Влъхвите – крадци или мъдреци

Ваня МИЧЕВА*

Празнуваме Рождество Христово и си припомняме евангелската история за раждането на Исус и за тримата източни мъдреци, които водени от Витлеемската звезда, идват да му се поклонят. В съвременния текст на Библията става дума именно за мъдреци. Но в старобългарския текст на Евангелието от Матей е употребена думата влъхви.

Старобългарските книжовници са превели гръцката дума μάγος ‘гадател, магьосник’ с влъхвъ (влъхва), защото е домашна дума със същото значение. Макар че етимолозите смятат, че думата е с неясен произход, може да се посочи, че я има в южнославянските езици (сръбски, хърватски, словенски и български), а с разпространението на старобългарските богослужебни текстове тя преминава в руски и румънски. В Евангелието от Матей влъхва е дума с положително значение, тя назовава мъдър човек. Но в старобългарския език влъхва се употребява и за езически жреци, които измъчват първите християни. В много от житията на светците в Супрасълския сборник се говори за „жестоки влъхви“.

През 17. в. в новобългарските дамаскини влъхва вече има повече значения.

Освен ‘мъдрец’ в Словото за Рождество Христово, в други текстове влъхва означава ‘крадец’ и ‘разбойник’. Така един от най-големите грешници в християнството – Юда, предателят на Христос, е наречен влъхва, защото краде от даренията на вярващите. И до днес в диалектите влъхва означава ‘крадец’ и ‘разбойник’ (Еленско, Великотърновско).

В Речника на българския език (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/влъхва/) думата е представена в две речникови статии, във втората от които думата е означена като остаряла и диалектна: ВЛЪ̀ХВА¹ Древен мъдрец, гадател, магьосник; ВЛЪ̀ХВА² Остар. и диал. 1. Крадец, обирник. 2. Човек, който напада пътници и други и ги обира с насилие; разбойник, хайдук. 3. Хитър, находчив човек; хитрец.

*Д-р Ваня Мичева е доцент към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.