Паронимия и четене

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Наскоро научихме, че изкуственият интелект нарича дядо Коледа веселец, а баницата – късметлийка. Разликата в суфиксите, с които са известни тези думи, му е простена, все пак той все още се учи.

В неговото положение обаче лесно изпадат съвременни носители на езика, които допускат така наречените грешки при паронимия.

Етимологията на термина (от гръцки буквално ‘покрай, около името’) определя неговото съдържание:

паронимите са думи, които звучат близко, но имат различно значение.

Всеизвестни са примерите: индиец – индианец, Австрия – Австралия и др. Често подобни грешки са мерило за общата и езиковата култура на човека.

Сред учениците и младите хора този тип грешки се разраства поради пропуски в речника и липса на опит за разпознаване на външната форма и значенията на редица думи. Така бунтовникът от разказа „Една българка“ има шишарки вместо ширити на гърдите; има богатствени, а не богати или богаташки къщи; някой е обвинен в злобство; в един реалити формат многострадална Геновева стана страдалическа, а слънцето започна да грее със светло зрение вместо сияние.

Някои грешки при паронимите се дължат на разрастването на явлението функционална неграмотност. Дългият престой в дигиталното пространство и злоупотребата с електронни устройства създават нагласи за визуално и смислово възприемане, които не съответстват на реалното езиково съдържание на думите.

Основният начин за избягването им е четенето

на разнообразна литература, която да развива способностите за разбиране на родния език.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Данни и база от данни Пеперуди в стомаха двадесет и четири седем Епоним – що е то? Слага ли се запетая пред „или“, или не се слага