Балерина, офицер, учен

Десислава Мусинска веднага очарова със своята младост и искреност, чар и красота и най-важното – с различни и сякаш безбройни интереси. По време на Софийския фестивал на науката през май тя спечели националния конкурс „Лаборатория за славa“ (Fame Lab). И получи правото да представлява България на финала на състезанието, който ще се проведе в ЦЕРН. Завършва средното си образование в Първа езикова гимназия във Варна с отлична диплома. В момента е курсант първи курс във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ в Морската столица, където изучава специалността „Корабоводене за ВМС“. Приета е първа по успех. По думите ѝ, от малка проявява интерес към морската среда, към науката, като цяло, както и към изкуствата.

Десислава признава, че тези две учебни заведения – Езиковата гимназия и Военноморското училище във Варна, имат ключова роля в личностното ѝ изграждане и развитието на редица важни качества като дисциплина, отговорност и стремеж към усъвършенстване. Това, че има близки и познати във военноморската сфера, повлиява на решението ѝ да кандидатства точно във Военноморското училище, което е и нейната детска мечта.

„Най-малкото съм родена в морската столица на България и не си се представям като друга, освен като морски офицер“, категорична е първокурсничката.

А това как кореспондира с научните ѝ интереси?

„Винаги съм проявявала интерес към науката и изкуствата –  обяснява  тя. –  Участвала съм и в редица състезания, свързани с езикознанието. Спечелих и Pearson Competition Bulgaria на ниво B1. В гимназията избрах специализация „Биология и химия“, където освен че изучавахме по-подробно тези учебни предмети, участвах и в извънкласни школи, където открих приложението им в практиката и в природата. Правехме интересни експерименти и това много ме заинтригува.“

Историята как се решава да участва в „Лаборатория за слава“, също е много любопитна. Десислава  дължи всичко на своя любима преподавателка във Висшето военноморско училище, военният психолог майор Росица Недева, с която по ирония на съдбата ѝ се пада да кара дежурство. Късно през нощта първокурсничката извършва обход на района на училището, като проверява дали всичко е в изправност. Явява се при майор Недева с рапорт след обхода и двете подхващат случаен разговор. Като опитен педагог, майор Недева забелязва интереса към науката у младата си колежка и ѝ препоръчва състезанието Fame Lab.

До края на дежурството Десислава мисли само за състезанието и предизвикателството да се опита да участва.

Два часа умува какво точно да представи, ако евентуално реши да се запишe.

„Минаваха хора, гледаха ме и сигурно са ми се смели на етюдите, които се опитвах да разиграя – казва Десислава. – Защото много важно за представянето на една идея е, освен да защитиш нейната научна стойност,  по някакъв начин да грабнеш и публиката – т.е. да предизвикаш любопитство и да събудиш интерес по темата. За това са нужни стройна концепция за представянето, усет за времето и настроението на залата и журито (учени, професори, доценти), но и актьорски умения и харизма.“

Десислава измисля актьорски етюд. Изиграва го около двайсет пъти пред оръжейната, докато е дневална на пост. Дава си сметка, че може и да не я приемат. Но няма сериозни аргументи срещу това да подаде документите си. И го прави. След две седмици е одобрена и от там започва всичко.

На областния кръг във Варна печели първото място с темата за влиянието на социалните мрежи върху менталното здраве.

Десислава успява да грабне журито (професор и две доцентки), защото проблемите, които засяга, са особено актуални.

Социалните мрежи имат изключително много позитивни аспекти, но и негативните не са за подценяване. Статистиката показва, че около 40 процента от хората от 18- до 22-годишна възраст страдат от пристрастяване към социалните мрежи. А това, от своя страна, води до различни здравословни проблеми – ментални заболявания, хранителни разстройства и други болести.

„Всеки човек е склонен да сравнява себе си с другите – казва Десислава. – Социалните мрежи дават тази възможност твърде лесно и често. И като си отвори фейсбук или инстаграм и види някаква красива моделка с тънко кръстче и блестящо лице, или пък момък с идеално мускулесто тяло, малко или много, всеки подсъзнателно се опитва да се впише в този стандарт, което води до разочарование, безпокойство, а понякога и до депресии, хранителни разстройства и т.н.“

На националния кръг в София тя участва с друга тема, свързана с биомимикрията. Това явление кара инженери и учени да осъзнаят, че природата вече е измислила всичко. И започват да „преписват“ от нея, но легално. Биомимикрията е процесът, при който учените, инженерите, дизайнерите изследват природните системи и структури, стратегии и механизми и ги използват като модел за създаване на иновативни технологии.

