Швейцарско ножче от светлина*

Божана Христова – VII клас, II място,
ОУ „П. Р. Славейков“ – Варна
Научен ръководител – Станимира Савова

Българите имат голям принос за развитието на човечеството. Наши учени са създали изобретения, без които днес не можем да си представим живота, като компютъра, въздушната възглавница, автоматичната скоростна кутия и др. За съжаление, много от тези открития са направени извън България.
Едно от откритията е въздушната възглавница. Инженер Асен Йорданов е един от най-продуктивните български изобретатели. През 1921 г. заминава за САЩ, където през 50-те години работи по сигурността в автомобилите и става един от създателите на въздушната възглавница. Инженер Йорданов е откривател и на прародителя на телефонния секретар, телефонът Jordaphone. Той се оказва прекалено футуристичен за онова време и няма финансов успех, но става основа за бъдещите разработки.
Прототипът на електронния ръчен часовник, излязъл на пазара под името Pulsar, е създаден от българския инженер Петър Петров. Той е считан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX в.
Негова е заслугата и за първата компютризирана система за измервания на замърсявания и за първия в света безжичен сърдечен монитор.
Голямо е значението на фотоелектричния ефект. Авторът му е акад. Георги Наджаков. Това дава начало на редица изобретения, като фотокопирната машина, безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства и др.
Но едно от най-великите български открития е първият компютър. Той е дело на Джон Атанасов. През март 1939 г., след като получава 690 долара от Университета в Айова, за да осъществи идеята си, Джон Атанасов създава Atanasoff-Berry Computer.
Впечатли ме фактът, че българин е в топ 10 на сп. Science News за най-перспективни млади учени – Теньо Попминчев. Тази класация има за цел да покаже „учените, които ще направят следващите големи открития“. Постижението, което нареди нашия учен в тази престижна класация, е създаденият от него уникален рентгенов лазер, който списанието определи като „швейцарско ножче от светлина“. Теньо, заедно с брат си Димитър, откриха нов метод в нелинейната оптика и го реализираха за първи път през 2015 г. като рентгенов лазер със свръхкъси импулси. Тяхното революционно откритие, направено в лаборатория в САЩ, може да намери приложение във фундаменталната наука и индустрията, нанотехнологиите, бъдещата наноелектроника, за създаване на следващата генерация свръхбързи микропроцесори и харддискове, за ранната диагностика на болести.

*Есето се публикува със съкращения, заглавието е на редакцията