„За древността на бащината земя и за българските дела“

Цветан Василев е д-р по следкласически гръцки език. Главен асистент е по латински език в катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Климент Охридски“, а от 2021 г. е главен асистент и в Кирило-Методиевския научен център при БАН. Научните му интереси са свързани с византийска и поствизантийска епиграфика – науката за надписите. Голяма част от научната му работа е посветена на проучване надписи на гръцки език в наши църкви от XVI – XVII век. Друга част от заниманията му са свързани с неолатински език, с личността и делото на Петър Богдан. Превежда за първи път от латински неговата история на България, озаглавена „За древността на бащината земя и за българските дела“.

Зина СОКОЛОВА

Попаднах на историята, писана от Петър Богдан, малко неочаквано – разказва д-р Цветан Василев. – Доскоро се знаеше само, че има подобен ръкопис, че съществува може би печатно издание, но никой не е имал представа къде се намира. Единствено Божидар Димитров беше успял да издири във Ватикана 4 глави, редакция на началото на тази история. Затова много се изненадах, когато проф. Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски“ ми се обади и каза, че е попаднала на следите на ръкописа от XVII век. Той се съхранява в библиотека в Италия и има данни за него в каталог, издаден през XIX век. Така при мен дойде дигитално копие на един внушителен ръкопис с текст на латински език, който трябваше да проуча и преведа.“
Работата е много по-сложна от това да се преведе текстът, особено на ръкопис, толкова отдалечен във времето, подчертава изследователят. Първо трябва да се уточнят цитатите, защото използването им е много далеч от съвременните стандарти. А в произведението са цитирани над 80 автори, чиито многобройни цитати са без кавички, оттук е трудно да се разбере къде свършва авторовият текст и къде започва цитатът. Голяма трудност представляват и скритите цитати. Цитиран е например св. Августин, но за да разбере откъде е цитатът, д-р Цветан Василев преглежда корпуса от негови произведения.
Но има и още по-скрити цитати, в които не се упоменава никакъв автор: това е една особеност на текстовете от тази епоха. Целта не е да се покаже личността на автора, който да изтъква себе си. Напротив, той остава на заден план и всичко, което иска да каже, го показва чрез цитати от други автори. Това е стремеж към обективност, едно друго поле на мислене, казва ученият. И това е първият етап от работата. Вторият е да се направи критика на текста – съответните източници, откъдето са цитатите, да се обяснят в подробен филологически коментар. Отделно има и историческа страна в тази проблематика, тъй като Петър Богдан споменава много исторически личности, за една част от които има данни, за други – не. Те също трябва да бъдат идентифицирани по възможност.

„Изданието, което направих, се нарича билингва и е критично, т.е. текстът е прегледан за грешки, поправен, където е необходимо, разделен на глави и параграфи, уточнени са авторовият и цитираният текст – казва младият изследовател. – От лявата страна на книгата е латинският текст с критичен коментар. От дясната е съответствието на български с коментар в бележки под линия. Самият Петър Богдан също е приложил бележки към своя текст. Трябваше да запазя неговите бележки и да ги коментирам още веднъж. Така се получават няколко нива на латинския и на българския текст, с многобройни препратки към Библията и към най-разнообразни съчинения от Античността до съвременната на автора епоха.“

