С какъв бюлетин да гласуваме?

Диана БЛАГОЕВА*

В поредицата от избори, в които се налага да участваме през последните години, редовна практика е лица, пряко свързани с организирането на изборния процес, да дават по телевизията или радиото разяснения за начина, по който ще се гласува.

В излъчено наскоро радиопредаване чухме подробни указания за това

„с какъв бюлетин“ ще се гласува.

В случая обаче употребата на думата бюлетин е неправилна.

В българския език съществителните бюлетин (м.р.) и бюлетина (ж.р.) са етимологично свързани с една и съща френска дума – bulletin. Характерното тук е, че за разлика от случаите на дублетност между съществителни от двата рода (срв. диплом и диплома, сарком и саркома),

бюлетин и бюлетина се различават семантично.

Думата от мъжки род означава ‘кратко официално съобщение’ (напр. информационен бюлетин, военен бюлетин) или ‘периодично издание със сведения от определен характер’ (библиографски бюлетин), а съществителното от женски род бюлетина е със значение ‘лист с имена на кандидати при някакъв избор’ (бюлетина за парламентарните избори). Думите са заети от френски още през Възраждането, като до средата на ХХ в. се срещат в паралелна употреба в значението ‘лист с имена на кандидати при някакъв избор’. Впоследствие обаче при бюлетин това значение е отпадало и днес вече е неактуално.

За смесването в употребата на двете съществителни може да играе роля това, че

в множествено число формите съвпадат

(бюлетин – бюлетини; бюлетина – бюлетини). Така би могло да се стигне до погрешното заключение, че в съчетания от рода на изборни бюлетини, броене на бюлетините присъства множествена форма на съществителното от мъжки род бюлетин. Но всъщност ние трябва да решим с каква бюлетина да гласуваме.

*Д-р Диана Благоева е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Данни и база от данни Как е правилно да си поръчаме повече от едно капучино Пеперуди в стомаха двадесет и четири седем Епоним – що е то?