Светлин Наков, предприемач в сферата на образованието и технологиите: Учителят вече не е говореща енциклопедия

Разговорът води Диляна КОЧЕВА

Д-р Светлин Наков е вдъхновяващ предприемач в сферата на образованието и технологиите, визионер, преподавател, софтуерен инженер и вдъхновител на хиляди млади хора по пътя към технологичните професии. Той е в основата на „СофтУни“ – най-значимата образователна организация за софтуерни технологии, дизайн, маркетинг и изкуствен интелект. Съосновател е на гимназия за дигитални науки „СофтУни БУДИТЕЛ“ – училище за умения на бъдещето. Паралелно участва в развитието на технологични компании като Encorp.AI – иновативен доставчик на AI технологии за автоматизация на бизнеса. Мечтата му е да направи България Силициевата долина на Европа чрез образование и технологии.

– Господин Наков, какво наложи създаването на академии за софтуерни инженери и за обучение на ученици, както и на Софтуерния университет „СофтУни“ и на Частната професионална гимназия „СофтУни Будител“?

– В българското образование липсват достатъчно практика и съвременен подход. „СофтУни“ е създаден именно върху принципа на „учене чрез правене“, адаптиран към реалните нужди на бизнеса, а не само към теоретични знания, както е в повечето университети. Преди 10 години започнахме с идеята да подготвяме софтуерни инженери на високо професионално ниво, които веднага след обучението си да могат да започнат работа. Постепенно добавихме и други направления – „Дигитален маркетинг“ (Digital Marketing), „Дизайн“ (Design) и „Криейтив“ (Creative), а отскоро и „Изкуствен интелект“ (AI).

Решихме да приложим същия модел и в гимназията „СофтУни Будител“ – учене чрез правене, насочено към дигиталните професии на бъдещето. Той се съчетава с фундаменталните знания и умения за съвременния свят. С навлизането на изкуствения интелект, концепцията се доразви – учениците се подготвят за професии, които изискват систематично мислене, комуникация, работа в екип и практическа насоченост. Целта ни е да създаваме мислещи, осъзнати личности, които могат да се адаптират в постоянно променящата се среда.

– Кои са уменията, които децата днес трябва да научат в училище? Как се подготвя едно дете за реалния живот още в училище?

– Първо – систематично и логическо мислене. Второ – адаптивност и способност за промяна. И трето – комуникация и умения за работа в екип. Всичко това е комбинирано с практически опит и може да бъде постигнато чрез учебни фирми, в които учениците разработват реални проекти, изследват пазара, мислят за маркетинг, финанси, производство и управление. Това ги подготвя за реалния свят.

– Можете ли да дадете примери за ученически проекти, които сте реализирали с ученици от „СофтУни Будител“?

– Имаме проекти от най-различно естество – от собствен козметичен бранд с уникална визия, през софтуер за проектиране на соларни паркове, до идея за машина за лед, поставена в паркове. Някои проекти са вдъхновени от семеен бизнес, други са напълно ученически. Макар повечето да са учебни, няколко от тях вече са прераснали в реални фирми.

– По какъв начин темата за изкуствения интелект е включена в учебната програма в гимназията?

– Още от VIII клас учениците започват да работят с инструменти с изкуствен интелект – учим ги как да го използват като помощник, а не като заместител. Провеждаме занятия, в които могат да ползват всичко – съвременни платформи с изкуствен интелект, да се допитат до приятели или да потърсят информация в учебници и книги. Всичко това могат да правят при подготовката по конкретната тема. След това я дискутираме и накрая трябва да напишат какво са научили, на момента върху бял лист.

Това насърчава критично мислене, аргументация и разбиране. В по-горните класове изкуственият интелект се интегрира в професионалните предмети. Програмистите използват ИИ за софтуерна разработка с промптове, дизайнерите комбинират ИИ визии с класически дизайн концепции, а учениците по бизнес го ползват за пазарни анализи, маркетинг и планиране.

– Каква е ролята на родителите в процеса на образование при вас?

– Родителите са много важни партньори. Гледаме на образованието като на триединство между ученик, учител и родител. Провеждаме регулярни срещи, събираме обратна връзка, организираме семинари, в които ги запознаваме с новите технологии, с подходите ни и с начина, по който могат да подкрепят децата си. Важно е родителите да разберат, че не целим само високи оценки, а развитие на реални умения, които да подготвят учениците за живота и работата.

– Как подхождате към ученици с различни интереси? Успявате ли да обърнете внимание на всеки гимназист?

