Приливите и отливите около нас и в нас

Драгомир Иванов – ІV курс, II място
специалност „Културен туризъм“,
ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий“
Научен ръководител – гл. ас. д-р Тамара Драганова

Приливите и отливите са дело на комплексната дейност както на Земята, така и на Луната. В своята същност явлението представлява колаборация на две взаимно противоположни сили, но и същевременно резултат от тяхната „нетърпимост“. Много познато, нали? Точно както в ежедневието на всеки един от нас. Животът на всеки от нас е обвит в премеждия, падения и възходи, но не е ли смисълът на всичко в това как ще посрещнем изпитанията? Приливите и отливите са обвързани както бялото и черното, но не можем да живеем нито без едното, нито без другото. Те не са просто физично явление или някаква част от природата, която едни могат да си обяснят, а други – не. Това е парче от пъзела, съставляващ перфектното във Вселената. Същността на живота е той да тече и да се променя, а ние да го следваме – било то с прилива, или с отлива.
В своята същност приливите и отливите са ефимерен процес на изменение на водното ниво сред океаните и моретата. Както следва от името му, процесът представ-
лява прииждане и изтегляне на водната маса от дадено крайбрежие. Това, от своя страна, води до ускоряване на ерозионните процеси. Отдръпването и настъпването, става периодично – 4 пъти в денонощието. Но доколкото е вярно това, дотолкова е и грешно поради факта, че за смяната на единия процес с другия изминават по 6 часа и около 13 минути, което означава, че за реализирането на две подобни последователно редувания от приливи и отливи са необходими повече от 24 часа. Това, от своя страна, измества началото на новия цикъл за настъпващия ден с 52 минути. Самото явление е процес на привличане на водната маса на Земята от естествения ѝ спътник – Луната. Приливите и отливите не са с еднаква сила на действие повсеместно на земната шир. Учените днес обаче са напълно способни да узнаят с голяма конкретика времевия отрязък и силата му на действие.
Зад съвременното научно познание за приливите и отливите стои Исак Нютон, който вследствие развития от него закон за общото притегляне дава най-просто и логично обяснение. Масата и разстоянието са в центъра на взаимодействие на Нютоновия закон за привличането. А балансът на силите им се оразмерява от центробежната сила, без която просто би се получил огромен по своя мащаб сблъсък. Подобна сила има и Слънцето върху масата на океаните и моретата, обаче в минимални и почти непроследими размери. Но когато се получи съгласуване със силите на Луната и Земята, следват силни приливи и отливи. Френският физик Пиер-Симон Лаплас разгръща потенциала си, като успоредно с обяснението за физично влияние успява да създаде система от диференциални уравнения, обвързващи хоризонталния поток на привличане с изменението в нивото на водата.
Хората в далечното минало също са имали обяснение за случващото се около тях и можем да проследим подобни научни размисли в трактата на Птолемей „Тетрабиблос“, който е с ясна насока към астрономията, влиянието на външните тела върху Земята и живота на нея.

* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват
със съкращения