Пълен обхват на 4-годишните

През 2019 г. екипът на детска градина „Ален мак“ в Трън организира тържественото честване на 120 години от основаването на предучилищното образоване в града. Факт, с който вероятно малко общини могат да се похвалят.
„Първите групи за предучилищна подготовка навремето са били към самото училище. Запазена е летописната книга, в която са споменати постиженията на всички ръководители на детското заведение преди мен“, казва директорката Розалина Гаврилова.
Екипът се грижи за 88 деца, като част от тях пътуват от съседни населени места. Няма необхванати деца. Проблем има по-скоро с редовната посещаемост. Децата отсъстват често. Има родители, които се страхуват да ги водят, особено заради коронавируса.
„Досега не сме използвали Механизма за обхват, не сме ги санкционирали поради висока заболеваемост в област Перник. Знаем, че децата са си вкъщи, но посещението на детската градина е задължително – категорична е директорката. – При нас децата са в задължителна подготвителна възраст от 4-годишни. След проведена анкета с родителите на 4-годишните деца и мое предложение до кмета на община Трън Общинският съвет гласува решение 4-годишните деца да бъдат в задължителна подготвителна група. След проведената анкета родителите на повечето бяха съгласни. Така че всички деца са обхванати, осигурили сме учебни помагала.“
Родителите не плащат никакви такси както за подготвителните групи, така и за яслата. Местната власт в Трън и екипът в детската градина заедно решават Общината да поеме цялата такса.
Повечето деца тук са от уязвими групи. За техния обхват много помага и образователният медиатор, назначен по проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“. Сериозен проблем е не толкова че децата не знаят български, колкото че имат говорни затруднения. Вероятно в семействата не им говорят достатъчно, смятат педагозите. Затова е нужна допълнителна работа по български език, защото трудно се изразяват.
„Да се работи с толкова малки деца, не е лесно, но е приятно – казва Гаврилова. – Трудността идва от семейната им среда, в която образованието не е ценност. Децата идват с навици от вкъщи, които ние деликатно трябва да променим. Опитваме се да убедим родителите, че това е добро за детето им. Но трудно общуваме с тях – като ги помолим за нещо, рядко откликват. Имаме само едно дете на ресурсно подпомагане. За него идва специалист от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование в Перник. Но това, което наблюдавам напоследък, е, че децата нямат умения да слушат, стават все по-нетърпеливи, всичко бързо им омръзва. Едно малко дете с таблет може да задържи вниманието си дълго време, но като му се даде книжка, бързо губи интерес.
Разполагаме с опитно поле, където децата с желание участват в засаждането и отглеждането на зеленчуци, билки и подправки заедно с учители и помощник възпитателите. Така по непринуден и интересен начин децата научават за пътя на зеленчуците и подправките, преди да стигнат до трапезата им. Екипът ни полага старание детската градина да бъде желано и приятно място за децата и техните родители.“