Класна стая на „Шан-з-Елизе“

Класна стая върху площ от 6600 м2, със 102 м2 черна дъска и общо 1779 чина – хиляди хора се включиха в диктовка на булевард „Шан-з-Елизе“ в Париж, който преди дни се превърна в гигантска класна стая, съобщава АФП, цитирано от БТА.

Събитието се провежда за първи път в света и за него кандидатстват над 50 000 души. От тях на случаен принцип са избрани 5100 души на възраст от 10 до 92 години. Те правят една от трите диктовки – по 1779 участници във всяко от упражненията. Писателят Рашид Сантаки е водещ на състезанието.
Първата диктовка е на пасаж от разказ от „Писма от моята мелница“ на Алфонс Доде. Тя е прочетена от журналиста и председател на асоциация „Библиотеки без граници“ Огюстен Трапенар. Другите две задачи за диктовка са съвременен текст, прочетен от писателката и журналистка Катрин Панкол, и текст на спортна тема, прочетен от състезателя по ръгби Пиер Рабадан.

По време на диктовката на прочутия булевард се възцарява пълна тишина. Млади и стари започват да пишат. След няколко минути 10-годишният Самсон „се предава“. Казва, че му е трудно, защото диктуват твърде бързо. Когато 20 минути по-късно диктовката приключва, Адриен,
на 42 години, изпитва облекчение. Казва, че си припомнил стреса и тревогите от училище. Синът му Антоан, който седи от лявата му страна, е сред най-добрите ученици в класа си. Но листът за диктовката му е почти празен: „Беше почти невъзможно! Това беше диктовка за възрастни“, казва той.
Турия Зеруни, пенсионерка на 65 години, ликува след проверката. „Направила съм само две грешки! Очаквах да е много по-трудно“, радва се тя.

„Голямата диктовка на „Шан-з-Елизе“ е възможност за проверка на знанията и е почит към френския език – каза Марк-Антоан Жаме. – Диктовката е инструмент да живеем заедно. Тя обединява.“

Свързани статии:

Акулите не са безразсъдни убийци Наука и бизнес – необходимата комуникация Нов вид бозайник за науката откриха учени в България База за устойчиви изследвания