Структура на разходите за НИРД по източници на финансиране

Учениците между I и XII клас, които в училище имат допълнително обучение по майчин език, различен от българския, са 3207. Това показват данни на Министерството на образованието и науката за учебната 2022/2023 г. в отговор на депутатски въпрос за дейността на работната група „Езикова интеграция“ към МОН. 3096 от тях изучават турски, а 111 – арменски език, като по-голямата част от тях са между I и VII клас. Няма ученици, които изучават иврит и ромски език като майчин допълнително в училище.

От МОН обясняват, че езиковата интеграция е държавна образователна политика, която гарантира предоставянето на допълнителна езикова подкрепа за учениците, които не владеят българския книжовен език в достатъчна степен. Допълнителното обучение по български език представлява обща подкрепа по смисъла на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование и има за цел да осигури функционален достъп до образование и по-добри резултати за учениците, чийто майчин език е различен от българския.

Езиковата подкрепа се осъществява и в момента според нуждите на децата, които се установяват възможно най-рано чрез система от диагностични инструменти. Пример в това отношение е проект „Активно приобщаване“ на Оперативна програма „Наука и образование“, в рамките на който е разработена методика за допълнително обучение по български език за деца от предучилищна възраст. За работа с нея са обучени над 2000 учители, а между 2019 и 2023 г. над 47 000 деца са минали през допълнително обучение по български език, предоставяно от над 5000 педагози.

Към момента нито при придобиване на професионална квалификация „учител“, нито при професионалните профили на педагогическите специалисти се изисква квалификация за преподаване на ученици, слабо владеещи или невладеещи български език. Същевременно политиката за езикова интеграция ще разчита на такава квалификация и затова е нужно да се създадат условия за квалифицирането на педагогически специалисти в тази посока, посочват от Министерството.
Именно поради важността на проблема за езиковата подкрепа в МОН е създадена работна група „Езикова интеграция“ с 40 експерти. Задачата ѝ е да се предложат промени в нормативната уредба, които да гарантират предоставянето на ефективна езикова подкрепа за всички нуждаещи се, и да систематизират и допълнят всички инструменти за тази подкрепа – диагностични инструменти, методики, учебни помагала и др.

„Политиката за езикова интеграция ще е ефективна само при много добра квалификация на педагогическите специалисти по посока преподаването на книжовен български език на деца и ученици с друг майчин език“, посочват от МОН. Потребност от такава квалификация на учители е установена от 8 регионални управления по образованието – Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, София-град и Стара Загора. Там вече се провеждат обучения по теми, свързани с езиковата интеграция. Планирано е 399 учители да вземат участие в обученията, като за целта по Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“ ще използват над 33 000 лева.