Германският бизнес – недоволен от образованието у нас

Негативна оценка за професионалното и академичното образование у нас дават представителите на германския бизнес у нас. От качеството на първото са доволни само 14% от членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара, а от това на академичното образование – едва 13 на сто. Много недоволни от подготовката в професионалните и висшите училища са съответно 15 и 13 на сто, а по-скоро недоволни – 30 и 32%. Средно доволни са 40 и 39 процента, а много доволни от двете – едва по
1 процент.

От 2005 г. Камарата провежда анкета за бизнес средата сред своите членове. Тази година в допитването се включват 84 представители на фирми. 78% от участвалите фирми са малки и средни предприятия с до от 250 служители, а 22% са големите компании. Данните от анкетата са представени от главния управител на Камарата д-р Митко Василев.

В отговор на въпрос как влияе недостигът на квалифицирани кадри върху компанията, в голямата си част анкетираните отбелязват, че в най-голяма степен това води до увеличаване на разходите за труд, следвано от намаляване на производството/услугите, отказване на поръчки и до намаляване на планираните инвестиционни намерения. А на въпрос къде виждат най-големи рискове за икономическото развитие на компанията си през следващите 12 месеца, най-висок процент събират недостигът на квалифицирана работна ръка (66%) и разходите за труд (60%).

Сред мерки, които тези фирми са предприели или планират да предприемат, за да смекчат последиците от недостига на квалифицирани кадри, попадат разширяване на вътрешнофирменото обучение (74%), повишаване на автоматизацията и дигитализацията (59%), увеличаване на заплащането над средното за пазара (50%), засилено сътрудничество с образователните институции (49%), разширяване на доброволните допълнителни социални придобивки (40%), мотивиране на служители в пенсионна възраст да останат в компанията (33%), наемане на квалифицирани работници от чужбина (29%), разширяване на обхвата на служителите (например чрез предложения за транспорт – 21%), повишено ангажиране на временни работници (20%) и промяна на местоположението (11%).

Обобщените данни от анкетата показват, че като най-големи предизвикателства пред българската икономика членовете на Камарата посочват липсата на достатъчно квалифицирани кадри, качеството на академичното и професионалното образование, корупцията и престъпността, изграждането на инфраструктура и предвидимостта на икономическата политика. Предимствата на България като бизнес дестинация са цената на работната ръка, членството в ЕС, данъчната система и данъчната тежест и достъпът до субсидии (публични и от ЕС).

Представителите на германския бизнес препоръчват да бъде повишена привлекателността на дуалното образование, да се реформира висшето образование, да се модернизира трудовото законодателство и да се оптимизират административните процеси в България.