Изложба представя по нов начин образите на Кирил и Методий

В изложбата „Кирил и Методий. Образ. Памет. Идентичност“, разположена в Централното управление на БАН, се представят образци
на светските изображения на Кирил и Методий върху ордени, медали, значки, марки, паметници и т.н. от различни славянски и неславянски държави в голям хронологичен диапазон – от края на XIX в. до наши дни.
Изложбата може да се види до 6 юни 2022 г. Концепцията и идейният проект са на доц. Десислава Найденова и проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център към БАН.
Изучаването на светските изображения на славянските просветители представя по нов и любопитен начин кирило-методиевската традиция в цялата Ӝ сложност и многообразие. Животът и книжовната дейност на славянските първоучители оставят трайни следи в историята на редица европейски държави. Можем да я проследим по градските паметници и мемориални плочи, символ на спомена и почитта към делото им. В Солун, откъдето старите текстове разказват, че са родом. В много градове на Чехия и Словакия. Някъде тук, на територията на тези две държави, е била разположена средновековната Великоморавия, накъдето през 863 г. се отправят Кирил и Методий, за да разпространяват Божието слово на разбираем за славяните език. В Рим, където Кирил умира. В Елванген, където най-вероятно немското духовенство осъжда Методий. В Полша и Унгария, докъдето е стигнал в своята покръстителска мисия Методий, а може би не е, но местните така разчитат символите на средновековния текст.
В България, където са приети прогонените ученици на Кирил и Методий. По-късно оттук старобългарската писменост и книжнина се разпространяват сред източните славяни и сърбите, а дори и в румънските княжества.