„Ефектът на Кръстев“ отложи края на света*

Стела Рускова – IX клас, II място
СУ „Емилиян Станев“ – Велико Търново
Научен ръководител – Веселка Недкова

В днешно време, когато е възможно да разберем с точност до милиметър къде точно е ударила бомба или е паднал самолет, сме длъжни да знаем, че това не би било възможно, ако не беше откритието на един български учен.
Уважаван и ценен от света, но забравен и неизвестен за обикновения човек у нас. За света името на проф. д-р Кръстьо Кръстев стои редом до това на великия учен и откривател сърбина Никола Тесла. Това, което нарежда д-р Кръстьо Кръстев до този гениален ум, е откриването на електромагнитната пулсация, известна още като „ефектът на Кръстев“. Благодарение на откритието на българина става възможно регистрирането на всички видове взривове, включително и атомните, независимо къде са произведени. И то с абсолютна точност!
На 6 август 1945 г. атомен взрив опустошава Хирошима. Три дни по-късно същата съдба сполетява и Нагасаки. През 1949 г. Съветският съюз извършва опит с ядрено оръжие. Постепенно към ядрените държави се включват Франция, Англия и Китай. В безлюдните райони на планетата се извършват стотици опити с атомно оръжие. В първите години на студената война САЩ настояват за инспекции на място при съмнение за проведен ядрен опит, докато Съветският съюз отказва под предлог, че с инспекциите се цели преди всичко прикрит шпионаж… Ядрената лудост обхваща все по голяма част от света и изглежда нищо не може да спре унищожаването на човечеството…
Докато в един момент на Женевската конференция през 1959 г. САЩ не оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на всеки ядрен опит в атмосферата, където и да е извършен той, и двете свръхдържави – САЩ и Съветският съюз, се споразумяват за мораториум върху изпитанията. По-късно се подписва договор за неразпространение на ядреното оръжие и за преустановяване на всякакви опити след 1996 г., с което се създава юридическа бариера срещу експериментите в тази област. В основата на изградената в Съединените щати стабилна система за контрол стои физичният феномен електромагнитна пулсация. Дълги години върху това откритие и името на неговия автор стои гриф „Строго секретно“. Едва през 1962 г. за първи път в американския печат се появява официална информация за „изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и за световния мир“. Тогава се съобщава и името на неговия автор – българина проф. д-р Кръстьо Кръстев, блестящ учен и изобретател, емигрирал след войната в Америка. „Първият международен договор за забрана на опитите с ядрени оръжия в атмосферата, в Космоса и под водата би бил невъзможен без откритието на д-р Кръстьо Кръстев“ – тази констатация може да се прочете в западната преса от средата на ХХ в.
Човекът, който успя да постави все пак някаква спирачка в ядрената надпревара, проф. д-р Кръстьо Кръстев, е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра. Гимназиалното си образование завършва в София, след което следва минно инженерство в Германия и последователно защитава три доктората. В началото на 30-те години става директор на българските железници и пощи, а по-късно става и професор по физика, технология и химия на мощните експлозиви във Военната академия.
12 август 1932 г. се оказва съдбоносен за по-нататъшния професионален път на професора. На този ден, като сътрудник на Артилерийската лаборатория, по време на експериментална стрелба с тежко оръдие той забелязва, че контролно-измервателните уреди показват необяснимо явление, с чието изследване се заема веднага и стига до заключението, че при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни. Така открива и четвъртият ефект – след разрушителния, светлинния и звуковия: електромагнитните вълни се разпространяват със скоростта на светлината, тъй като са продукт от разрушителните резултати на равнище молекула при взрива, затова те се появяват на енергийно равнище на молекулите. Кръстев нарекъл новооткритото явление „електромагнитна пулсация“. Тъй като различните експлозиви имат различни скорости на реакция, то всяко взривно вещество притежава своя неповторима електромагнитна характеристика