В търсене на баланс между наука и изкуство

Нов Център за дигитална креативност, който е поредна крачка към промяна на обучението, е открит в края на миналата година в Природо-математическата гимназия „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил. „Голям STEAM център създадохме още през 2019-а с подкрепата на фондация „Америка за България“. Новата Зона за дигитална креативност е финансирана по Националната програма за изграждане на училищна STEM среда“, коментира за „Аз-буки“ директорът на гимназията Елена Стоилова.

Модерната технологична среда и новите методи на преподаване променят обучението в ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил

Стоян СТОЯНОВ

Новият Център за дигитална креативност на практика работи от началото на настоящата учебна година, като достъп до него имат всички класове от V до XII.
Обособена и вече активно използвана е залата по роботика, комбинирана с компютърен кабинет. Изградена е и зона за презентации, където ученици представят свои проекти. Има и зони за физическа активност и за самостоятелна работа.
ПМГ – Кюстендил, е в последната година на тригодишния си проект за иновации. Учебният ден е организиран в занимания по 90 минути, вместо часове по 45. „Това е необходимо за прилагането на проблемно ориентираното обучение. До този момент колегите преминаха през много квалификации за неговото въвеждане. Идеята на тези STEM центрове, освен да се направят ремонти, е да се организира учебното пространство по нов начин, да се промени начинът на преподаване и той да се насочи към проблемно ориентирано обучение, работа в екип, обърната класна стая и др.“, заявява събеседничката ми.
Напредва и дигитализацията на гимназията, която е „Училище в облака“, като са цифровизирани редица административни процеси. Родителите разполагат с акаунти, като могат да представят например документи за отсъствията на децата си по електронен път.
Екипът на училището ще кандидатства с нов проект за иновации, който да надгради постигнатото досега с фокус върху проблемно ориентираното обучение. Предвижда се няколко паралелки да преминат към обучение по модела 1:1 (един ученик – едно устройство). „В комбинация продължаваме и работата по проект „Умения за иновации“ с партньори Intel и Центъра за творческо обучение“, разказва директорката Стоилова.
Гимназията е и пилотно училище по програмата „Стъпки заедно“ на МОН и УНИЦЕФ за изграждане на училищни общности, която се реализира втора година.
Освен това училището печели и проект по програма „Учим заедно“ на фондация „Заедно в час“, като по него в партньорство с Института за изследване на образованието ще се работи за изграждане на навици за саморегулирано учене. „Обучението от разстояние в електронна среда изведе като проблем това, че мнозинството от учениците не умеят самостоятелно да организират работата си. Макар че нашите ученици са мотивирани да учат. Но това не е достатъчно. Начинът, по който им преподаваме досега, ги прави прекалено зависими от учителя. И затова новото през тази учебна година е, че работим в посока развиване на умения за саморегулирано учене. Тоест да не чакат постоянно учителят да им каже какво да правят, а да планират самостоятелната си работа в зависимост от поставените цели, самите
те да развият саморефлексия. Да установяват докъде са стигнали в овладяването на учебния материал и при проблем да вземат мерки за решаването му – споделя директорката Стоилова. – Разбира се, има и ученици, които проявяват самостоятелност в ученето и успяват да регулират времето и интересите си. И при обучение онлайн успяват да повишат резултатите си. Но проблемите засягат мнозинството от тези, които са силно зависими от обучението в училище.“ По думите ѝ това е проблем за цялата ни образователна система.
А как онлайн обучението повлиява на резултатите от НВО и ДЗИ? „Запазихме резултатите от НВО и ДЗИ от предишните години. Чуваме и критики, че те не са много високи, но предвид ограничената селекция заради демографските процеси в региона и базата, от която тръгваме в V клас, сме доволни от представянето на учениците. А благодарение на работата на колегите в следващите години те постигат доста сериозни резултати“, категорична е събеседничката ми. Това дава основание на екипа да се бори за запазването на втората паралелка при приема в V клас.
