Експедиции във времето

Националният археологически институт с музей при БАН представя 14-ата национална археологическа изложба „Българска археология 2020“. По традиция в нея се показват най-интересните находки от теренната работа на българските археолози през предходната година.

На праисторически център за обработка на кремък от началото на V хилядолетие преди Христа се натъква екипът на главен асистент д-р Виктория Петрова от Националния археологически институт с музей при аварийни разкопки през лятото на 2020 г. Обектът се намира между Нови пазар и с. Белоградец, Варненско, и попада в трасето за разширяване на газо-
преносната система. „Затова нямахме никаква възможност за предварителна подготовка“, обяснява д-р Петрова. По средата на експедицията целият обект е залят с 1 м вода. Причината са дъждовете, както и големият изкопен насип, който пречи на водата да се оттича. Фургонът на археолозите е във вода до покрива, а те самите са пренесени на сушата в кофата на една фадрома.
„Нямаше друг начин да ни измъкнат, макар някои колеги да се шегуваха, че сме имали време за игри и занимания – казва археологът. – Само че става дума за принудително спиране на работа, която не успяхме да довършим. Все пак попаднахме на изключително интересен обект, какъвто до момента няма аналог. Благодарение на кремъчните находища в региона тук се развива център за обработка на материала. Натъкнахме се на яма с кремъчни конкреции, като предметите показват различни степени на обработка. В единия край на обекта е имало ями вероятно за обработка на суровината, а в другия край – ями за готовите продукти, т.е. кремъчните сечива.“
Част от тях са показани в изложбата „Българска археология 2020“ в Националния археологически музей, която представя най-доброто от сезона през изминалата година.
„Опитваме да поддържаме жива музейната дейност въпреки необикновеното време. Искам да подчертая, че колегията се справи добре със своите задачи“, споделя доц. д-р Стефан Александров – заместник-директор на НАИМ.
В изложбата са показани над 350 предмета от 27 обекта, като експонатите са подредени времево – от праисторията до Късното средновековие. Сред тях има находки от дългогодишно проучвани обекти, както и намерени при спасителни разкопки, свързани с изграждане на автомагистрала „Хемус“, жп линията Пловдив – Бургас, газопреносната мрежа и други. Тяхното разнообразие е впечатляващо дори за археолозите.

