подготвя за изпита за директор, в програмата си залага цялостна нова визия. А как се прави това без финансова сигурност зад гърба?

„Сега, когато се връщам назад във времето, си давам сметка, че първите ми пет години като директор бяха най-трудни. Отне ми много усилия да променя нагласите на хората – на колектива, на родителите. А сега предизвикателството е да продължа да държа кормилото в правилната посока“, казва тя.

Спомня си, че започвайки работа в ОУ „Светлина“, силно впечатление ѝ прави отровно зеленият цвят, в който са боядисани всички класни стаи и коридори в сградата. Стените на места се белят. Обстановката е потискаща.

Заедно с колегите си решават да започнат със собствени сили и средства малко по-малко да променят средата.

И неусетно всички се научават как се шпаклова и боядисва, влизат в обувките на майсторите и хамалите и започват да преобразяват сградата. Научават се и всеки дефект да превръщат в ефект. Всяка дупка заживява нов живот като буква или цвете и така малко по-малко коридорите стават много пъстри и красиви. Разликата оттогава досега е огромна, но въпреки всичко Русинова определя своето училище като „различно, а не модерно“.

„Харесвам сентенцията – „С бавни крачки нещата се случват!“. Така че по време на първите ми години начело на училището крачките определено бяха много ситни, но в правилната посока. Трудно ни беше да активираме общността да се включи в дейностите на училището. Сега е по-лесно, защото голяма част от родителите на децата са наши бивши възпитаници и това много ни помага в работата“, посочва тя. През годините заедно с колегите си успяват да изградят отношение към училището, което е едно от разковничетата за успеха им.

„Винаги се обръщам към всички завършващи и напускащи училището ни, че могат по всяко време да се връщат при нас, където са техният дом и семейство. Където и да отидат, винаги ще носят частица от времето, прекарано тук“, казва Русинова.

И наистина се гордее със своите възпитаници. Споделя, че често чува от колеги, че учениците, които са завършили при тях, се различават от останалите, защото имат изградено положително отношение към училищния живот. А това признание истински я радва.

Изключително щастлива е и от това, че зад гърба ѝ стоят хората от училищния екип.

Те знаят, че нейните идеи винаги ще дадат добри резултати – с времето са го виждали безброй пъти.

„Училището ни наистина е много специално. И причината не е само в това, че аз работя тук повече от 40 години, но и в това, че името му е различно, хората са различни, дори заобикалящата ни природа е различна. Още първия ден го усетих като мястото, на което искам да прекарам целия си живот“, завършва директорката на ОУ „Светлина“ в с. Тополица.

Свързани статии:

Бранд „51. средно училище“ Човек трябва да е влюбен в работата си 137 работодатели ще сключват договори за обучение на студенти Тракийският университет открива факултет „Дигитални и зелени технологии“