Сърцето на училището

Първокласниците се радват на роботчето KUBO

Малкото забавно роботче на име KUBO може да се движи по зададени маршрути, да смята, да се въплъти в любим герой, като децата му рисуват костюм и създадат сценарий. Може да „изрази“ емоции, като почервенява от гняв, ако задачата е грешно построена от ученика. Когато е вярна, то позеленява и щастливо примигва с очи. Това може да се види в часовете по роботика в първи клас в 55. средно училище „Петко Каравелов“. То е единственото у нас, където има и паралелки по роботика от тази учебна година. Там работят с малки роботчета, които се наричат KUBO.

„Всички осем паралелки първи клас изучават роботика – казва Таня Панчева, директор на училището. – KUBO е робот за първично програмиране. С помощта на пъзел-блокчета, които децата подреждат, се прави маршрут. Децата редят блокче по блокче и неусетно създават алгоритъм. KUBO минава през тях, запаметява как са подредени, и се движи по маршрута, който са му задали. За много от децата това е първи досег с роботиката и много им харесва. KUBO може да смята и да влезе като техен помощник в часовете по математика.“
Най-хубавото при това роботче е, че не изисква електронно устройство и не стоят пред екран от най-ранна възраст, подчертава директорката.
В 55. СУ много се гордеят със своя STEM център. И има защо. Преди няколко години директорката решава да преустрои огромната актова зала. В нея често са провеждани различни събития, училищни празненства. Но далеч не всеки ден. Затова, като се появява възможност чрез НП „Изграждане на училищна STEM среда“, тя се сеща за актовата зала, която по този начин ще се използва пълноценно. Голямото пространство позволява на архитектите да развихрят въображението си. Част от тях са родители на ученици от училището и помагат с огромен ентусиазъм. Правят страхотен проект, защото има пространство, където да се разгърнат. За разлика от други училища, в които се налага да приспособяват кабинети, коридори и т.н.

Нещо повече – проектират актовата зала да стане на два етажа. На долния е STEM центърът – с четири просторни стаи, отделени само със стъклени стени. Вторият етаж е кът за отдих. За неговото изграждане училището минава през много тежка процедура. Изискват се толкова документи, все едно се строи ново училище – разрешение за строеж, откриване на строителна площадка, въвеждане в експлоатация от главния архитект на София.
„Не знам дали друг директор си е причинявал това – казва с усмивка Таня Панчева. – В началото не знаех с какво точно се захващам, въпреки че ме предупреждаваха, че няма да е лесно.“ На втория етаж се оформя зона за почивка, която децата ползват всяко междучасие, никой не ги спира. Нещо повече – учителите не се качват при тях. Има видеокамери, за да ги наблюдават за по-голяма сигурност. Но децата знаят, че това си е тяхното място.
„Въпреки трудностите успяхме да преобразим пространството и най-важното е, то че се използва пълноценно от сутрин до вечер и като STEM център, и като зона за отдих – казва директорката. – Това пространство се превърна в сърцето на училището, защото е на събирателно място. Най-живото пространство в сградата.“

Първата зона в STEM центъра е за 3D реалност. Използват се специални лаптопи, оборудвани със софтуера zSpace Studio.
И когато децата изучават човешкото сърце, могат с една писалка да го изтеглят от компютъра във вид на холограма. Така сърцето е пред тях и могат да го завъртят, да го разгледат отвсякъде с помощта на специални очила. А това е много полезно за часовете по природни науки. Един от началните учители е много запален по дигиталните технологии и всяка свободна минута е в STEM центъра. Така успява с помощта на zSpace да научи второкласниците на материал за X клас.

„Това не е толкова трудно, защото изучаваният материал може да се визуализира пред теб – казва директорката. – И когато всички възприятия са ангажирани, на децата им е още по-интересно и се справят. Така бяха усвоили материала за десети клас.“
В следващата зона в STEM центъра се работи с роботите Fable.
В България ги има само в 55.СУ. Те са по-висок клас от лего роботите, каквито има в повечето училища. Fable е модулен комплект за конструиране на роботи. Роботите са 12, на които реално може да се програмира, а допълнителните компоненти играят важна роля при създаването на голям и мащабен проект.
„Съвсем наскоро, по време на Седмицата на програмирането, направиха робот сервитьор, който дойде при нас и ни попита учтиво каква напитка желаем. И ни донесе кафе – казва директорката. – Друг робот скоростно редеше кубчето на Рубик. Децата правят интересни неща с роботите и много се забавляват. С тези роботи могат да работят и четвъртокласниците, защото самата система Fable съдържа визуална среда за програмиране.

