Вестник „Аз-буки”
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2024

Откриването на микроРНК и нейната роля донесе Нобел на американските учени Виктор Амброс и Гари Рувкун

С връчването на наградата за физиология или медицина започна Нобеловата седмица

„Аз-буки“ от „Аз-буки“
07/10/2024
в Новини 2024
0
Откриването на микроРНК и нейната роля донесе Нобел на американските учени Виктор Амброс и Гари Рувкун
0
Споделяния
0
Прегледи
Share on FacebookShare on Twitter
Шарж – Ill. Niklas Elmehed © Nobel Prize Outreach

Американските учени Виктор Амброс (1953) и Гари Рувкун (1952) получават Нобеловата награда за физиология или медицина за 2024 г. за изследванията им за откриването на микроРНК и нейната решаваща роля в генната регулация, реши Нобеловата асамблея на Каролинския университет в Швеция.

„Тяхното новаторско откритие разкри напълно нов принцип на генно регулиране, който се оказа от съществено значение за многоклетъчните организми, включително и за хората“, заявиха от журито.

Амброс е професор в Медицинския университет в Масачузетс, а Рувкун е професор по генетика в Медицинския университет в Харвард. Двамата работят поотделно, но си сътрудничат, в изследване на кръглия червей C. elegans, за да определят защо и кога се появяват клетъчни мутации.

Виктор Амброс открива първата известна микроРНК (miRNA) – lin-4, а след това Гари Рувкун разгадава механизма, чрез който тя регулира транслацията на целевите информационни РНК. Той открива и втората miRNA – let-7. Техните новаторски открития за генната регулация са публикувани в две статии през 1993 г.

Благодарение на основополагащото им откритие и работата на техните колеги, е установено, че микроРНК контролират транслацията и разграждането на иРНК в цитоплазмата.

А тази посттранскрипционна генна регулация има важно значение за това как се развива и функционира многоклетъчния живот. Откритията им са от особена значимост предивд факта, че ако регулирането на гените се наруши, това може да доведе до ракови и автоимунни заболявания, диабет и други.

Проучванията на Рувкун водят и до откриването на редица характеристики на инсулиноподобното сигнализиране в регулирането на стареенето и метаболизма на организмите.

Двамата учени ще получат наградата си – диплом, златен медал и чек за 11 млн. шведски крони (около 966 хил. евро) от шведския крал Карл XVI Густав

на официална церемония в Стокхолм на 10 декември, годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.

Нобелова седмица

С обявяването в шведската столица Стокхолм на наградата за физиология или медицина на 7 октомври започна Нобеловата седмица за 2024 г. На 8 октомври ще стане ясен и носителят на наградата за физика, а на 9 октомври – отличените в областта на химията.

На 10 октомври ще научим името на лауреата в областта на литературата, а на следващия ден ще бъде обявен Нобелът за мир. На 14 октомври ще бъде съобщено името и на лауреата за икономика.

Отличието във всяка от категориите може да бъде присъдено най-много на трима изследователи.

Наградата се състои от златен медал, диплом и парична премия, която тази година е 11 милиона шведски крони (около 966 000 евро) и се поделя между отличените.

Церемониите по връчването на отличията се провеждат по традиция през декември в Стокхолм и Осло.

Между 1901 и 2022 г. наградите са присъдени 621 пъти.

Като се вземат предвид някои лауреати, които са награждавани повече от веднъж, в момента в списъка има 965 индивидуални лауреати и 27 отличени организации.

Най-младият носител на Наградата е 17-годишната правозащитничка от Пакистан Малала Юсафзай, която получи наградата за мир през 2014 г.

Най-възрастният носител е американският учен Джон Гуденау, който получи наградата по химия през 2019 г. на 97 години (почина през 2023 г.).

Най-възрастният жив носител на наградата е японско-американският климатолог Сюкуро Манаби (1931), лауреат на Нобел за физика за 2021 г. Общо 65 жени за носители на наградата до 2024 г.

Най-много награди – 117, са връчени в областта на физиката, следвани от тези за литература – 116, химия – 115, медицина – 114, мир – 104, и икономика – 55.

Най-многобройни са лауреатите по медицина – 227. Само двама по-малко са получилите приза за физика, 194 са нобелистите за химия, 120 – за литературата, 111 – за мир, и 93 – за икономика.

В областта на литературата са най-многобройните отличия, присъдени само на един творец – общо 112 пъти.

Най-често наградата е поделяна между двама лауреати в областта на медицината – в 35 случая, във физиката – 32, и за мир – 31.

По трима отличени в една област има общо 39 пъти в медицината и 38 във физиката, 27 – в химията, 9 – в икономиката, три пъти за мир и нито веднъж за литература.

Your Image Description

Свързани статии:

Министър Галин Цоков поздрави дипломиращи се студенти педагози Първокласници от Тервел с награда от МОН за добра постъпка „Аз-буки“ очаква творбите за деветото издание на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“ Най-голямото българско неделно училище в Атина отбелязва 20-годишен юбилей

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Виктор АмбросГари Рувкунгенна регулацияДенятмикроРНКНобелова наградаШвеция

Последвайте ни в социалните мрежи

Предишна статия

МОН публикува за обществено обсъждане нова национална програма за научните изследвания и иновациите в предучилищното и училищното образование

Следваща статия

Над 50 български училища и градини прилагат метода „Монтесори“

Следваща статия
Над 50 български училища и градини прилагат метода „Монтесори“

Над 50 български училища и градини прилагат метода „Монтесори“

Последни публикации

  • 15% от възрастните в Eвропа участват в обучения и квалификации
  • Фантастичните умове на България
  • Младежки идеи за зеления преход
  • Обновяват столичното 35. СЕУ „Добри Войников“
  • Две столични училища са наградени със знак за качество от Националния инспекторат по образованието
  • Професионалната гимназия по транспорт в Бургас отново обучава водачи категория „C“
  • Антарктиците потеглят за Ледения континент за 34-ти път
  • Близо 579 млн. евро повече за образование в проектобюджета за догодина
  • Националният музей на образованието с изложба за българското светско училище
  • Заместник-министър Наталия Михалевска откри обучение за учители, свързано с темата за Холокоста
  • Заместник-министър Витанов представи пет ключови приоритета в образованието на Генералната конференция на ЮНЕСКО
  • Таня Михайлова и младите гвардейци на България представиха страната ни в Кипър и Италия
  • Училището в с. Търнава откри нов физкултурен салон, изграден с финансиране от МОН
  • Връчиха 4 първи награди в IX национално изложение „Младежко техническо творчество“
  • На 10 години ДВГ „Палави ноти“ има два албума, видеоканал и детско предаване
  • НПСС с плакет на МОН за своята 25-годишнина
  • Управляемият ядрен синтез може да реши проблема с производството на енергия
  • Просветният министър разговаря с учителите от с. Градец 
  • Президентът Румен Радев отличи млади следовници на будителите
  • Премиерът Росен Желязков: Будителите с техния добър пример са това, което ни обединява
  • Министър Красимир Вълчев откри първия паметник на Стоян Омарчевски в България
  • Ученичка от Бургаската математическа гимназия изуми журито в риалити формат

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

© 2025 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.

bg_BG
en_US bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US

© 2025 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.