Детски педиатър

Диана БЛАГОЕВА*

В сайта на една от най-гледаните телевизии у нас националната болница за деца е наречена „Национална детска педиатрия“. В онлайн консултацията на НЗОК пък присъства рубрика „Задължения на детския педиатър“.

Изразите „детска педиатрия“, „детски педиатър“, често срещани и в разговорната реч, са тавтологични и не трябва да се употребяват.

Определението „детски“ тук е ненужно, защото повтаря съдържащ се в значението на думите педиатрия и педиатър компонент, свързан с тяхната етимология.

В съществителното педиатър елементът педи– (също като пед– в думите педагог, педагогика) възхожда към форма на старогръцката дума със значение ‘дете’.

Според многотомния „Речник на българския език“ синоним на думата педиатър е названието „детски лекар“. Следователно,

употребявайки израза „детски педиатър“, на практика казваме „детски детски лекар“.

В Речника съществителното педиатрия има две значения: ‘наука за болестите на детския организъм’ и ‘лечебно заведение или отделение, където се лекуват деца’. Педиатричните грижи винаги са насочени към деца (не съществува педиатрия за възрастни), затова в съчетанието „детска педиатрия“ също има неуместно повторение.

Тези примери далеч не са единствените случаи на тавтология в речта.

Някои тавтологични изрази се срещат толкова често, че вече са се превърнали в клишета, които употребяваме механично, без да си даваме сметка, че са лишени от смисъл. Например „потенциална възможност“ означава всъщност „възможна възможност“, „реална действителност“ – „действителна действителност“, а „екстремни крайности“ – „крайни крайности“.

За да избегнем подобни неправилни употреби, трябва да познаваме добре значенията на думите, с които си служим.

*Д-р Диана Благоева е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

С какъв бюлетин да гласуваме? С настоящето писмо Дали платът е ефективен? Да се разсеяме, за да не се отчаяме