Тъмната страна на трибуната

Живеем във времена, в които интернет и социалните мрежи позволяват на обикновения човек да получи поле за изява, каквото никога досега не е имал в историята на човечеството. Мислите и действията на хората могат да достигнат до широката общественост почти светкавично.
Но тази трибуна може да бъде нож с две остриета. Защото, докато някои имат възможност да споделят своите възгледи и мнение свободно, има други, които избират да използват силата на социалните мрежи за гавра и унижение. Става дума за нарастващата тенденция сред младото поколение да публикува материали с насилие над връстници в интернет.
Освен физическите травми актът на публично накърняване на човешкото достойнство може да причини трайни психологически проблеми у подрастващите, които рано или късно ще се отразят върху живота им.

Къде обаче се корени проблемът и как ние, като общност, можем да се борим с него?
Основата на всяко общество е семейството и точно натам трябва да обърнем поглед. Ако един подрастващ от ранна възраст е свидетел или жертва на насилие в средата, в която трябва да се чувства най-спокойно и безопасно, с годините за него започва да се размива границата между това кое е насилие и кое не. Максимата „Боят възпитава“, която някои родители изповядват, може да бъде пагубна за нормалното развитие на детето, защото актът на причиняване на болка на някого бива нормализиран и защото агресията неминуемо поражда още агресия, която има вероятност да се прояви в обществото.

Това, което можем да направим, е да не бъдем апатични. Когато станем свидетели на насилие, нека използваме същите тези социални мрежи, за да дадем гласност и да покажем, че ние, като буден народ, не толерираме подобни действия и за нас това не е нормално.
И не, боят не възпитава!