Малки стъпки всеки ден

Възпитаниците на ОУ „Неофит Рилски“ – c. Копривец, обичат да се изявяват пред публика

Стоян СТОЯНОВ

Цялата ни дейност е подчинена на грижата за децата. Те са различни, имат различни интереси, потребности и възможности, живеят в различна социална среда. С колегите полагаме усилия всяко от тях да развие потенциала си, докъдето може. Защото всяко е уникално: някои обичат да пеят, други – да рецитират, трети искат да постигнат по-високи резултати в учението.“ Това споделя пред „Аз-буки“ Павлина Дянкова, която от 18 години ръководи ОУ „Неофит Рилски“ в c. Копривец, Русенска област. И добавя, че учениците може и да са малко по-емоционални, но пък всеки от тях иска по свой начин да се изяви и да се представи пред публика.
Основното предизвикателство пред 12-те педагози от средищното училище е усвояването на българския език от възпитаниците им, 92% от които са от уязвими групи. Общият брой на децата остава устойчив през последните години, като за новата учебна година е планирано в класните стаи да влязат 105-ма ученици. Най-многобройна е групата от близкото село Дряновец – 65 деца. От с. Бистренци ще пътуват 26, а от Лом Черковна – 2. Общо 12 ще бъдат учениците от Копривец. Положителна новина са и 17-те първокласници.
„За съжаление, при нас постъпват и деца, които не са посещавали преди това детска градина и не са преминали през предучилищна подготовка. И с тях имаме най-големи проблеми, тъй като не владеят български език. Това е основният проблем. И затова сме насочили цялата си дейност и усилията на колектива за обучението по български език – разказва събеседничката ми. – Имаме групи за допълнително обучение по български език във всички класове. Провеждаме и задължителни консултации два пъти седмично с цел преодоляване на образователни дефицити. Защото невладеенето на български език води до трудности по всички останали предмети – децата просто не разбират прочетеното и не могат да усвоят учебното съдържание.|
Затова училищният екип търси всякакви подходи и методи, с които да разчупи шаблона в преподаването. „За да направят часовете по-интересни, увлекателни и разбираеми за учениците, колегите използват в работата си различни обучителни платформи, както и електронните учебници. Правят всичко възможно да привлекат устойчиво вниманието на децата – казва директорката. – Активно прилагаме и новите технологии. Пет от класните стаи са оборудвани – имаме две интер-
активни дъски, два интерактивни дисплея и две мултимедии. Ще закупим и още една мултимедия, за да окомплектоваме всички стаи на седемте ни паралелки.“
Възможност на децата да бъдат по-дълго в училище, за да подготвят домашни и да наваксат пропуски, дават и сформираните три сборни групи за целодневно обучение – за I и II, III и IV, и
V – VII клас. В същата посока и за развиване на заложбите на децата работят и създадените две групи за занимания по интереси – „Млад художник“ и „Забавна математика“.
„Децата ни са много емоционални и обичат да се изявяват – да рисуват, да пеят и да танцуват. Имаме 52 участия в различни конкурси през отминалата учебна година, включени както в Националния календар на МОН за изяви по интереси, така и в надпревари, организирани от училища, читалища, музеи. И от тях учениците ни печелят редица предметни награди и грамоти – отбелязва директорката. – Имаме например трето място в регионалния етап в раздел „Поезия“ на конкурса „Бог е любов“. Престижно е участието ни и в конкурса „С очите си видях бедата“.“
По думите на Дянкова включването в различни конкурси повлиява благотворно и на мотивацията
на децата да учат.
А онези, които са включени в групите, свикват да работят в екип и да се подпомагат. „Но има и деца, малко са, които не проявяват интерес. Но там проблемът по-скоро не е у тях, а в липсата на интерес от страна на техните родители. Понякога те са причина и за натрупване на отсъствия. Не защото децата не искат да идват на училище, а тъй като родителите не ги пускат, за да им помагат в работа или в домакинството, да гледат по-малки братя и сестри“, продължава директорката Дянкова.
По тази причина педагозите работят много и на терен, за да осигурят присъствието на учениците в часовете. Всекидневно посещават различни семейства и водят разговори с тях. Голяма помощ в този диалог оказва и образователният медиатор.
В работата по Механизма за обхват получават подкрепата на други институции – Държавната агенция за закрила на детето, полицията и Общината. Опитват да включат родителите в училищния живот, като ги канят на всеки организиран празник.
„През май имахме изява по проект „Подкрепа за успех“, като се включиха и родителите. Там, където те са мотивирани, децата постигат резултати и успехи“, категорична е събеседничката ми. В тази връзка, коментира и по-ниските резултати на възпитаниците на училището на тазгодишните национални външни оценявания в IV и VII клас. „Колегите положиха много усилия при връщането към присъствено обучение. Но дългите периоди на обучение от разстояние в електронна среда оказаха силно влияние,
тъй като голяма част от родителите са неграмотни или малограмотни и не можеха да окажат подкрепа на децата си. Макар че им предоставихме и техника, и достъп до интернет“, споделя събеседничката ми.
С родителите се говори много и относно пътуванията на деца в чужбина през учебната година. „Лошото е, че по този начин те пропускат учебен материал и остават да повтарят класа. Опитваме се да обясним на родителите, че с това отиване и връщане децата им губят много“, отбелязва директорката.
А накъде поемат учениците след завършване на основно образование? Павлина Дянкова отговаря, че и 12-имата седмокласници, завършили през отминалата учебна година, са приети още на първо класиране в гимназии. Приоритетно се насочват към професионални паралелки в Бяла. „Комуникираме с децата и след като напуснат нашето училище. Повечето стигат до XII клас, но за съжаление, изпитват затруднения на държавните зрелостни изпити“, казва тя.
Директорката Дянкова, която преподава биология и химия, коментира и текущия преглед на учебните програми. Изразява надеждата промените да се съобразят и да се разпредели така учебният материал по класове, че да бъде по-достъпен и разбираем за всички ученици. По повод дебатите „за“ и „против“ мандатността на директорите пък отбелязва, че срок от например 4 години би бил твърде кратък, за да може даден управленец да постигне това, което е заложил като приоритети и цели. Решение вижда по-скоро в мандати без ограничения на броя, стига директорите да преминават през периодични оценявания и да изпълняват добре програмите си за управление и развитие на образователната институция.
„Самата аз непрекъснато има какво ново да науча. Постоянно се консултирам с експертите от Регионалното управление на образованието, на които съм много благодарна за оказваното съдействие“, споделя Дянкова. А в заключение добавя, че е привърженик на това да има по един учебник по предмет.

Историята

Смята се, че първото училище в с. Копривец датира от 1860 г. То се е помещавало в частна къща, а през 1869/1870 г. след освещаването на черквата – в една от килиите. Пръв учител, за когото има данни от 1871 г., е Елисей Първов – даскал Сеьо. А първата жена, учителствала в селото, е Райна Иванова Горнева, известна като баба Райна.
През 1894 – 1896 г. е построена училищна сграда с четири стаи за ученици и една за учители. През учебната 1920/1921 г. вече има прогимназия „Васил Евстатиев Априлов“. На 2 май 1927 г. пък започва обучението в новопостроеното здание „Неофит Рилски“. От учебната 1951/1952 г.
училището става Народно основно. През учебната 1962/1963 г. за пръв път е разкрит VIII клас с 57 ученици.