Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2023 Брой 16, 2023

Проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова, ректор на ХТМУ: Фокусът ни днес е върху зелените технологии

Успешно изпълняваме нашата мисия да осигуряваме кадри за индустрията

Зина Соколова от Зина Соколова
19-04-2023
в Брой 16, 2023
A A
Проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова е завършила ХТМУ, специалност „Технология на неорганичните вещества“. Специализира професионална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава кандидатска дисертация през 2001 г.
Хабилитира се като доцент през 2003 г., а от 2016 г. е професор. Автор е на монографии, учебници и научни статии, публикувани в наши и чуждестранни научни списания. Член е на национални
и международни изследователски екипи по редица проекти.

Проф. Терзиева, тази година чествате 70-годишнината на Химикотехнологичния и металургичен университет. Кои са най-големите успехи на академичната и студентската общност досега? Какви цели си поставяте за следващите … 70 години?

– Трудно е да отличим най-големите успехи за такъв немалък период. В отделните етапи от развитието на Университета академичната общност е имала постижения както в научните изследвания като разпознаваемост в световен мащаб, така и с резултати от научноизследователска дейност, които са помогнали за развитието на индустрията в България.

В средата на този период от 70 години настъпиха промените, при което нашият университет се оказа една от образователните институции с трайно утвърдени връзки с европейски висши училища със сходен профил. Това позволи веднага след 1990 година да създадем няколко чуждоезични специалности, които се изучават при нас и до днес.

Бяхме пионери в създаването на магистърска програма по време, когато в България не беше въведена тристепенната структура на висшето образование. През 1992 г. създадохме магистърска програма за опазване на околната среда и устойчиво развитие, съвместно с шест университета от други европейски държави. Тази програма по-късно беше акредитирана, тя е активна и днес. Когато тя започна, се водеше само на английски език, нямаше подобна в България. Тогава при нас се обучиха много специалисти, които решаваха ключови въпроси на индустрията, свързани с екологията и опазването на околната среда. Тези специалисти се готвеха от екип от преподаватели от тези шест европейски университета, сред които е и нашият. Това изгради една банка от експерти, която помогна за синхронизиране на законодателството, на нормативната база. Помогна и на индустрията да се адаптира към новите изисквания при интегрирането ни в европейските структури.

Радваме се и на постоянно партньорство в сферата на химичните технологии, биотехнологиите, инженерната химия, тъй като имаме специалности на френски и немски език. В образованието може да отбележим като изключителни постижения резултатите на Университета още в първите му години, когато випуските са били много големи. В този етап е вървяла индустриализацията на страната и е имало изключителна нужда от инженер-химици и инженер-металурзи и това е наложило създаването на специализирано обучение в рамките на Политехниката и създаването на Университета през 1953 г. През 1995 г. името ни се променя на Химикотехнологичен и металургичен университет.

Известно е, че химическата индустрия и металургията дълги години са основният източник на валутни приходи за нашата икономика. Това може да се отбележи като един от големите приноси на Университета в изпълнение на мисията му да осигури кадри за индустрията. Големите успехи в развитието на науката и контактите в международен план позволиха да преминем лесно към тристепенната структура на образование, като стъпихме на опита на европейските ни партньори.

– Какво е най-характерното за този следващ етап в развитието на Университета?

– С годините вървим към въвеждане на нови образователни програми и модернизация на образованието. Ориентираме обучението към развиване на ключовите компетентности, свързани с решаването на конкретните проблеми както в индустрията, така и в научните изследвания, справянето със сериозни технологични, икономически и екологични задачи. Това прави Университета все по-интересен.

В отговор на изискванията на бизнеса модернизираме и списъка на образователните програми, които предлагаме. Днес фокусът ни е по-скоро върху зелени технологии, чиста енергия, био- и нанотехнологии. Развиваме специалности, които дават възможност на нашите кадри да работят за индустрия 4.0, а вече и 5.0. Виждаме резултатите от това по нашите випускници, които бързо изграждат кариера.

– Преди време ХТМУ бе едно от малкото български висши училища с най-много публикации на брой преподаватели в света в областта на химическите науки. Какво показват днес числата?

– Продължаваме да сме водещи. Това е видимо и от обективните данни, с които работи Рейтинговата система на висшите училища в България. В тази система може да се види какъв е броят на публикациите и как се отнася той към броя на преподавателите. Ние сме добре не само в публикациите в областта на химичните науки и технологии, но и в материалознанието, в биотехнологиите.

Материалознанието е една от сферите, които правят качеството на живота ни днес. Новите авангардни материали са обект на изследване от почти всички изследователски екипи в нашия университет. Колегите разработват нови материали, търсят подобряване на технологиите за тяхното производство. Така че действително сме водещи в материалознанието и разбира се, в металургията, където сме уникални. И може би едно от големите постижения на Университета е, че той остана единственото висше училище в България, което обучава специалисти в областта на металургията.

Това означава, че сме приели нашата мисия и сме я следвали в годините, в които беше много тежко развитието на този отрасъл. Днес обаче той е един от отраслите със значим дял в брутния вътрешен продукт – той се движи между 16 – 17% и затова сме приети като сериозни партньори на Българската асоциация на металургичната индустрия. Тази асоциация проявява голяма грижа за развитието на Факултета по металургия и материалознание, както и на целия университет. Знаем, че металургичните предприятия у нас са предприятията с най-много инвестиции през последните години, с най-много инвестиции в сферата на екологията и опазване на околната среда. Това са високо технологични предприятия, които имат мисията да осигурят необходимите материали, за да се реализира зелената сделка. В тях не работи нито един инженер металург, който да не е завършил нашия университет. Дори в тези, които са чужда собственост. В началото поканиха специалисти, завършили в други държави, но днес там работят само наши випускници.

