Конфликтите за вода са стотици

Награждаване на участниците в конкурса „Вода за мир“. Снимка – БТА

По повод Световния ден на водата Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите организира конкурс за есета, презентации, постери и рисунки. Акцентът тази година е върху

водните конфликти и начините за тяхното преодоляване.

Затова за конкурса е формулирана темата „Вода за мир“. На много места водата се използва или за оръжие, или за нападение. Има достатъчно примери от Украйна, от Газа и от други горещи точки по света. Конфликтите за вода са стотици, подчертават организаторите на събитието. Отличените творби бяха обявени на тържеството по случай Световния ден на водата 22 март и Световния ден на метеорологията 23 март.

„С някои от училищата отношенията ни са по-дългосрочни и това е нашата цел – казва проф. Боян Кулов, заместник-директор на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите. – По този начин искаме да привлечем децата към науката, да ги научим колко е важна водата и какви са начините тя да се използва рационално. От нея зависи устойчивостта на Земята. А трябва да се знае, че планетата Земя е наречена така погрешно, защото 71 % от нейната повърхност е вода. Затова я наричат и Синята планета.“

Директорът на Института чл.-кор. Екатерина Бъчварова представи участието на учени в проект за възстановяване на влажните зони по поречието на река Дунав, финансиран по Програма „Хоризонт Европа“. В него Институтът е координатор – един от малкото координатори на проекти по „Хоризонт Европа“ от Източна Европа.

По проекта се работи от миналата година. Участват 11 страни, които са пряко ангажирани, и още 20 са асоциирани членове. Изследват се езера, блата, речни басейни.

Целта е да се възстановят техните екологични и системни екофункции,

защото те са много важни. Преди години на влажните зони се е гледало като на земи, които не могат да се използват, тъй като са под вода и са източник на комари и заболявания. Затова много от тези площи са изкуствено пресушени и превърнати в селскостопански. А това нарушава екологичното равновесие. Все повече изследвания се фокусират и върху факта, че тези площи и с почвите, и с водите са места, където се концентрира голямо количество въглероден двуокис. Той се изземва от въздуха и се съхранява там. И когато влажните зони се пресушат, част от този въглероден двуокис се връща обратно в атмосферата. По този начин климатът се затопля още повече.

Проектът е за иновации, които могат да се прилагат при влажните зони за по-добро регулиране на водите в тях. Препоръчва се да се премахне и канализирането на реките – т.е. застрояването на техните брегове, което също нарушава екологичното равновесие. Учените следят и за биологичното разнообразие – какви растения са специфични за тези региони и за какво могат да се използват.

„Трябва да възстановим връзката между река Дунав и влажните зони, да махнем част от преградите – казва проф. Кулов. – Шлюзовете на дигите са автоматизирани и може да се контролира притокът на водата към влажните зони.“