Да пишеш и да четеш на два езика в I клас

Много гости и приятели уважиха тържеството по случай 75-годишнината на Българското училище в Братислава

Днес, 5 ноември 1948 г., учителският съвет има заседание, на което се разгледа въпросът за откриването на първото българско училище в Братислава.“ Така започва историята на Българското държавно средно училище в столицата на днешна Словакия. След десет дни се записват и първите трима ученици, а учебната година приключват 44 деца. В годишния протокол завършването им е отразено така: „Постъпилите 44 ученици минаха в по-горно отделение. Оценката се явява правилна и справедлива, като се съди по факта, че при постъпване в училището повечето от учениците не знаеха да пишат и четат на български, а дори и да говорят. Но в края на учебната година всички пишеха, четяха и разказваха свободно на български език“.

75 години по-късно, Българското средно училище „Христо Ботев“ в Братислава отпразнува своята годишнина. Покани много приятели и посрещна много гости. Получи поздравителен адрес от министъра на образованието. Почетоха го с присъствието си вицепрезидентът Илияна Йотова, посланикът на България в Словакия Васил Петков, главният секретар на Министерството на образованието и науката Албена Михайлова, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, представители на дирекции от образователното ни ведомство.

Директорът Николай Йорданов и екипът му насърчават учениците да подготвят специална изложба в чест на тържествения ден. Децата изработват сувенири, създават картини, готвят се и за празничния концерт, така че у всеки гост да остане емоционална следа. Защото, както казва в обръщението си Йорданов, учителите, които преподават в БСУ „Христо Ботев“, не предават само знания, а представят България „като държава и като културна идея“.
За онова, което прави специално Българското училище в Словакия, за най-ценното, научено от учениците, и за визията за бъдещето, пред „Аз-буки“ споделя Радмила Илиева – преподавател в начален етап. В разговора се включва и нейната колежка Татяна Тенева.

С 36-годишен преподавателски стаж зад гърба си, Радмила Илиева тръгва от кърджалийския град Джебел и стига до Словакия. Дългогодишен начален учител в БСУ „Христо Ботев“ в Братислава, в сърцето ѝ има място за всяко от училищата, в които е работила.
„Освен от СУ Христо Ботев“ в Джебел пазя прекрасни спомени и от СУ „Отец Паисий“ в Кърджали.

И двете са много специални за мен – разказва Илиева. – В тях съм оставила не само младост, но и душа, сърцатост, любов. Спомням си директорите, които са ги ръководили, успяващите ученици и колегите професионалисти, с които съм имала честта да работя в екип.“

Пътят все пак отвежда Радмила извън пределите на България. И години по-късно тя с удоволствие споделя, че онова, което прави БСУ „Христо Ботев“ в Братислава още по-специално, е фактът, че в сърцето на Европа вече 75 години се чува българска реч и Българското държавно училище продължава да бъде средоточие на българска просвета и култура.

„В него ще чуете да се пеят български народни и популярни песни, танцуват се български хора и ръченица, превеждат се поезия и проза“, обяснява Илиева. Една от характеристиките на братиславското българско училище е, че в него се записват все повече деца от словашки произход. Въпреки че ученици стават и деца, на които и двамата родители са българи или пък един от тях е роден в България, словачетата са повече. Затова и Радмила, като техен начален учител, се възхищава още повече на желанието им да усвоят нашия език и да се запознаят с нашата култура.

