Нов вид костенурка на Галапагос

Нов вид гигантска костенурка е открит на островите Галапагос. Учени установяват, че има животни, живеещи от едната страна на архипелага, които не са били регистрирани преди това, съобщава
nauka.offnews.bg. Проучването e публикувано в
сп. Heredity. То оценява ДНК на проби от музей на костенурки, събрани от планинските райони на остров Сан Кристобал преди повече от век, и ги сравнява с тези на гигантските костенурки, които в момента живеят на острова. Изследователи, включително от Университета в Нюкасъл, Великобритания, и Йейлския университет в САЩ, откриват, че ДНК от музейните проби не съвпада с тази на костенурките, които в момента обитават острова.
Досега учените са смятали, че костенурките, живеещи на Сан Кристобал, принадлежат към един вид –Chelonoidis chathamensis,
описан въз основа на кости и черупки, събрани от пещера по време на експедиция на Калифорнийската академия на науките през 1906 г. в югозападните планини на острова.
Но новите открития предполагат, че приблизително 8000 костенурки, които в момента живеят на Сан Кристобал, може да не е правилно да се наричат C. chathamensis, тъй като са от отделна линия без официално описание или научно име. „Ако бъдещи доказателства, базирани на ядрени генетични маркери, потвърдят, че изчезналата линия гарантира статут на вид, ще е необходимо ново име и екземпляр от вида, който да представлява линията, която все още живее на Сан Кристобал и днес“, пишат учените в изследването.
Изследователи от американската организация Galapagos Conservancy, които също са част от екипа на проучването, разказват, че гигантският вид костенурки, чиито кости са открити през 1906 г., „почти сигурно е изчезнал“. Те съобщават, че на острова има две различни линии на костенурки, живеещи заедно – една във високите планини, и друга в низините, като всяка вероятно има различни гнездови зони. Докато видовете от планинските райони не са унищожени в средата на XX век.
Неотдавнашна съвместна експедиция установи, че около 6000 до 8000 гигантски костенурки в момента живеят на Сан Кристобал, като се възстановяват бързо от 500 – 700-те индивида през 70-те години на миналия век благодарение на прекратяването на бракониерството и отстраняването на козите.