Неин, а не нейн

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

„Й“ се оказва проблемна буква за съвременните ученици, а и не само за тях. По-честата грешка е тя да „се забравя“ в думи от единствено число – край, герой; в повелителни форми на глаголите – стой, рисувай; в местоимения – мой, твой, свой, който и др. Наблюдава се обаче и обратното – да се пише „й“ противно на правописните норми на книжовния български език.
Такъв е случаят с пълната форма на притежателното местоимение в 3 л. ед. ч. ж. р. неин. Това местоимение показва, че предмет или лице от мъжки род се съотнасят с тази, за която се говори, например: Това е неин стол; Той е неин приятел. В първия пример се посочва, че предмет, означен със съществително от мъжки род, принадлежи на лицето, за което се говори, означено със съществително от женски род: неин стол; във втория – че лице, означено със съществително от мъжки род, е в някакви взаимоотношения с лицето, за което се говори, означено със съществително от женски род: неин приятел. В публикации в интернет често се среща грешното изписване *нейн: Тя няма да ти помогне и като нейн адвокат бих я посъветвал същото; Тръмп номинира най-гласовития критик на Световната банка за нейн президент; Бащата на Бритни Спиърс официално е отстранен като нейн попечител; Нейн скъп спомен от детството беше градината с цветята. Правилно е: неин адвокат, неин президент, неин попечител, неин скъп спомен.
Причина за честата правописна грешка в това местоимение е фактът, че формите за женски и среден род и за множествено число съдържат „й“: нейна, нейно, нейни. При членуване неин също променя правописа си: нейният син. По аналогия пишещият възпроизвежда буквата й, повлиян от другите форми.
Местоименията са консервативна подсистема в езика и се отличават с голяма старинност. Ето защо е добре да научим как се пише неин.

*Марияна Цибранска-Костова e професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.