Приобщаването

Антоанета НАЙДЕНОВА

Знаете ли, че броят на книгите у дома се приема като показател за социално-икономическия статус на децата? За такъв го приемат анализаторите от образователната мрежа „Евридика“. Те търсят отговор на въпроса какви са причините за по-слабото представяне на учениците на международните проучвания за четивна грамотност и по математика и природни науки при четвъртокласниците и при 15-годишните – PIRLS, TIMSS и PISA. И са много прави. Защото колкото повече книги има в една къща, толкова по-грамотни се очаква да са родителите и да държат детето им да получи добро образование.
Представянето на българските ученици в тези международни проучвания помага на образователната ни система да „си свери часовника“ с другите, да види къде са нейните пропуски и слабости и в каква посока да продължи работата, за да бъдат преодолени. И най-вече, за да се постигне крайната цел – да се даде равен шанс на всички деца да развият своите таланти и да постигнат пълния си потенциал, независимо от своя пол, социален статус или етнически произход.
В основата на равнопоставеността на младите стои приобщаването към образованието. Най-вече на децата от уязвимите групи, за които то не е приоритет. Това се прави по Механизма за обхват от 2017 г. и за 3 години към системата са върнати или записани за първи път в училище или в детска градина общо 51 460 деца. Така броят на необхванатите е намалял наполовина до 4,73%. Много се направи и за осигуряването на всички ученици с крайни устройства и карти за интернет, за да имат достъп
до виртуалните класни стаи.
Оттам нататък думата имат учителите, от които зависи да мотивират децата да учат и да ги насочат кой път да хванат, за да се реализират най-успешно.