За постиженията на учениците говорят и спечелените награди от възпитаниците на ПМГ – Кюстендил. „Имаме над 100 деца, които имат много сериозни постижения“, отбелязва директорката. Един от тях е дванайсетокласникът Христо Тодоров, който през 2021 г. получава президентския приз „Джон Атанасов“ за дебютен пробив в компютърните науки. През 2021 г. той печели и наградата на Швейцарския форум за млади таланти в Конкурса на ЕС за млади учени (EUCYS). „Наша ученичка е и единайсетокласничката Александра Умленска, която наскоро отново бе обект на медийно внимание със своя проект за робот. Тя има няколко новаторски проекта, като съчетава в работите си теорията с практиката“, казва директорката Стоилова. Дванайсетокласничката Ани Ковачева е една от наградените от фондация ,,Лъчезар Цоцорков“ в област образователни иновации за инициативата „Чрез своето развитие помогни на друг“.
Сред последните постижения са и отличията на Виктория Димитрова и Яна Дашева от националния ученически конкурс на националния клуб „Родолюбие“. Десетокласничката Ванеса Фудулска пък се класира за финала на Leibniz International Math Olympiad Challenge и постига трети резултат в своята възрастова група на математическия турнир „Черноризец Храбър“. През ноември 2021 г. в конкурса за най-добри млади дигитални маркетолози на България Digital Stars отличия получават шестима млади специалисти в шест състезателни категории, като в категория „Дигитален ПР и Инфлуенс маркетинг“ е отличен дванайсетокласникът Янис Якимов. Десетокласничката Даяна Димитрова е обявена за спортист №1 на Кюстендил за 2021 г. – тя печели 27 медала от държавни и международни турнири по художествена гимнастика. Гимназията има и ютюб канал, в който се представят таланти и постижения на учениците в различни области.
През настоящата година в гимназията учат 635 ученици в 25 паралелки. Предлаганите профили в гимназиален етап са „Математически“, „Софтуерни и хардуерни науки“ и „Природни науки“, както и професионално обучение по специалностите „Програмно осигуряване“ и „Компютърна графика“. За развитието на учениците се грижи екип от 48 педагогически специалисти. „От настоящата учебна година сред тях са и трима млади педагози, един от които е възпитаник на училището“, информира директорката Стоилова, която също е завършила гимназията.
За развитие на интересите на учениците през тази учебна година в ПМГ – Кюстендил, са сформирани 33 клуба. Участниците в ателието по изобразително изкуство създават красиво пано в училището, наречено „Музите“. Отново ученици изрисуват и една от стените в STEM центъра. Функционират и секция за киноизкуство и читателски клуб. Има и два гейминг клуба, като през миналата година един от отборите става национален първенец. „Доста популярен стана и новият клуб по дебати. Не сме спирали дейността на нито един клуб – провеждат се заниманията както присъствено, така и онлайн, когато се налага. Няма и нито една олимпиада и състезание, които да не сме провели на училищно ниво“, отбелязва още събеседничката ми.
Тя акцентира и върху една важна тенденция от последните години, която много я радва – ученици с високи резултати избират педагогически специалности. Преди 10 – 15 години завършващите са се насочвали повече към Техническия университет в София. Сега предпочитат и компютърните специалности в Софийския университет. Има зрелостници, които избират „Медицина“. Други се ориентират към пъстра палитра от специалности – право, психология, хуманитарни дисциплини. Някои продължават образованието си в чужбина.
„Аз съм „за“ мандатността, но прилагана внимателно. И не с кратки мандати“, отговаря директорката Стоилова на въпрос относно подновените дебати за мандатността на директорите в средното образование. „Директор съм трета година и чак сега мога да кажа, че по-голямата част от аспектите на работата на директора са ми ясни. Така че мандат от 5 години е разхищение – тъкмо ще се понаучиш и ще бъдеш по-пълноценен лидер и ще трябва да те сменят. Но смятам, че за повече от 10 години човек вече се откъсва от спецификата на учителската работа. Много са предизвикателствата в образователната система и от решаващо значение са професионализмът на учителите и лидерският екип“, коментира тя.
Директорката на ПМГ – Кюстендил, която е математик, заявява още, че не е привърженик на това да има по един учебник по предмет. Но според нея и 7 – 8 учебника по предмет са твърде много. „Защото и оценката, която учителите правят на учебниците, е изключително формална. Няма как да изпратят пет варианта на учебник и ти да прочетеш всички от кора до кора. И какво оценяваме тогава?“, коментира Елена Стоилова.

Елена Стоилова, директор:

Профилът на нашето училище със сигурност е STEM, но всъщност акцентът в работата ни е върху хармоничното развитие на децата. За това много се радваме на техните успехи и в творчески конкурси – по рисуване, музика, както и на спортните площадки.
Търсим баланс между науки и изкуство. Още повече сега, в пандемията, изкуството дава на всички емоциите, които изолацията ни отнема.