А големите изучават и ползват Python, който в момента е един от най-изучаваните езици за програмиране. За съжаление, нашите деца не могат да се явяват на състезания по роботика, защото само ние имаме този клас роботи и те няма с кого да се състезават.“
Третата зона е по прототипиране, където се работи с комплекти Arduino. Чрез тях децата могат да покажат знанията и уменията си предимно по физика, и то в частта за електричеството.
Последната зона в Центъра е за проектни дейности. Масите са кръгли, за да е по-удобно на екипите да обсъждат и работят заедно. Преди време учениците се включват в проект за устройство, което отчита натовареността на едно кръстовище и превключва светофара в зависимост от трафика.
Стълбите към зоната за отдих се използват и за изнесени уроци по музика, безопасност на движението, безопасен интернет и теми, свързани с гражданското образование на учениците. Таня Панчева забелязва, че едни книги изчезват от лавиците в къта за почивка, но на тяхно място се появяват нови.

А това е сигурен признак, че децата четат.
В 55. СУ учат 1650 ученици. То е третото по големина в София – след 18. СУ и 32. СУ.
„Проблем е, че не може да приемем всички желаещи – подчертава директорката. – Едва успяваме да обхванем тези от първа група, които живеят над 3 години в района. Кандидатстват два пъти повече деца, отколкото позволява капацитетът ни.“
Преди 6 години в училището разкриват 2 паралелки след VII клас софтуерни и хардуерни науки. Тогава тук учат 900 ученици и няма гимназиален етап. Оттогава броят на учениците почти се е удвоил.

„После отворихме и гимназиален етап и затова направихме и STEM центъра, защото искахме да дадем най-доброто на нашите ученици – подчертава директорката. – Не просто да учат софтуерни и хардуерни науки на лаптопи, а да им бъдем полезни и да изпълним със съдържание времето им тук. Да правят неща и да се развиват, за да са готови за пазара на труда. Има изследване, че до 2032 г. 60% от професиите ще бъдат свързани с роботиката, и трябва да подготвим децата. Това, което правят тук с роботите, могат спокойно да го правят и в едно предприятие.“
Възпитаниците на училището имат много високи резултати на НВО. По математика са на 7-мо място в София. Всяка година
55. СУ е в топ 10 по резултати.

Освен компютрите впечатление правят и рисунките по стените на коридорите. А и портретите на Таня Панчева в кабинета ѝ, нарисувани от децата. Външни хора често питат директорката дали имат паралелки по рисуване. Не нямат, но имат добри учители.
„Хубавото е, че слагаме рисунките в коридорите и това мотивира децата, защото виждат творбите си, изложени за всички.“
Друг голям бонус за училището е „Музейко“, чиито експозиции са предназначени за учене чрез експерименти и игра.
„Това е прекрасна инициатива и се радваме, че Столична община избра нашето училище да го направи – казва директорката. – Всъщност това не е правено досега в България – подобно сътрудничество между детски културен институт и училище. Защото каквото и да си говорим, ние сме в стандартните класни стаи – колкото и да се стараем да направим хубава среда за децата. Изключвам SТEM центъра. Докато в „Музейко“ децата ползват целия му сграден фонд. Три етажа, над 140 експозиции, планетариум, различни зони за различни природни науки. Нашите ученици могат да ползват всичко това и го правят. „Музейко“ е училище на бъдещето. Имат възможност да учат в среда, каквато други деца в България нямат.“
След началото, поставено с роботите Fable, следва надграждането с Micro:bit програмируеми платки. Накрая роботиката влиза в първи клас. Така с времето 55. средно училище „Петко Каравелов“ намира своя истински профил.

Най-голямото предизвикателство пред Таня Панчева и нейния екип е тенденцията, която се очертава през последните години – изискването училището да запълва една обществена липса на ценности, традиции, памет. Този проблем е ясно очертан, а очакванията към училището – огромни. Още повече че на училището му е вменено да има образователна, възпитателна и социализираща функция.
„Това поражда нови въпроси – категорична е Таня Панчева. – Дали сме подготвени за това. Изисква се целенасочена възпитателна работа. Все повече се замислям, че това трябва да бъде политика, сериозно обмислена на ниво училище и министерство. Тази липса наистина трябва да се запълни, но не съм сигурна, че училището може да го направи изцяло. Наскоро на конференция един от изказващите се подчерта, че сме преди всичко образователна институция. Но някои от децата, които са в целодневни групи, са по 10 часа при нас. Не може да вдигнем ръце. Давам си сметка, че ако училището не го направи, няма кой друг. Не само високите резултати са важни. По-важното е да излязат добри хора. Трябва да променим образователната си политика.“
Като пример за липсата на изградени ценности Таня Панчева дава скорошното честване на Деня на народните будители. Според нея този празник изисква много по-сериозна подготовка. Седмица по-рано трябва да почне излъчването на предавания и филми за будителите. Да се говори за тях. Децата няма откъде да знаят тези неща. Родителите им пък нямат време да обясняват. И когато дойдат в училище, учителката им казва, че днес е Денят на будителите. А на децата това нищо не им говори. Затова са необходими много по-мащабни обществени дейности и усилия в тази насока.