Родни постижения в астрофизиката

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на Проекта са в областите еволюция на галактиките, звездообразуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди, Слънцето и Слънчевата система.
Резултатите са публикувани в 70 статии с общ импакт-фактор = 213.326 и общ импакт-ранг = 10.418. Представени са на 35 национални и международни конференции. Общо 45 участия в научни форуми са осъществени през двата етапа на Проекта. Защитени са 3 дисертации и са организирани 2 научни форума.
Изучени са променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на енергията за 5 блазара. При блазара PG 1553+113 е детектиран втори период. За Ark 120 е определен размерът на акреционния диск.
За някои космологични ограничения, представени в публикациите, са използвани физични модели, които включват неравновесни процеси в ранната Вселена. Оригинални фотометрични и спектрални данни описват особености в ранната еволюция на 5 звезди в околността на NGC 7129. Изследвани са три звезди преди главната последователност в полето на V733 Cephei, фуора V900 и звездите V2764 Ori LkHα301. Установено е, че фазата на максимална яркост на фуора V2493 Cyg (HBC 722) продължава вече 11-а година.
За k Ceti е намерена нова цикличност с период от 3,1 г.
За първи път е определено силициевото обилие за 32 звезди от спектрален клас О в Големия Магеланов облак. За UU Cassiopeiae (UU Cas) са определени радиус, маса и температура. V392 Per е класифицирана като „много бърза нова“. Модели на тесни двойни звезди от тип W Uma са публикувани в повече от 15 статии. Предложен е модел на обвивката на звездата BF Cyg. Изследван е фликерингът в двойните EF Aql, CH Cyg и RS Oph. По серия от наблюдения, започнали само 11 дни след последното избухване на RS Oph, са определени температурата на горещата псевдофотосфера, радиусът, темпът на загуба на маса и др.
Установени са нови особености за ранните етапи на еруптивните прояви на Слънцето, особено важни за прогнозиране въздействието на тези прояви върху космическия климат и Земята. За повече от 20 астероида са определени формата, ротационните и орбитните параметри. За 25 комети са определени повърхностната яркост и промени в морфологията.
Проектът е осъществен през 2017 – 2022 г. с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Реализиран е на два етапа – от декември 2017 г. до юни 2019 г. (общо 18 месеца) и от декември 2019 г. до юни 2022 г.
(общо 30 месеца). Научният колектив, работил по него, се състои от 31 души, сред които двама докторанти и петима млади учени и постдокторанти в ИА с НАО.