Интерес предизвикват керамичните фигурки на животни, наподобяващи бикове, с дупка за окачване. Датирани са от късния неолит, втора половина на VІ хил. пр.Хр. Археолозите попадат на тях в неолитното ямно поле при Ковачевец, Поповско. Мястото вероятно е използвано от праисторическите общности за извършване на ритуали чрез изкопаване на ями и целенасочено полагане в тях на разнородни материали.
Проучените около 120 ями от късния неолит съдържат останки от развалини на опожарени постройки и специално избрани символно натоварени предмети: керамични съдове, каменни мелници и хавани, рога от домашни и диви животни, миниатюрни керамични фигури, инструменти от камък, рог и кост. До този момент такива почти не са проучвани (или поне не са били разпознати) на север от Стара планина.
Колекцията от каменни декоративни плочи от първата половина на IV в. сл. Хр., намерени при разкопките на античния град Улпия Ескус (един от основните градове на римската провинция Долна Мизия, в днешно време до останките от древноримския град се намира село Гиген, община Гулянци, област Плевен), също провокира научен интерес. Открити са над 14 различни цвята мрамори. Облицовките са прецизно изработени, някои са много тънки, а други – фигурални. В сондажите са открити части от стенни колони от декоративен ивичест калцит. Те са много редки и са познати от императорски резиденции и храмове и места, където са посрещани императори. Находките могат да бъдат свързани с посещението на император Константин Велики (306 – 337) в града през юли 328 г. сл. Хр., по повод откриването на мост през р. Дунав.
При спасителни разкопки в Пловдив са открити близо 600 сребърни монети от ІІ – ІІІ в. Разкрита е част от двуетажна перистилна сграда, построена в края на второто – началото на третото десетилетие на III в.
В североизточния ъгъл на двора, между керемидите, е открит частично запазен скелет на възрастен индивид в неестествена поза на тялото, а на разстояние 1,25 м от него – 593 сребърни и две бронзови монети, както и бронзови гривна и обеца. Предметите са били поставени в кожена торба. Монетите са емисии на императорите от Антонин Пий (138 – 161) до Филип Араб (244 – 249).
Късната античност е добре представена с някои интересни експонати, като например стопански комплекс и средновековно селище в землището на с. Мировяне край София. Там са открити голям брой керамични съдове, монети, добре запазени сечива и изцяло съхранен каменен хаван. Средновековието е илюстрирано с предмети от историческите столици Плиска и Велико Търново.
Над 1500 са находките от аварийното проучване във връзка с изграждането на газопровод до Панагюрище и Пирдоп. Особено впечатление правят разнообразните антропоморфни фигурки. Открити са и два керамични предмета с врязани знаци. Възможно е да са свързани с вярванията и обредните практики на древните хора, както и със съвсем начална знакова система – „протописменост“ (подобно на известния „Карановски печат“ и „плочката от Градешница“). В селищна могила край с. Порой, община Поморие, е открита колективна находка от съдове и сечива, сред които и цял зооморфен съд.
Пет свързващи се фрагмента от керамична плоча с релефна украса – маршируващи воини около 500 г.пр.Хр., са открити в храмов комплекс на о. Св. Кирик край Созопол. Основите на храма са вкопани в богат на материали пласт, свързан с архаично селище от средата на VI в. пр.Хр. Над него, в дебел пласт от варовиков трошляк, са намерени фрагментите с маршируващи воини, които допълват намерените през 2018 и 2019 г.
Техният общ брой вече е 20,
голяма част от които принадлежат на няколко екземпляра от една сцена.
В периода септември – октомври 2020 г. е проведено предварително спасително проучване по трасето на новостроящия се международен път Е79 в землището на с. Слана бара, 3 км южно от Видин. В западното подножие на възвишението е регистриран некропол с основен ритуал кремация. Гробовете са с богат инвентар, включващ добре съхранени гробни дарове. Впечатление правят разнообразните накити от злато, сребро и бронз – пръстени, обеци, фибули. Находките датират обекта от римския период (I – III в.).
През изминалата година продължава работата в жилищен квартал край западната крепостна стена на Трапезица. Проучени са 40 гроба с разнообразен инвентар: сферични копчета, монети, медни накити – обеци и пръстени, керамични жетони, железни инструменти и др. Сред находките, свързани с църквата, особено внимание заслужава добре запазена и изящно изработена пластина от слонова кост, която е била апликирана върху кутия (сандъче) и може да се свърже с внос от Византия. Използвана е като реликва.
Миналата година са проучени изцяло и 90 гроба в землището на с. Знаменосец, община Раднево. Погребенията са съобразени с християнския обред. Индивидите са погребвани почти един върху друг. В отделни сектори може да се предположи, че това са семейни или родови парцели. Гробен инвентар и гробни дарове има в 27 гроба. Някои от тях впечатляват с богатите комплекти от представителни накити: огърлици от стъклени мъниста, сребърни надушници, бронзови и стъклени гривни.
Уникален обект е и „Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата“. В производствения комплекс завършва разкриването на голямото вкопано съоръжение за производство на сол от средния/късния халколит. Установена е и структура с раннохалколитна керамика – за първи път на територията на комплекса, както и две термични съоръжения.
14-ата изложба „Българска археология“ е плод на съвместната работа и партньорството с 16 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са Националният исторически музей, регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Плевен, Русе, София и Шумен, археологическият музей „Старинен Несебър“, археологическият музей „Марица-Изток“, Раднево, и историческите музеи в Лом, Панагюрище, Полски Тръмбеш, Попово и Провадия.

Свързани статии:

Разкриха тайната на Стоунхендж Животът на белоглавите лешояди отблизо С името на розата Фабрика за медалисти