Разказ за голямата битка и „малките“ стимули

Зина СОКОЛОВА

Средно училище „Св. Климент Охридски“ в Дългопол е на 167 години – създадено е през 1854 г. Разполага с две сгради. От I до IV клас учат в едната, от V до XII – в другата. В школото почти на равни части се обучават ученици от български, ромски и турски етнос. Училището е средищно, като в него учат деца от 11 села от общините Дългопол и Руен. Гимназиално обучение тук се води от 1945 г. Допреди двайсетина години е било и единственото средно училище на територията на община Дългопол.
„Основното предизвикателство в последните години е намаляването на броя на учениците, както навсякъде в България. И там са насочени усилията на колектива за максимално прибиране на децата в училище – подчертава директорът Александър Александров. – Спецификата на училище в малък град и в областен център е съвсем различна. В областния град колегите приемат учениците с конкурс, ние, образно казано, ходим да ги събираме по махалите. Наистина е трудно, особено при семейства, където процентът на неграмотност е много висок и няма никаква образователна ценностна система.“
Александър Александров е директор тук от 1991 г. Спомня си, че тогава в семействата от уязвими групи бабите и дядовците са имали поне основно образование. Докато сега почти всички родители на неговите ученици от такъв произход са неграмотни. И тъй като образователната ни система разчита и на съдействието на родителите, които да помагат и насърчават децата, когато родителите са неграмотни, става неимоверно трудно. Лошото е, че с годините тези проблеми се задълбочават.
„Основната цел, която педагогическият екип си е поставил, е преди всичко обхващането на децата още в предучилищна възраст – казва Александър Александров. – Така им се дава шанс да придобият образователни навици. Осъществяването на тази цел е много трудно. Стимул да пращат децата си в училище, за някои в региона не е учебният материал, а детските надбавки. Но понеже за подрас-
тващите най-важното е да бъдат в училище, използваме всички инструменти, които ни дава законът, да постигнем това – със средствата на приобщаващото образование, за уязвимите групи. Храним децата, купуваме им дрехи, за да се чувстват по-добре в училище. На някои мои колеги от големите градове може да им е чудно, но за много от тези деца единствената храна, която получават на ден, е при нас – закуска и обяд. Те живеят в крайна бедност. И затова топлият обяд е стимул да посещават училището. Това е голямата битка, която водят училищните екипи в малките населени места. В големите градове директорите се хвалят със спечелените от учениците им медали, ние се хвалим с всяко привлечено дете.“
Дългогодишният директор приветства горещо идеята да се въведе мандатност за училищните директори. Аргументира се с това, че у част от неговите колеги се култивира феодално чувство – аз съм директор, аз съм всичко. Затова е добре да има мандатност и това да напомня на такива ръководители, че не са вечни. Но Александър Александров е против това директорът да бъде задължително сменен след втория си мандат. Би следвало всичко да е свързано с много добра оценка на неговата дейност и проверка на възможностите, обяснява той. И ако даден директор е кадърен и си стои добре на мястото, ако съумява да събере добър екип, с който да осъществява качествен образователен процес, защо да бъде сменян. Във футбола има една сентенция – ако играта върви, смени не се правят, припомня директорът. Трябва да има гъвкав и индивидуален подход. И повтаря, че идеята за мандатност е добра и тя може да се разшири и за учителите. Сега, като назначат някого за учител, той може да изкара в училището до пенсия. Трябва да има голямо провинение, за да бъде освободен от длъжност. Ако има атестация за учители на определен брой години и някой не се справя добре, той по-лесно може да бъде сменен с друг, който е по-подходящ за тази работа. А атестация на учителите е имало още преди Освобождението, казва директорът. „Тогава общината е назначавала даскала за една година. Всички помним от „Под игото“ как той публично е трябвало да защити своята работа и така обществеността да се увери, че се е справил добре, за да продължат назначението му.“
Когато преди много години въвеждат делегираните бюджети, колежка на Александър Александров коментира, че така се допускат търговците в храма, спомня си директорът.
„Когато говорим за делегираните бюджети, ми е малко смешно – казва той. – Какво делегира държавата на нас – собствената си отговорност да образова нацията. Това ли делегира? Моето мнение е, че трябва да има една финансова база, която да осигури образователния процес и спокойствие в училищата. Трябва да спрем да гледаме на учениците като на подвижни сейфчета с пари. А на нас да ни се делегират възможности да осъществяваме допълнителни извънкласни дейности с децата, да ни се делегира възможност да ги храним, да им осигуряваме почивка. Не може да ми се делегира основната дейност – нали за нея получавам заплата. Ако делегираните бюджети имат едно ядро с осигурени средства, което не зависи толкова от броя на учениците, и след това да надграждаме и да даваме пари за допълнителни дейности, тогава ще се получат нещата.“
Професията на учителя е доста трудна и в сегашните условия е още по-натоварваща, подчертава директорът. Особено при дистанционното обучение, чиято ефективност не е по-голяма от 30%. „Лъжем се, че учим децата, но това не е така. Обучението от разстояние в електронна среда показа на практика, че присъственото обучение няма алтернатива. Контактът с учителя, с децата, със социума около нас е много важен. Ние не им пълним главите само с формулата за квадратно уравнение. Ние ги учим да общуват, учим ги как да се отнасят с околните, да бъдат хора. Това не става през компютъра.“
В училището има 16 клуба за извънкласни дейности. Всички много се гордеят с хора за обработен фолклор, който е печелил много награди и продължава близо 20-годишна традиция. Децата с удоволствие се включват в различни спортни дейности. Учат езици. По програма „Еразъм+“ са пътували до Шотландия, Франция, Германия, Турция и Норвегия.
Едната профилирана паралелка в училището е за хардуер и софтуер, а другата е професионална за готвачи. Тя е много подходяща предвид това, че регионът около Варна е курортен и тази специалност е много търсена. Така учениците имат шанс за добра реализация.
В училище те разполагат с модерно оборудвана кухня и получават най-доброто като образование за тази специалност.