„Изключително съм щастлива от успехите на моите ученици словачета, избрали да се приобщят към трудния български език, към традициите, културата и историята ни – казва учителката. – В днешния англоезичен свят някои се питат защо се учи български език в центъра на Европа. Но родителите продължават да записват децата си в престижния образователен център в Словакия. И споделят, че те се чувстват добре, имат свобода, усещат човечността на учителите, тяхната загриженост и добронамереност. И това наистина е така – в училището ни децата са ценени като хора и придобиват качествено образование.“

Думите на Радмила потвърждава и нейната колежка в Братислава, също начален учител, Татяна Тенева: „Най-ценното, което научих през годините, е, че личният пример и моделът на поведение на учителя са нещото, което най-силно въздейства на учениците. Общуването с уважение и разбиране е главната предпоставка за успешната работа с децата.“

За Тенева процесът на усвояване на знанията се подпомага и от сравнително малкия брой на учениците в паралелка. Преподавателите имат възможност да отделят достатъчно внимание на всяко дете в класа, и по този начин са по-полезни и за неговото развитие.
„В нито едно училище по света няма да видите паралелно ограмотяване на два езика още в I клас – казва Радмила Илиева. – Тук, в българското училище, това е факт. Да видиш още в края на първи клас как без проблем се пише и чете на два езика – български и словашки, наистина е уникално.“
Училището в Братислава, известно с изучаването на четири езика – български, словашки, немски и английски, впечатлява още повече с преводите, които децата правят, едва навършили 10 години.

„Да преведеш произведения на Леда Милева, Атанас Далчев, Петя Дубарова на словашки език на тази ранна възраст – казва Радмила, – е вълнуващо както за родители и деца, така и за нас, учителите. С радост мога да споделя, че учениците ми имат своите заслужени победи и награди. Преведоха детските стихотворения на Петя Дубарова и издадохме книжка, която според Елица Дубарова е най-хубавото детско издание за Петя.“
Книжката вече е част от колекцията на къщата музей „Петя Дубарова“ в Бургас. Учениците на Илиева са редовни участници и в ежегодния конкурс на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за превод, на който печелят престижни награди.

За преподавател като Радмила Илиева, която продължава да следи развитието на своите ученици и след като се раздели с тях, вероятно няма тайни в отношението учител – ученик. Разбрала е, че учителят и без да си поставя за цел, се превръща в огледало, в което възпитаниците му се оглеждат и искат да се видят в него щастливи от поредния успех.

„Научих, че всички постижения и успехи на моите ученици са плод на общ всеотдаен труд, лична подкрепа, добра мотивация и сили да се продължи напред дори тогава, когато първоначално не си успял – казва тя. – Най-ценното, което разбрах от работата и общуването си с учениците през годините, е, че вървим в една посока и имаме обща цел. Това са успехът и щастието на всеки ученик. Затова учителят трябва да бъде вдъхновител, да бъде естествен, добронамерен и искрен, изключително отговорен и всеотдаен към работата със своите ученици. Трябва да обича това, което преподава, и тези, на които преподава, независимо дали се случва в училище в България, или извън пределите ѝ.“

След 36 години преподавателска дейност учителката изпитва всеки път удовлетворение, ако узнае, че нейни ученици са успяващи млади хора, запазили стремежа си към знание и усъвършенстване, добри и човечни. Радва се искрено, че я поздравяват с обич и благодарност и бивши, и настоящи нейни възпитаници. И двете с колежката ѝ Татяна Тенева искат да видят Българското средно училище в Братислава като развиващо се средище на българската култура и духовност в центъра на Европа.

„Тук, на 1000 километра от България – признава Тенева, – обичта към всичко родно се измерва в духа на възрожденската епоха. Виждам БСУ „Христо Ботев“ като отражение на най-доброто от нашата култура и дух.“ Надеждите си Радмила Илиева свързва с продължаване добрите традиции на българското училище, за да остане то все така желано и любимо не само за българските, но и за словашките деца.

„За да градим бъдещето, трябва да си го представим – пояснява Илиева. – Училището ни може и трябва да се променя към предоставяне на все по-качествено образование, за да върви в крак с времето. Важно е подготовката на знаещи, добри и щастливи млади хора да продължи.
А учителите нека останат все така сърцати и всеотдайни към своята работа. Да бъдат ценени и спокойни, за да могат да дават всичко от себе си на своите възпитаници.“