– При нас индивидуалният подход е основа. Имаме система за проследяване на напредъка, различни темпове на обучение, проектна работа и свободно избираеми курсове по интереси. Даваме свобода на учениците да избират посоката си. Някои се фокусират върху програмиране, други – върху дизайн, бизнес или маркетинг. Важното е, че всеки има своята пътека, а ние сме там, за да го подкрепим и насочим.

– Какви извънкласни дейности предлагате на учениците?

– Извънкласните дейности са важна част от образователния продукт. Имаме клубове по предприемачество, дебати, роботика, музикални инструменти, театър, дори подкаст. Така децата развиват не само умения по специалността си, но и меки умения – лидерство, креативност, работа в екип. Освен това организираме хакатони, състезания, тематични уикенди и доброволчески инициативи, които ангажират учениците в реална среда.

– Работите ли с реални компании и професионалисти?

– Да, още от самото начало изграждаме партньорства с водещи компании от ИТ и бизнес сектора. Те ни помагат да поддържаме учебния план актуален. Често ги каним като гост-лектори, ментори и оценители в ученически проекти. Много от учениците ни стажуват или започват работа именно в такива фирми. Реалната връзка с индустрията е нещо, което отличава нашето образование.

– Какво ви вдъхновява като екип да продължавате да развивате този модел?

– Най-вече резултатите. Когато виждаме млади хора, които не просто научават нещо, а го прилагат, развиват проекти, създават продукти, участват активно в света около тях – това е безценно. Вдъхновява ни и обратната връзка – от ученици, родители, компании. И не на последно място – вярата, че образованието може да бъде различно, по-смислено и подготвящо за реалния живот.

– Има ли нещо, което искате да промените в цялостната образователна система в България?

– Да, много неща. Най-вече бих искал да се премине от оценяване по шаблон към оценяване на мислене, решаване на проблеми и креативност. Да се намали бюрокрацията за учителите и директорите, за да имат повече свобода да експериментират. И най-важното – да се даде възможност на децата да учат по начин, който развива тяхната индивидуалност и потенциал, а не да ги вкарва в еднакви рамки.

– Какъв трябва да бъде учителят на новото време?

– Учителят вече не е говореща енциклопедия. Той е ментор – човек, който насочва учениците по техния индивидуален път. Задачата му е да създаде преживяване в класната стая – с дискусии, екипна работа и проекти. Това ангажира учениците и ги кара да мислят. За съжаление, често сме ограничени от образователната рамка – трябва да сме „на урока по учебник“, но намираме начини да го заобиколим чрез интегрирани предмети като STEM, където природните науки са обединени.

– Какви стъпки са необходими, за да се насочи интересът на децата и учениците към изучаването на природни науки? Смятате ли, че въвеждането на задължителна матура по математика е мярка в тази посока?

– Да, до известна степен. Задължителната матура по математика ще накара повече ученици да се занимават с предмета, и ще повиши общото ниво. Това обаче е по-скоро принудителна мярка. Истинската стъпка към повишаване на интереса е начинът, по който преподаваме природните науки. Вместо да се учат като сухи факти, те трябва да се представят чрез реални проблеми, експерименти, проекти и междупредметни връзки.

Например в нашето училище нямаме отделно биология, химия и физика – имаме обединен предмет „Природни науки“, в който учениците работят по практически казуси. Изследват, правят хипотези, решават проблеми. Ако говорим за земеделие, разглеждаме биологията на растенията, но и икономическата логика зад един земеделски бизнес и екологичния му отпечатък. Това е реалният свят – той не е разделен на предмети.

Затова вярвам, че интересът към природните науки ще се повиши, когато ги представяме като нещо живо, свързано с ежедневието, с технологиите, с бъдещето на планетата. Не чрез запаметяване на дефиниции, а чрез ангажираност, експерименти и решаване на истински предизвикателства.

Подкрепям въвеждането на задължителната матура, защото ще накара учениците да учат повече математика. Но не подкрепям сегашния шаблонен формат. Трябва да подготвяме учениците за задачи, които още не съществуват. В тази посока е оценяването по модела на PISA – точно то проверява дали учениците могат да мислят, интерпретират и решават реални проблеми. Животът изисква съчетание на различни знания от всички предмети, както е в един реален бизнес.

– Как си представяте училището след 20 години?

20 години е доста далеч, но в рамките на 10 – 15 години очаквам силно практическо образование, интеграция на изкуствен интелект, персонализирани ИИ учители, които познават учениците и им помагат индивидуално. Формалното образование ще се приближава до реалните умения. Очаквам фокусът да бъде върху практиката, решаването на проблеми и учене чрез правене, а не върху механичното възпроизвеждане на знания.