По стъпките на Найден Геров

На осмата сесия на Ученическия институт на БАН проучването на Велислав Борисов и Катерина Прончева им донася за поредна година призово място в раздел „Хуманитарни и социални науки“

Деляна ЛУКОВА

Изследователски проект, свързан с названията за облекло в Речника на Найден Геров, представиха деветокласници от Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ на осмата сесия на Ученическия институт на БАН.
Проучването на Велислав Борисов и Катерина Прончева им донесе за поредна година призово място в раздел „Хуманитарни и социални науки“. В хода на работата с петте тома на Речника на Найден Геров Велислав и Катерина са събрали над 500 думи, назоваващи облекло или части от него. Тези думи в проекта са разпределени тематично – според произхода си и според най-често използваните морфеми за тяхното образуване.
За да се запознаят с живота и книжовната дейност на Найден Геров, учениците заедно с научния си ръководител Невена Ичевска посещават Копривщица, където тръгват „по стъпките“ на възрожденеца. Имат уникалната възможност да влязат в родната му къща, която не е музей. Посещават и класното училище, създадено от Геров, както и експозицията в Музея на образованието, посветена на знаменития копривщенец.
Безспорно най-значимото дело на Геров е неговият Речник на българския език, над който той работи 50 г., подпомогнат от своя племенник Тодор Панчев. От народни умотворения и от живия народен говор Геров събира над 70 000 заглавни думи. По богатство на представения материал Речникът заема едно от първите места в славянската лексикография, а авторът му се нарежда сред най-значимите славянски лексикографи на XIX век.
Събраните думи учениците включват в изготвения от тях картинен речник, илюстриран с 384 снимки. Сред тях са венчилник – м.р./венчилница – ж.р. – дреха, в която някой се е венчал; власяница – дреха от дебела ласата аба; влъняник – вълнена задна престилка, която се носи вместо сукман.
„Целта е да се опитаме да „съживим“ събраните думи за облекло и да възкресим духа на времето, в което живее и твори книжовникът Геров. За набавянето на илюстративния материал огромна помощ ни оказаха служителите от Етнографския музей в Пловдив“, казват Велислав и Катерина.
В края на миналата учебна година по тяхна инициатива е проведен урок в музея, посветен на облеклото на възрожденския българин и на думите, които го назовават, на който представят пред съучениците си и части от картинния речник.
„Интересът на учениците именно към названията за облекло от Речника на Найден Геров е породен от няколко причини. Облеклото съпътства човека през целия му живот – от раждането до смъртта.
В етнографската литература то се определя като знак за принадлежност към етноса, отразяващ основните периоди от съществуването и развитието му. Наред с това облеклото е и фактор за поддържане на етнокултурната традиция, своеобразна „визитна картичка“ за всеки народ. Ето защо думите, които го назовават, са от такава изключителна важност за езика ни, но вече са почти непознати за съвременния българин. От векове на дрехата се гледа като на ценност не само защото пази човека от студ, жега, дъжд, не само защото в изработката ѝ се влагат време и труд, но и защото е показател за социална принадлежност и имотно състояние, естетически усет, емоционална нагласа на човека“, пояснява научният ръководител и преподавател по български език и литература Невена Ичевска.

Велислав Борисов и Катерина Прончева участват в сесия на УчИ БАН още като петокласници с проект на тема „Фразеологични словосъчетания, назоваващи части от човешкото тяло (глава)“, а на следващата година темата е разширена – „Фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло“. Учениците са изготвили малък фразеологичен речник с изследваните от тях фразеологизми. Отличени са с награди за най-малки участници и награда от Института по български език при БАН за постижения в областта на лексикологията.
На седмата сесия на УчИ БАН те представят проекта „Иван Богоров и изграждането на новобългарския книжовен език“, който им носи първа награда. За същия проект те получават и награда „Дете на годината“ 2021 г. за академично постижение, а научният им ръководител Невена Ичевска – награда „Учител на годината“.