„Мога да дам пример – казва първокурсничката. –  Нека да разгледаме например гекона.  Това е малък гущер, разхождащ се по тавана благодарение на микроскопични власинки по лапичките си, които използват силите на Ван дер Ваалс. Това е физика, а не магия. Благодарение на тези познания започват да създават нови поколения лепенки и катерачески технологии, вдъхновени именно от този малък симпатичен акробат – гекона. Навсякъде около нас има множество примери за неща, заимствани от природата, без които не си представяме как ще живеем.

Има и изключително много други примери. Сега се сещам за много неща във военната област –радара, сонара, бронята, маскировката и много други. Някои проекти на кораби използват познания, свързани с биологията. Кожата на акулите се състои от специални дермални зъбчета, които намаляват съпротивлението във водата и това позволява да плуват по-бързо. Съответно в Америка са създадени кораби, които, ако не се лъжа, се наричат Sharklet. По корпуса си те имат „люспи“, които наподобяват тези на акулата. Това намалява съпротивлението и прави кораба по-бърз и по-устойчив енергийно.“

А какво ще подготви за финала в ЦЕРН?

„Все още го обмислям, но имам няколко възможности. Първата е да продължа темата за биомимикрията, като дам повече примери, свързани с морската област. По този начин ще го направя по-лично, защото все пак се занимавам с това. Другата опция е да разкажа за експедициите в Антарктида, защото това е изключително постижение за България и за ВВМУ, което поддържа един уникален научноизследователски кораб. А и има много преподаватели в Морското училище, които могат да ми разкажат интересни истории, тъй като са били част от тези експедиции. Третата ми опция е да говоря за нещо, свързано с физиката или с астрономията, тъй като всички знаем, че в ЦЕРН се изследват физични явления. Все още не съм решила. В момента съм на морски лагер и нямам много време да се концентрирам точно върху науката, тъй като се занимавам повече с морска практика – гребане, ветроходство, плуване, оцеляване. Подготвям също и участие във Варненския фестивал на науката – смятам да обърна по-голямо внимание върху създателя на атомната бомба Робърт Опенхаймер, тъй като миналата година се навършиха 120 години от рождението му.“

Десислава признава, че и през ум не ѝ е минавало, че може да спечели националния конкурс в София.

Тя сe записва като на шега, просто за да пробва. На предишни кръгове победители са били и хора с научни звания и най-младият участник – първокурсничката от Военноморското училище, си мисли, че няма дори и шанс за класиране, а победата на областното ниво във Варна е по-скоро щастлива случайност. Дори така се успокоява, преди да се качи на сцената. Казва си: „Ти не се бориш за победа. Това е просто една изключителна възможност. Забрави за всичко останало, дай всичко от себе си и се раздай заради публиката“. Тази нагласа ѝ помага да спечели, защото е много спокойна.

„Казаха имената на трето и на второ място, но продължавах да си повтарям, че няма как да съм на първо място. Тогава чух името си и просто изпаднах в някакъв шок. Явно, бях спечелила и публиката, защото след като си тръгнах от сцената, много добре си спомням една група момичета, може би малко по-малки от мен, ме чакаха и специално дойдоха да ме поздравят и да ми кажат: „Ти си нашият фаворит. Много ни хареса. За теб ще гласуваме“.

За своите двайсет години Десислава е разбрала, че човек сам избира пътя си в живота и ако иска да постигне удовлетворение и успехи, трябва да избере по-трудния път, за да изгради себе си като характер и да остави следа.

Сред хобитата на Десислава е класическият балет, нейната страст от седемгодишна възраст.

Тя има възможността да участва в „Денс Уърлд Къп“ в Румъния – най-голямото  международно балетно състезание, където печели заедно със своя отбор второ място за България. Откакто е в Морското училище, няма много време да танцува, тъй като там режимът е по-строг и курсантите не могат да излизат много. „Продължавам да танцувам сама в стаята си“, със смях казва Десислава. Освен това е участвала с компютърна графика в създаването на два военнодокументални филма на Военния телевизионен канал – „Дръзки“ и „Десантът в Балчик“, което допълнително повишава познанията ѝ по българска военноморска история.

Отправя специални благодарности към хората, напътствали я през цялото приключение, наречено FameLab – съоснователите на Софийския фестивал на науката Любов Костова и Ивайло Славов, както и към целия екип от професионалисти, които до последно я мотивират, вдъхновяват и подкрепят.

„Затова искам да кажа на моето поколение да дерзаят смело напред, да не се плашат от трудностите и да постигат целите си с удовлетворение. Да се стремят да бъдат по-малки от мечтите си и по-големи от трудностите по пътя за постигането им!“

Свързани статии:

Земята ни може да е в нещо като огромен балон И учители инженери се обучават в ЦЕРН Идва ли ренесанс за научните изследвания Предците на птерозаврите