Софийският университет отбелязва 135 години

Дълбоко вярвам, че през следващите пет години Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще влезе в групата на първите 500 университета в поне една от трите големи международни класация“, заяви ректорът проф. Анастас Герджиков на тържественото откриване на 135-ата академична година на най-старото висше училище у нас, което се проведе пред катедралния храм „Св. Александър Невски“. То започна с празнично шествие по софийските улици на студенти и преподаватели.
Ректорът припомни, че Софийският университет е открит през 1888 г., когато само 15% от българите са грамотни, със седем преподаватели – възпитаници и доктори на престижни университети в Лайпциг, Женева, Виена, Йена и Париж. А днес това е най-големият и престижен изследователски университет в страната, който обхваща 16 факултета и три департамента, музеи, втората по големина библиотека след Националната, стотици лаборатории, центрове и звена.

Проф. Герджиков отбеляза, че Софийският университет е водещ в международната дейност с участието си в европейския алианс Transform4Europe и в няколко международни европейски мрежи. Със стотиците договори за сътрудничество с чуждестранни университети, с множество съвместни участия в международни проекти, със студентската и преподавателската мобилност. Университетът предлага образование в 120 специалности в ОКС „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование и в над 400 магистърски програми. „Постоянно обновяваме учебните планове и програми, влизаме в партньорски отношения с бизнеса, с други университети и научни организации. Стотици хиляди са възпитаниците на СУ, близо 20 000 се образоват в него и днес“, казва ректорът.

Освен това според Националната рейтингова система висшето училище е на първо място в почти половината от всички професионални направления. Дава над една трета от научните резултати на всички 52 български висши училища и е единственият български университет в първите хиляда в световните класации. Той е водещ в научните изследвания в страната със сериозните публикации на преподаватели, изследователи, докторанти и студенти. Със спечелените проекти и награди, с водещо участие в трите центъра за върхови постижения в страната и в центрове за компетентност. С Института INSAIT, който привлече световни учени и най-талантливите докторанти и през миналия месец стана първият институт в Източна Европа, приет в Европейската мрежа за развитие на изкуствения интелект ELLIS.
Ректорът съобщи още, че нараства научната продукция на висшето училище в списания с импакт-фактор, индексирани в световните бази данни. Докато за 2022 г. българските научни публикации са намалели с 5%, публикациите на 1700-те преподаватели и изследователи на Софийския университет са се увеличили с 21 на сто, а за 2021 и 2022 г. – общо с 50 на сто. При хуманитарните и социалните науки ръстът на публикациите за две години е цели 86%. „Това не е увеличение, това е революция“, заяви ректорът.
По думите му, 135-годишният юбилей е подходящ момент да се поставят искания за продължаване на реформите във висшето образование и за осигуряване на достойни възнаграждения в сферата. „Настояваме реформата във висшето образование да продължи – с промяна на финансовия модел, стимулиране качеството на образованието, подпомагане на привличането на чуждестранни студенти и достойно заплащане на преподавателите, изследователите и служителите. Вярваме, че и във висшето образование промяната ще продължи, а няма да спре или дори да тръгне в обратна посока“, заяви проф. Герджиков. И припомни, че в един от нормативните документи е записано, че всяка година трябва да има ръст от 20% на средствата за висше образование.

Ректорът пожелава на студентите да четат, да станат добри хора, съзнателни граждани и искрени патриоти. „Вие нямате друго оръжие срещу демагози без духовност и способности освен образованост, талант и почтеност. Развивайте се и работете от сърце за народа си и той ще застане зад вас, а не зад тези, яхнали държавата вече 30 години“, казва проф. Герджиков.

Проф. Анастас Герджиков, ректор:

Днес сме шокирани от пълния обрат в света около нас. Всичко, което смятахме за дадено, е заплашено или дори унищожено. Преследвани сме от природни катастрофи, броят на военните конфликти нараства. Дори технологиите, например в областта на генетиката и изкуствения интелект, за голяма част от хората са повече източник на заплаха, отколкото извор на надежда.
За мен няма съмнение, че стигнахме дотук заради пренебрегване на ценностите, които ни доведоха до развитие на икономиката, на обществото, на културата и духовността. Жестоката война, която се води само на няколкостотин километра от нас, не е за територии или природни ресурси, а е сблъсък на ценности.
За съжаление, войната ни показа, че този сблъсък е налице и в нашето общество. Взаимната омраза и разделението в българското общество достигнаха опасна кулминация. Все повече хора, уморени и отчаяни от липсата на справедливост в обществото ни, поставят под въпрос демократичния път, по който сме поели, и ценностите, които водеха Европа напред 25 века.