Дигитален минимузей на българската литература след 1878 г.

Речникът изгражда цялостна визия на българската литература след Освобождението (1878 г.), положена върху богат дигитален фонд и отворена към разнородни групи потребители. За първи път в него е представена актуална и пълна картина на новата и на съвременната българска литература. Включени са повече от 400 статии за поети, белетристи, драматурзи, критици и изследователи на българската литература след Освобождението, библиографии към тях, няколко десетки статии за литературни направления, стотици кратки описания на периодични издания.
Материалите са придружени от дигитален фонд, който съдържа богата фотогалерия, визуализация на ръкописи и на различни документи. Разнообразието от литературни и биографични факти се допълва от рубриката с аудиофайлове, съхранили гласове и мисли на български писатели от десетилетия назад до днес. Сред гласовете, които могат да бъдат чути, са тези на Елин Пелин, Александър Геров, Елисавета Багряна, Михаил Арнаудов, Георги Марков, Чудомир и много други. Речникът съдържа над 100 аудиофайла.
За първи път това издание въвежда в речниковия фонд имена на писатели и литератори, започнали творческия си път през 80-те, 90-те години и началото на новия век и очертали нови тенденции в литературата. В Речника могат да бъдат прочетени статии за Елин Рахнев, Надежда Радулова, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Момчил Николов, Виргиния Захариева, наскоро напусналия ни Марин Бодаков и за много други съвременни автори. Значимо надграждане на изданието спрямо предишни речници е разгръщането на омаловажавани зони в най-новата ни литературна история – литературата за деца, фантастиката и криминалния жанр. Разширено е представена емигрантската литература – особено от близкото минало и настоящето. Обновен е словникът на литературоведите – носители на съвременното знание за литературата. Въведени са около 100 нови имена на съвременни творци, маргинализирани автори и писатели емигранти.
Уеббазираният „Речник на българската литература след Освобождението“ съхранява и онагледява българското културно наследство и го предлага на широка аудитория в България и в чужбина. Архивният фонд, включен в изданието, му придава характер на дигитален минимузей
на българската литература след 1878 г. Създадена е и литературна карта на България.
Достъпът до Речника в интернет пространството е свободен и всеки, който проявява образователен, професионален интерес или просто любопитство.

Свързани статии:

Защо Земята се нуждае от Космоса Модернизират смолянския Планетариум Бисерите, които крепят образователната система Доброволци на „Амалипе“ помагат на Карловско