Музиката е дипломация

Хората сме като скачени съдове – и интелектуално, и морално, и физически. Затова е много важно какви послания отправят обществените личности, родителите, учителите, приятелите. От човек на човек влиянието е много важно. Всеки има някаква вродена нагласа за света и търси това, което най-добре импонира на душата му“, казва радиоводещата Елена Розберг. Самата тя е завършила магистратура със специалност „Културни връзки и геополитика на Европейския съюз“ (съвместна програма на английски език между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета на Амстердам). Преди това е учила „Английска филология“ и „Библиотекознание и библиография“ в най-старото ни висше училище.
Нагласа към словото и литературата има от малка. Израснала е в среда на книги и музика, а тя неименуемо влияе на всяко дете при формирането на вкусовете и предпочитанията му. За развитието на човека преди всичко най-голямо въздействие оказва семейството и чак след това училищната среда и приятелите.
„Хубавата и качествената музика развива духа на човека и неговото въображение. Тя провокира положителни мисли и ражда стойностни идеи. Неминуемо това е основната роля на изкуството, като цяло. Важен е първият досег на детето с музиката. Ако той е с класика, хубав рок, поп или джаз, то това дете ще бъде въведено в артистичен свят с високи критерии и чувство за естетика. И съответно ще започне да я търси и по-нататък, защото я харесва. Така е и с всичко останало. Ако живееш в хубава страна, подреден град, красив дом и сред интелигентни хора, ти свикваш с това и това търсиш“, обяснява моята събеседничка.

Радиоводещата е категорично несъгласна с твърдението, че днес младите хора не четат. На мнение е, че четенето е по-интензивно до началото на гимназията. До този момент децата четат много и това са предимно художествени творби от списъка им със задължителна литература. Друг е въпросът доколко тези заглавия и автори са им интересни. „Може би е нужно да се добавят някои съвременни автори и те да бъдат изучавани от различен ъгъл, а не по досегашния овехтял начин. Трябва да се засили интересът на младите хора и да им се обостри апетитът“, смята Елена Розберг. И допълва, че ако преди гимназията децата четат задължителна литература и някои нашумели поредици, то след VII клас – вече като осъзнати личности, започват да следват интересите си и да посвещават свободното си време на литература, от която имат потребност.

Друг е въпросът, че информационните технологии, по един или друг начин, разконцентрират младежите. „Компютрите, смартфоните и социалните медии гълтат голяма част от времето им. Може би днес книгата не им е настолна, както беше при нас. Но нека не забравяме, че ние нямахме толкова много развлечения, които да отвличат вниманието ни. Не мога да се съглася с това, че децата нямат интерес към книгите. Напротив, имат, но въпросът е как ние, като общество, ще им отворим прозореца към литературния свят“, споделя Розберг. И разбира се, това може да се случи по различни начини – чрез приказката за лека нощ, киното и дори музиката. А силата, която оказва музиката върху личностното израстване и формирането на интересите на всеки човек, е много голяма.

Моята събеседничка от много години е в национален радиоефир. Има удоволствието и възможността всеки ден да общува с много и различни хора. „Чрез работата си мога да транслирам послания, които са свързани и с моето лично кредо, а именно, че хубавата музика помага за духовното израстване на хората. Музиката, освен че ни развива като личности, може да помогне и на цялото общество, на страната и на държавите в глобален план“, допълва тя. Истината е, че музиката е универсален език и най-лесно се възприема от хората по целия свят, независимо от езика, който говорят, религията, която изповядват, политическата им ориентация и социален статус.

Елена Розберг разказва, че от началото на миналия век много дипломати, психолози и езиковеди работят в посока на това как да се използва музиката, така че да облагодетелства едно мирно, развито и хуманно човечество. Много държави по света вече използват предимствата на музиката в своята дипломация.
Например Корея има правителствена програма, развита от много години – „Корейска вълна“. Поставените цели в нея са много високи и средствата, които се влагат за изпълнението им, също не са малко. „Като всяка публична дипломация, и тази цели да изгради положителен образ на страната по света. Днес ставаме свидетели на това как те си изпълняват стриктно програмата и имат забележителни резултати“, уточнява тя. В последните години силна популярност набира кей-попът и глобално популярните им групи и изпълнители. Корейската козметика също навлиза много активно на световния пазар, като в това число и България не е изключение. Китай и Япония също имат много развита публична дипломация. От Европа, Германия се лансира като „страна на идеите, високите технологии и добро образование“, а Дания – като „земя на щастието“.

„Всичко това се определя на държавно ниво. България, като много други развити държави, няма разработена подобна национална политика.
И по тази причина всичко свързано с публичната дипломация у нас се прави на парче и не е никак успешно, както забелязваме. България трябва да използва всякакви световни престижни форуми, за да се представя с ясни положителни послания. И най-вече да си разясни своята идентичност и да реши какво иска да рекламира на света“, уточнява тя. На мнение е, че трябва да се съставят цялостна стратегия и дългосрочна политика за публична дипломация на страната ни, които да бъдат стриктно спазвани. И резултатите няма да закъснеят.

„Нямаме никаква стратегия в дългосрочен план. Нямаме никаква визия накъде искаме да се развиваме в духовно-културно отношение“, споделя Розберг. По думите ѝ, в момента ситуацията е следната – у нас има много талантливи изпълнители, но всеки се бори сам за себе си. Някои успяват да стигнат до световната сцена, други – не. Всичко е въпрос на лични усилия, а не на държавна подкрепа.
Понастоящем Елена Розберг, освен водеща на „Голият обяд“ по на Z-Rock, работи и в БНТ, където има собствена музикална рубрика в предаването „Денят започва с Георги Любенов“. За нея радиото и телевизията са нещо, без което не може да си представи живота.

„Радиото и телевизията за мен са удоволствие. Благодарна съм за шанса и привилегията да пускам толкова красива и вдъхновяваща музика, която достига до сърцата на много хора. А и аз съм толкова заклет меломан, че не мога да живея без хубава музика“, казва тя. Но работата ѝ е голяма отговорност, с която тя никога не прави компромис. Критерият ѝ при подбор на съдържание е много висок.
„Изпълненията, които представям, никога не са самоцелно избрани. Те винаги са представени в някакъв контекст – културен, политически или социален“, обяснява тя. Работата ѝ я е научила на дисциплина във всяко отношение. „Никога не мога да престъпя моралните си граници. Няма как в ефир да се правиш на човек, какъвто в действително не си. Това е лицемерие и си личи. Ако човек е морален и има добър вкус, това се чува по радиото и се вижда по телевизията“, завършва Елена Розберг.