Познатият и непознат Найден Геров

Зина СОКОЛОВА

Д-р Андриана Спасова наследява интереса към литературата от своя дядо, който има издадени три книги с художествена проза – майка ѝ и баща ѝ са математици. И до седми клас силата ѝ е в математиката. Фокусът на нейните интереси рязко се променя, когато отива да учи в Класическата гимназия – Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“.
„Попаднах в друг свят – признава тя. – Имах прекрасни учители като Таня Чолакова, които ни насърчаваха да мислим самостоятелно, а не да четем чужди анализи. Караха ни да пишем върху текстове, които не бяха в учебната програма – епоса за Гилгамеш, книга на Еклисиаста и др. Спомням си как учителката ме накара да прочета една моя много дълга разработка върху Гилгамеш пред съучениците ми. Тя беше публикувана и в сп. „Любословие“, което се издаваше в гимназията. В XII клас получих първа награда от петгодишните олимпиади по литература.“

Като малка Андриана иска да стане „изследовател“, „изобретател“. Обича да разглобява играчките си само за да може после пак да ги сглоби. Друго нейно любимо занимание е да си играе на учителка – преподава на въображаеми ученици, дава им домашни. Така, увлечена в играта, пише и собствените си домашни.
Още в университета я привлича идеята да се насочи към научна работа, и затова по-късно избира да отиде в БАН. Започва да изследва възрожденските архиви.
„Има документи за българската литература, история и култура, които почти не са отваряни. А в тях се съдържа интересна информация, която разбива познати клишета за Възраждането, за отношенията между Османската империя и българския народ и т.н. – подчертава д-р Спасова. – Открива се един свят на обикновения човек от този период, с неговите страсти, драми, полемики. Нещата звучат съвсем по друг начин. Много вълнуващо преживяване е да четеш нещо, което почти никой друг не е виждал – може би единствено библиотекарят, който го е описвал.“
От няколко години тя се занимава с наследството на Найден Геров, който е един от любимите ѝ възрожденци. Така открива, че има кореспонденция между него и жена му Мария Герова – 350 писма, които се пазят в архива на Националната библиотека. Тази кореспонденция не е известна, въпреки че до този момент има издадени 4 тома с архива на Геров – основно документи, безкрайно много писма, записки.
„Неговият племенник Тодор Панчев, за когото Геров се грижи, много го популяризира още докато е жив, пише и книга за него, издава почти всички негови текстове – казва д-р Спасова. – Не включва кореспонденцията с жена му вероятно защото е смятал, че са по-важни писмата, свързани с обществената му дейност. Но в тази кореспонденция също са обсъждани обществени въпроси, рядко са по-личните моменти. Оказва се, че дори мои колеги не знаеха Геров бил ли е женен, имал ли е деца, а той е имал няколко. Ние го приемаме основно като руски консул, който е докарвал немалко пари за българската култура, както и книги, чрез ходатайстване и молби към Русия. Той самият се е опитвал да бъде много дипломатичен и дистанциран. Но в корес-
понденцията с жена му се вижда едно друго лице на възрожденеца. Той възприема съпругата си като равноправен събеседник. Дори в едно от първите си писма до нея пише да не дава на брат си да чете писмата ѝ. Подчертава, че тя е достатъчно интелигентна да може сама да се изразява, и я поощрява да му пише. В тези техни писма се запазва до голяма степен образът на дипломата, но на места ги има и тези интимни моменти, в които той си противоречи в някаква степен. Например младият Найден Геров, като поет, отрича суетата, охолния живот. По-зрелият Геров е друг – пише на жена си, че иска да ѝ купи ново палто със специален пух от чужбина, пита я какви още поръчки има за него. Дори специално докарва фокусник от Румъния, за да я развесели.“
Найден Геров е по-известен и изследван като езиковед покрай неговите пет тома Речник на българския език, който е уникален труд – вътре има фолклор, литература, заемки, история, подчертава Андриана. Но той има учебници и по математика, и по физика – „Извод от физиката“ е първият учебник по този предмет през Възраждането. При своите проучвания младата изследователка се натъква в архивите и на напълно завършена втора част на „Извод от физиката“ в обем от 500 страници. Другата изненада е, че Геров пише и учебник по история. Той се намира в трудно проследимия му архив, надхвърлящ 15 000 документа – стотици листове от учебници, тетрадки, тефтери, писма, рапорти, публицистични материали и художествени творби.
„Докато работех върху дисертацията си, изследвах възрожденските учебници по история, за да видя дали в тях има текстове за Античността. Повечето от тях са главно за Средновековието и стигат до Възраждането – казва д-р Спасова. – Основният интерес към древността в тях е свързан с етноса и произхода, със стремежа да се докаже, че българите са с най-стар произход. Така започват едни побългарявания, едни адаптации – има примери как българите се женят за амазонки, по-стари са от хуните и т.н.
Гаврил Кръстевич пък има история, която е като четиво за възрастни, по него трудно може да се преподава.“
Ръкописът на Найден Геров за българската история не е завършен – няма край, определени части са се загубили. Но текстът е направен като учебник – с кратки фрагменти и насочващи въпроси за учениците – Найден Геров години наред е преподавал. Анализ на ръкописа показва, че учебникът е писан най-вероятно през 50-те години на XIX век.
А всички налични учебници по българска история са издадени след 60-те – 70-те години на по-миналия век, уточнява д-р Спасова.
И този на Геров е един от първите, макар че може да има и други неизвестни ръкописи.
„Любопитно е, че попаднах и на една математика от Христо Ботев, която не е много известна – казва д-р Спасова. – Тя е изключително интересна. Той я превежда от руски, но слага вътре български примери. В условието на задачата се пита на колко е равно А + Б. А в отговорите накрая на учебника пише – ами на колкото щете да стоим под робство. Той е изключително полемичен и политически настроен. Дори в учебник за трети и четвърти клас вкарва политика.“
Предстои д-р Андриана Спасова да подготви първото фототипно издание на Геровата история с разчитане и научен коментар. Иска да издаде и част от кореспонденцията между Найден Геров и жена му Мария.

Свързани статии:

„Питагор“ за двама Младите в науката Пореден успех за България Мерките срещу ковид намалиха и други инфекции