Над 200 изследвания по Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ са публикувани във водещи издания

Повече от 200 научни изследвания са публикувани във водещи научни издания през първите три години на Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ 2022 – 2025 г., финансирана от МОН. Това отбеляза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на конференцията „Нарастващи нужди от подкрепа на отбранителната индустрия и възможности за иновации“. Тя е първото събитие от календара за отбелязване на 20-ата годишнина от присъединяването на България към НАТО. Форумът е организиран от Министерството на отбраната, съвместно с Министерството на иновациите и растежа и Министерството на икономиката и индустрията.

Министър Цоков говори за важността на образованието и научните изследвания в контекста на отбраната. Той изтъкна и важността на темата за развитие на киберсигурността, която също попада в обхвата на Програмата, както и изследванията за реакция и справяне с природни бедствия.

„Прегледът дотук показва, че когато има синергия, се постигат високи резултати в приложните изследвания“, подчерта проф. Цоков.

В своето изказване министърът обърна внимание и на проектите, които се реализират в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет (INSAIT), както и на дейността на центровете за върхови постижения. „Разработваният от INSAIT езиков модел, базиран на изкуствения интелект – BG GPT, може да има важно приложение и в полето на киберсигурността, и в развитието на стратегически сектори като образованието“, посочи проф. Цоков. Той акцентира и на важността на подготвения Закон за научни изследвания и иновации и инструментите в него за насърчаване процеса на иновациите, изследванията и иновациите.

Министър Цоков отбеляза още, че с инвестиция от 37 млн. лв. ще бъде изграден Национален STEM център. Благодарение на доброто сътрудничество между Министерството на образованието и науката и Министерството на иновациите и растежа той ще бъде ситуиран в „София Тех парк“. По думите му, с локализирането му там не само ще се оптимизират разходите, тъй като държавата няма да инвестира в закупуването на отделен терен, но и ще се насърчат технологичният обмен и надграждането на екосистемата в него.

„Локациите като Националния STEM център са места за иновационен обмен, в които се създават нови решения“, коментира още проф. Цоков. По думите му, вече са създадени и 5 иновационни лаборатории между български училища. „Целта ни е в тях да си сътрудничат и училищата, които нямат иновации, за да се заразяват те от техния пример и да се убеждават от практиката, че иновациите мотивират и развиват мисленето на учениците“, обясни още министърът.