26 млн. са работещите бедни в Европа

Страница на
Антоанета
НАЙДЕНОВА

Има належаща нужда да се увеличи минималната работна заплата в България, защото направеното до момента не е достатъчно. Това заяви немският евродепутат Денис Радке по време на брифинг за Директивата за адекватните минимални работни заплати (МРЗ) в ЕС, организиран от бюрото на ЕП в България, заедно с бюрата на ЕП в Унгария и Германия, в който се включиха и медии от Гърция.
По данни на „Евростат“ през първата половина на 2022 г. месечната минимална работна заплата в ЕС варира от 332 евро в България до 2256 евро в Люксембург. От 1 януари 2023 г.
МРЗ у нас е 780 лева.
Малко преди да се разпусне, парламентът прие промени в Кодекса на труда, които предвиждат Министерският съвет да определя МРЗ за страната всяка година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата. Изчислението ще става на базата на средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия от предходната и първите две тримесечия от текущата година. Това означава, че точният размер на МРЗ за 2024 г. ще бъде определен на 1 септември 2023 г.
„Решението на българския парламент не гарантира, че МРЗ ще осигури достоен стандарт на живот на работещите, но това е само един параметър, който зависи от размера на средната работна заплата, която в България също е ниска“,
обясни нидерландският евродепутат Ахнес Йонхериус. Тя заедно с Денис Радке е съдокладчик на Директивата за адекватните МРЗ в ЕС. Затова по думите ѝ в България трябва да се засили ролята на социалните партньорства и колективното трудово договаряне, за да се постигне увеличаване на заплащането.
„Не можем да кажем от Брюксел каква да бъде МРЗ в България, но тя трябва да е адекватна, за да могат хората да посрещат увеличените разходи за сметки и храна, и да им остава за нови дрехи, спорт на децата и други нужди – категорична е Ахнес Йонхериус. – Важна е покупателната стойност на МРЗ, затова предложихме всяка страна членка на ЕС да ползва национална кошница от най-належащите стоки и услуги, които да включват и културни, образователни и социални дейности. Така ще се види какво реално могат да си позволят работниците с получаваното от тях заплащане. В Европа има около 26 млн. души, които едва свързват двата края, въпреки че работят.“
Основният фокус на Директивата за МРЗ е върху социалното партньорство и колективното трудово договаряне, което трябва да обхване до 80% от работещите, каза Денис Радке. Той уточни, че срокът за транспонирането на Директивата в националните законодателства е две години. През това време държавите членки трябва да изготвят план за действие и конкретни стъпки за постигането на адекватни МРЗ, които гарантират достоен начин на живот и водят до намаляване на съществуващите неравенства между работещите хора.
Разширяването на обхвата на колективното трудово договаряне до 80 на сто не означава, че 80% от работниците трябва да членуват в синдикати, обясни Ахнес Йонхериус. Начините за постигане на по-голям обхват са два – да се договарят колективни трудови договори по сектори, които да са задължителни за всички работодатели в този бранш, или да се вземе за еталон вече постигнато колективно споразумение от едно предприятие и то да се прилага от всички останали компании в този отрасъл. Тя добави, че няма как да очакваме след две години да се постигне равенство в доходите в ЕС, но е важно да вървим в тази посока на уеднаквяване.