Невидимата цена

Антоанета НАЙДЕНОВА

Коронавирусът оказа драматично влияние върху живота и правата на всички по света. Даваме ли си обаче ясна сметка как се отразява пандемията върху нашите деца? Видимите последици са ясни – все повече родители не могат да се грижат за децата си както преди. Вследствие се увеличава броят на подрастващите, които имат нужда от алтернативни грижи, като домове от семеен тип или приемни семейства. Съществува реална опасност и за децата, наскоро реинтегрирани в такива семейства, да бъдат изоставени отново.
Според последния доклад на Eurochild „Да растеш по време на пандемия: децата на Европа в епохата на COVID-19“ една трета от българчетата са в риск от бедност и социално изключване през 2019 г.
Видимо с просто око е и това, че дистанционното обучение задълбочи образователното разделение, тъй като много деца нямат електронно устройство, интернет или необходимите дигитални умения.
И ако за тези негативи могат да се търсят решения като социално подпомагане, осигуряване на лаптопи, таблети, интернет и дигитално ограмотяване, то за невидимите е по-сложно. Знаем ли колко деца по време на принудителната изолация са подложени на домашно насилие, отключили са различни психични проблеми или са подложени на онлайн тормоз? Въпросът е риторичен.
Чака ни много работа след пандемията, за да опитаме да възстановим душевното здраве на нашите деца. Което не означава, че дотогава трябва да си затваряме очите. Напротив, дори и при най-малките съмнения, че съседското дете е подложено на домашно насилие например, трябва да алармираме оторизираните власти. Защото понякога невидимата цена е най-високата.