Друго наше постижение е, че от 2021 г. сме обявени за един от изследователските университети в България. И тъй като сме единственият „малък“ университет, който успя да завоюва тази позиция, сме пример за това, че не е задължително мащабът да оказва влияние върху резултата. Като изследователски университет, получихме финансиране от началото на тази година за голям проект, който е със срок 42 месеца. Тече вече четвъртият месец и имаме първите резултати. Екипите работят с огромен ентусиазъм, което означава, че даваме възможност на младите ни изследователи да направят по-бърз скок в кариерното си развитие.

С това, че ще оборудваме с модерна апаратура нашите лаборатории, и с възможността по-бързо да се включат в научноизследователска дейност, както и че е заложена мобилност във всички точки на света с много добро финансиране, ще дадем шанс на младите ни колеги да развият своите изследователски умения, да се интегрират в международни екипи, както ние интегрираме в нашите екипи партньори от други университети. Проектът е по Плана за възстановяване и устойчивост и се казва „Биоактивни, органични и неорганични авангардни материали и чисти технологии“.

– Рейтинговата система ви отрежда водещо място в професионалните направления „Металургия“, „Химични технологии“, „Материали и материалознание“, имате статут на изследователски университет. На какво се дължи този успех, имате ли достойни конкуренти, включително и зад граница?

– В България конкуренти нямаме. В чужбина, разбира се, имаме. Впечатление прави интересът към обучението по металургия, защото това образование е високо ценено и се развива. В последните години наблюдаваме най-висока входяща мобилност на студенти от европейски и извъневропейски страни, които идват за определен период да учат в нашия университет металургия. Материалознанието също е с висока входяща мобилност. Другите са инженерна химия и биотехнологии. Това е атестат, че нашият университет поддържа високо качество на обучение.

– Преди 1989 г., когато у нас на дневен ред е развитието на химическия отрасъл, е имало огромен наплив от желаещи да следват химия – за едно място са се борили десетки кандидат-студенти. Каква е ситуацията сега, при положение че има отлив от природните науки?

– Не бих казала, че има отлив. По-скоро смятам, че така, както е структурирано обучението в гимназиалния етап, природните науки престават да бъдат част от обучението на голяма част от учениците в XI и XII клас. Това ги разколебава в тяхната вяра, че могат да се справят с тежкото следване, когато първо трябва да се усвои инженерният фундамент, химическият фундамент и да се премине към специализиращо обучение.

И тъй като студенти, които идват да учат при нас, донякъде са ощетени от намаления брой часове, ние правим встъпителни курсове за кандидат-студенти. Подпомагаме ги и с нашите инициативи да работим с училища. Каним ученици от страната да посещават нашите лаборатории, да се запознават с живота в Университета, за да ги мотивираме да изберат нашите специалности.

Но забелязваме и нова тенденция – с въвеждането на профилиращо обучение има ученици, които избират профили по химия, биология, физика. Те са със сериозна подготовка, готови са да се включат в творчески задачи още в първите курсове. И много от тях участват в научноизследователски проекти на наши преподаватели.

– Имате ли защитени специалности?

– Да, металургия и в бакалавърска, и в магистърска степен. При нас много специалности са освободени от такси, тъй като държавата оцени значимостта им и качеството на преподаваните тук специалности.

Your Image Description

Свързани статии:

Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей при БАН: Богатство, което принадлежи на всички Правилното решение иска да познаваш и миналото Училището има нужда от родителите

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Интервю

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

„Нека ви разкажа!…“

Следваща статия

Земетресения и ледотресения в Антарктида

Следваща статия
Земетресения и ледотресения в Антарктида

Земетресения и ледотресения в Антарктида

Удоволствие е да си учител

Удоволствие е да си учител

Математика на разбираем език

Математика на разбираем език

Последни публикации

  • Министър Вълчев постави началото на строежа на четири физкултурни салона в Казанлък
  • Съветът на ректорите: Кадри на МВР да правят дискусии за зависимостите в университетите
  • Ученици от Търговище влязоха в ролята на зам.-министри на образованието
  • Вицепрезидентът Йотова стана „Доктор хонорис кауза“ на Великотърновския университет
  • Зам.-министър Лазарова: Новият образ на учителя тръгва от университета
  • Студентка от Военноморското училище ще представя България на международен конкурс в ЦЕРН
  • Министър Красимир Вълчев разговаря с над 750 гимназисти за вредите от наркотиците
  • Признание за най-добрите
  • Уроците на Клио
  • Морски приключения от Кранево до Атия
  • Министър Красимир Вълчев: България отбелязва своя цивилизационен принос чрез писмеността и духовността
  • Ученици изследват историите на българите в Северна Америка от началото на XX век
  • МОН отличи четирима директори с наградата „Св. Иван Рилски“
  • Селфи с холограми в ПГТМ „Христо Ботев“– Ботевград
  • Тайната на дълголетието
  • Детството не е състезание
  • Няма кой да те чуе, ако не си онлайн
  • Студентите бягат с УАСГ
  • Прародителят на всички рози е бил малко жълто цвете
  • Публикуваха проектопостановлението за минимална асистентска заплата от 2780 лв.
  • МОН: Към този момент няма решение или обсъждане за връщане към завършване на основно образование в VIII клас
  • Министър Вълчев откри STEM център в СУ „Алеко Константинов“ в Луковит

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"