Старото и новото в нас

Николай КЪНЧЕВ

Български учени и талантливи студенти от години печелят престижни награди на (чуждестранни) научни институции и високотехнологични фирми. Наши ученици редовно носят златни медали, от състезания (отново) в чужбина. Това е колкото радващ (заради световното признание), толкова и тъжен (заради липсата на признание у нас) факт. С който сме свикнали (точно) толкова, колкото и с (почти) неминуемото заминаване на тези наши сънародници след това да учат и работят за друга държава.
Защо има толкова скоби в първия параграф? Защото се надяваме да дойде ден, в който думите в скоби „да се обърнат“ и да придобият нов смисъл. Вместо да намекват за окончателно и безвъзвратно заминаване на нашите умове в чужбина, да говорят за все повече инициативи, които вкарват чужди умове у нас. Така както Международният център по математически науки преди дни събра в София едни от най-изтъкнатите и световнопризнати математици за участие в научната му инициатива EDGING HIGHER. Да се правят систематични и целенасочени стъпки в повишаване на видимостта на успехите на родната наука. И особено важно – тези крачки напред да не спират. Да няма седмица или ден, в който да не показваме на чуждите учени, че има какво да видят у нас. Да ги научим, че не само имаме постижения в различни научни области,
но и можем да споделяме успешно, да ги развиваме заедно с тях.
Прогрес има тогава, когато умът се научи да забравя старото и да научава новото. Да не се страхува от промяната и неизвестното. Страхът е у нас – страх да излезем под прожекторите, да бъдем видени и евентуално – критикувани.