Домът за възрастни ги възпита в човеколюбие

Тези дни за СУ „Св. Климент Охридски“ в Дългопол се заговори покрай четирима негови ученици от с. Рояк, включили се в спасителната акция при пожара в дома за възрастни, избухнал на
22 ноември 2021 г. „Домът за стари хора е единствен на територията на общината – подчертава директорът. – Всички благотворителни инициативи, свързани с изработването на мартенички, коледни картички, са правени от децата за този дом. Те ги поздравяват за празниците, изнасят им концерти. Домът играе основна роля за тяхното възпитание в човеколюбие и взаимопомощ. Затова никак не се учудих, че наши възпитаници са отишли да помагат. Още повече че това са и деца от селото, те познават възрастните хора. Но това тяхно отношение към изпадналите в беда първо е култивирано в семейството. След това в училище то се надгражда. За мен това е надежда за бъдещето на България.
В дома работи и наш бивш ученик, казва се Месуд, който също активно е помагал в спасителната акция. Така че не само настоящи, а и бивши наши възпитаници са се проявили достойно.“
Достойното поведение на младежите заслужи и висока обществена оценка. Образователният министър акад. Николай Денков награди за доблестната им постъпка деветокласниците Селим Селимов и Мерт Гюргелиев и десетокласниците Фуркан Фикретов и Октай Шабан с таблети и по една книга „Символите на България“.
„Гордея се, че България има младежи като вас. Възхищавам се на вашата смелост и себеотрицание. Да рискуваш собствения си живот, за да помогнеш на хора в беда, е пример за чистота и благородство. Благодаря ви, че с примера си връщате общата ни вяра в доброто и вдъхновявате още ваши връстници! Постъпката ви е важна крачка към това да направим света ни по-добро място за живеене. Тя е доказателство, че човещината може да спасява – буквално“, заяви министър Денков. Той поздрави също техните родители и учители.
Децата получиха и почетния знак на президента Румен Радев. „Тяхната самоотвержена намеса промени хода на трагичните събития. Вие ни давате вярата, че живеем в хуманно общество, в което човешкото същество е висша ценност, че с такива млади хора като вас България има достойно бъдеще“, каза държавният глава.

Свързани статии:

Малките стъпки предхождат победите Най-дълго учат в Дания и Италия Арттерапията – поглед към света на детето Мон въвежда зелен сертификат