Слято и разделно писане при наречията

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Наречието е неизменяема част на речта и най-общо казано уточнява обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие (работих вчера), количеството предмети (малко тетрадки) или степента на проява на даден признак (много хубав). В редица случаи се образува от други части на речта – съществителни, прилагателни, глаголи. При това словообразуване възниква един от най-съществените правописни проблеми – как се пишат наречия, образувани от друга дума и предлог?
Общото правило е следното: предлозите се пишат слято с произвеждащите думи, когато се образува ново наречие. В него предлогът се превръща в представка (Официален правописен речник на българския език 2012, с. 56, 57). Нека разгледаме няколко случая с различни начални морфеми и най-честите произвеждащи думи – друго наречие или съществително.
Наречие и на: вън > навън; вътре > навътре; далече > надалече; дясно > надясно; където > накъдето; ляво > наляво; скоро > наскоро и др.
Съществително и на: наглед, наесен, наистина, накуп, налице, насила, наум и др.
Подобни на горните примери, но образувани с други предлози, са: винаги > завинаги; край > докрай; къде > откъде; ред > поред; сега > отсега; обед > следобед; нощ > среднощ; тогава > оттогава и др.
От общото правило има изключения. Някои съчетания от предлог и съществително не се възприемат като наречия. Например в израза на глас двете съставки не са се сраснали в ново наречие, а образуват предложно-именно съчетание с обстоятелствена функция за начин. Разделно се пишат и цяла група изрази, чийто правопис трябва да се запомни: от горе до долу и обратното от долу до горе, от край до край, от тогава до сега, от време на време, на инат и др.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.