Д-р Цветан Василев прави и отделно проучване на палеографските и езиковите особености на текста, което издава като втори том. Палеографията и кодикологията се занимават с особенос-
тите на почерка и изписването, с физическите характеристики на един ръкопис, на хартията, което може да помогне за датировката на текста. Изследователят приключва своята работа за три години благодарение на дигиталната епоха, в която живеем. Цялата литература на латински език, издадена през XVII век, е със свободен достъп в интернет.
„Ходих в Модена в библиотеката, където се съхранява ръкописът – разказва ученият. – Трябваше да го проуча на място, да уточня дали е оригинален текст, писан от самия Петър Богдан, или е препис – според мен е второто. Това се прави чрез графологичен анализ – сравнение със запазени съчинения, писани от самия Петър Богдан. Резултатите от всичко това са във втория том, в него е публикуван и списък на всички цитирани автори.“
Д-р Цветан Василев преглежда и писма на Петър Богдан във Ватикана, където се съхранява архивът на Конгрегацията за разпространение на вярата – комисия от кардинали, натоварена с разпространението на католицизма по света, включително и по нашите земи в онази епоха. Католически прелати от ранга на Петър Богдан, т.е. високопоставени мисионери, са писали т.нар. релации доклади до тази комисия, в които обясняват какво е състоянието на съответната католическа община в земите, където осъществяват дейността си. Такива доклади Петър Богдан е писал редовно, те се пазят в огромния архив във Ватикана. „За мен беше много интересно преживяване да видя документи, писани не само от ръката на Петър Богдан, но и от други католически дейци, като Петър Парчевич, Франческо Соймирович и т.н.“, казва д-р Цветан Василев.
Личността на Петър Богдан е изключително интересна, изтъква изследователят. Роден в Чипровци през 1601 г., отрано попада под духовната опека на мисионер католик – босненеца Петър Солинат, който стартира нов етап в разпространението на католицизма по нашите земи. Осъзнавайки необходимостта да имат образован, ерудиран епископ, чипровчани пишат прошение до Ватикана да им бъде назначен такъв. Така Петър Солинат пристига в България. По същото време се ражда и Петър Богдан – Петър е монашеското му име, а Богдан – рожденото. Той от малък е посветен в монашество в ордена на миноритите францисканци. Проявява голяма духовна и монашеска ревност. Имал е дарби, желание за учене. Затова е пратен на папски разноски в Италия, където учи в понтификални учебни заведения. Това му помага да придобие мащабен поглед върху положението на България, върху мястото на образованието в религията. Вероятно това го мотивира и за написването на монументалния труд, в който има визия и за бъдещите поколения. Дейността му съвпада с развитието на тази католическа община първо под влиянието на Петър Солинат, на Илия Маринов, а през 1642 г. самият той става първият архиепископ на католиците по българските земи.
Той укрепва църквата в Чипровци, постоянно пътува, ходатайства за различни каузи. В своята мисионерска дейност Богдан и Солинат се занимават и с павликяните – една общност, която не е нито католическа, нито православна. Те имат голям принос за покръстването на тези павликяни и обръщането им в католическата вяра, тъй като павликяните се чувствали по-близо до Рим, отколкото до православието. Така вниманието на Ватикана се насочва към католиците в България в периода на Контрареформацията – един развой, който съвпада с процеси в рамките на самата католическа църква, когато тя стъпва здраво на много места по света, включително и в България.
„Въобще не сме очаквали текст от XVII век да бъде на такова ниво – подчертава д-р Цветан Василев. – Трактатът е изключително постижение, с което Петър Богдан успява да се впише в една европейска традиция: той е модерен научен труд по стандартите на епохата, в която живее той, един поглед върху християнството у нас от гледна точка на католицизма.
Не е история на България, неслучайно текстът е озаглавен „За древността на бащината земя и за българските дела“ – кодирано послание, което читателите трябва да осмислят. Коя е бащината земя? Регионът около Чипровци с компактно католическо население. „За древността“ означава, че Петър Богдан смята, че тези католици не са по тези места отскоро, а имат история, която той се опитва да изследва, за да разбере кога е възникнал католицизмът в този район. „Българските дела“ – това са българските земи като мястото на действие, в което този католицизъм се установява и развива.
П. Богдан на доста места говори за антагонизма между католици и православни, които са в конфликт още от схизмата през XI век. Интересува се от миналото на България, за да го свърже с католическата църква. Прави го, за да усили вярата на своите съвременници католици, да привлече вниманието на европейския читател, че в България има католици и те трябва да осъзнаят принадлежността си към църквата майка в Рим. Целта на текста е изграждането на мост между Европа и католиците в България, които са разпокъсани и нямат изградена идентификация и облик. Петър Богдан се притеснява за тяхното бъдеще и за съжаление, се оказва прав. През 1688 г. избухва Чипровското въстание, турците с огън и меч минават през Чипровци и го разрушават почти изцяло. Голяма част от католиците емигрират и дават началото на съществуването на общността на българите в Банат. Трудът на Петър Богдан хвърля светлина върху католицизма в България като част от нашата културна история. Това е първата българска история от модерния исторически период, който започва след XV век.“

„Миналата година имаше една инициатива ръкописът на Петър Богдан да дойде в България – разказва д-р Цветан Василев. – Дейно участие в това начинание взе нашият посланик във Ватикана – Богдан Паташев. Идеята беше ръкописът да дойде тук под егидата на президента за Деня на будителите 2020 г., тогава излезе от печат и книгата. Искахме в момента, в който излезе изданието, да дойде и ръкописът, за да се даде повече гласност, но не се получи. Оказа се, че за да дойде ръкописът у нас, трябва да се преодолеят доста административни трудности. Инициативата все още е актуална. Президентът беше на посещение през май при папата и постави въпроса за съдействие ръкописът да дойде в България и българите да се запознаят с него. Надявам се тази идея да се осъществи.“