Опълченците на Шипка

………………………………………

Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх
планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник
огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат
легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно,
безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!
………………………………………

И днес йощ Балканът,
щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен,
шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов
из „Епопея на забравените“
гр. Пловдив, 6 ноември, 1883

Свързани статии:

Резултатите не успокояват (Не)видимо у дома Икономика на знанието Извън прожекторите